0
1170

Без име

Събуди се призори от тънко скимтене, по-слабо и от гласа на комар. Но отново заспа. Когато стана на сутринта, първо не чуваше нищо. Но като се заслуша, разбра, че то е там, където си беше. Отиде на кухненската мивка, подпря се с лакти на ръба ѝ и дълго си ми с пръсти очите. Сетне се избърса с потъмнялата по средата кърпа. И сега вече излезе на стълбите да види какъв е този звук.

Видя нещо на средното стъпало и го помисли за клечка или за листо. Но скимтенето идваше от него. Вгледа се с умитите си и прояснени очи и разбра, че е малко, току-що родено котенце. Беше не по-дълго от мъжки показалец. Правеше някакви движения с предните си крачета, но те бяха съвсем безсилни, не можеха да го преместят. А задните бяха изпънати и неподвижни. И разбра. Малката сива котка, която се въртеше в двора с рижия си кавалер, беше родила. Тя наистина беше малка, твърде дребна, още само на една година. Но ето че беше родила.

Почуди се какво да прави. Влезе в къщата, намери под пейката в антрето една празна кутия за обувки, взе капака и го изнесе отвън на стъпалото. Вдигна котенцето и го остави вътре. Майката не беше прегризала пъпната връв и на края ѝ висеше почернялата, свита като спукано балонче плацента. Сетне изнесе и една пластмасова кутийка с вода. Това беше от него. Толкова можеше да направи той. Огледа се за майката. Видя я, под къпината до оградата, почистваше си козината с лапи и изглеждаше съвсем спокойна.

Котенцето продължи да скимти през целия ден. После и през нощта. Тихичко, не по-силно от комар.

На сутринта, след като дълго си ми и търка с пръсти очите, излезе на стъпалата. Котенцето беше млъкнало. Взе един лизгар и отиде да го зарови в ъгъла на двора.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияЛегендите не подлежат на копиране
Следваща статияЕдна нощ, половин ден