Филмът на 36-годишната афганистанска режисьорка Шахърбану Садат „Няма добри мъже“ ще открие тази вечер 76-ото издание на кинофестивала Берлинале.
Филмовият разказ започва малко преди властта да премине в ръцете на талибаните през 2021 г. Главната героиня е операторка в телевизия в Кабул. След раздялата със своя неверен съпруг тя изгубва вярата в „добрите мъже“, останала сама със сина си, се опитва да намери своето място и да докаже правото си на родителство в система, в която мъжете се смятат за по-високопоставени. Разделението на света на права за мъжа и задължения за жените режисьорката е изпитала на собствения си гръб: когато е на 11 години, семейството ѝ се премества от града на село. В района имало училища само за момчета и малката Шахърбану е принудена да върви три часа пеш до по-голямо населено място с учебно заведение и за момичета. След навършване на пълнолетие тя се премества в Кабул, където се записва в уъркшоп за кинодокументалисти. Снима първата си късометражка, с която попада в една от секциите на фестивала в Кан, след което ѝ се отваря възможност да учи кино в Париж. Така стъпка по стъпка, с всеки следващ филм афганистанското момиче се качва все по-нагоре по кариерната стълбица на фестивалното кино и намира продуценти, които да я подпомагат в пътя ѝ. „Няма добри мъже“ е третата ѝ игрална продукция. Днес Садат живее в Кабул и в Копенхаген.
Преди обаче Берлинале Паласт да угаси светлините за първата прожекция, ще бъде връчена първата Мечка, почетната. С нея ще бъде удостоена Мишел Йео. 63-годишната актриса е сред честите звездни гости на фестивала, като през 1999 г. беше и член на международното жури. Влиза в киното през 80-те години на миналия век, в Хонконг става известна като „Мишел хан“. След преместването си в САЩ участва във „Винаги ще има утре“ (1997) от поредицата за Джеймс Бонд, в „Тигър и дракон“ (2000) на Анг Лий, следват „Мемоарите на една гейша“ (2005), „Кунг-фу панда 2“ (2011) и др. За ролята си във „Всичко навсякъде наведнъж“ (2022) печели Оскар за най-добра актриса, като става първата азиатка с това отличие и втората цветнокожа жена след Холи Бери.
„Мишел Йео е изпълнителка визионер, чието творчество преминава всякакви граници – географски, езикови, филмови“ – обясни решението за Почетната мечка директорката на фестивала Триша Тътъл. Освен това според нея Йео символизира и обединението на филмовите вкусове на различни поколения зрители. А тъкмо това, по думите на Тътъл, е целта на фестивала. Социологическите изследвания сочат, че след пандемията, която накара хората да гледат кино от дивана и засили ролята на стрийминг платформите, има раздвижване и все по-масово завръщане към колективното изживяване на филма в кината. Само че с една особеност: в кината отиват не възрастните, които би трябвало да имат по-стабилно кинообразование, а младите. Любопитството на поколението Z се оказва по-силно от навика на родителите му и младите отново пълнят кината за артхаус и независими филми. Данните се потвърждават от повечето страни в Западна Европа. Младите зрителите демонстрират засилен интерес не само към премиерните заглавия, но и към кинокласиката и с удоволствие посещават различни ретроспективи. С многобройните си секции Берлинале ще се постарае да задоволи тъкмо този глад към новото старо.
Напук на твърденията, че кратките видеа в социалните мрежи и най-вече в ТикТок не привикват младите зрители към по-дълго и аналитично гледане на филми, тази година фестивалът е привлякъл към своите медийни партньори ТикТок. „Разбира се, че киното и социалните медии в известен смисъл са в конкуренция за времето и вниманието на младите зрители – казва в интервю за „Тагесшпигел“ Тътъл. – Но аз съм убедена, че ако искаш да стигнеш до младите зрители, трябва да отидеш там, където са те, вместо да продължаваш да излъчваш в каналите, с които ние, по-възрастните, сме свикнали. Доказано е вече положителното влияние, което ТикТок оказва при продажбата на музикални произведения и на книги, надяваме се да се случи същото с Берлинале и с киното като цяло.“
Заедно с журналистите от традиционните медии все повече стават акредитациите за блогъри и влогъри, които пишат или говорят за кино в своите канали, казва Тътъл. „Не можем да променим посоката, в която върви светът. Остават две възможности: да се преструваме, че не забелязваме промените, или да станем част от тях.“ Една от задачите си директорката определя като създаване на Buzz (от английски „жужене“, „бръмчене“, в преносен смисъл – създаване на силен интерес чрез разпространение на нещо от уста на уста) около фестивалната програма, което да събуди любопитството на новата публика и да създаде у нея траен интерес към киното. Само след десет дни ще знаем дали проектът е завършил с успех.
