Терминът „санитарен кордон“ влезе в употреба и у нас след изборите в края на октомври. ПП-ДБ постави изискване да бъде изграден „санитарен кордон“, изолиращ „ДПС-Ново начало“ от властови позиции и прекъсващ взаимоотношенията на всички останали с партията, ръководена от Делян Пеевски.
Изискването е заимствано от подобно действие, извършено в Европейския парламент спрямо крайно десните организации. Резултатът от това тамошно решение още не е ясен, но очевидно, без да се мисли за последиците, то се харесва като ярък политически жест, който може да въодушеви нашенските избиратели.
Бърза справка показва, че изразът „санитарен кордон“ се появява в края на 80-те години на миналия век във Франция. И тогава поводът е ограничаване на влиянието на „крайната десница“. По-късно и в други европейски държави се възприема такъв подход. А иначе в началото на XIX век в Испания многохилядна войска образува буквален санитарен кордон по границата, за да предотврати разпространението на смъртоносната „жълта треска“.
Тъй като в обществен план за опасна зараза се смятат идеологии, провокиращи животозастрашаваща агресия, наименованието, произтичащо от медицински нужди, се пренася и в политиката. Но дали метафората, която работи реторически, може да работи и практически? Дали разпространението на идеологическия „вирус“ може да бъде предотвратено по същия начин, по който се спира биологическия?
Като че ли отговор на въпроса защо въобще в природата съществуват патогенни микроорганизми не е даден от вирусологията. Науката се опитва да им противодейства като на поначало налични и успява донякъде, доколкото те могат да бъдат стриктно класифицирани и изолирани със съответни мерки.
С патогенните идеологии случаят е доста по-различен. Тяхната поява сякаш отново е предзададена, но за разлика от вирусите, съдържателните им единици нямат материален носител, който да бъде третиран. Те стават обект на изучаване от философията, психологията и социологията, а знаем, че строгата научна дисциплина е непосилна за тези сфери. Още по-специализираното изследване на политологията също не може да се похвали с категорични постижения.
Разбира се, ако за съдържателна единица на патогенна идеология може да бъде посочен самият човек, то неговото унищожаване решава проблема – такава е рецептата на един известен политик. И така стигаме до опитите за политическо лечение, които приравняват хората с вирусите.
Берлинската стена беше въплъщението на „санитарния кордон“, който трябваше да отдели света на империалистическата капиталистическа зараза от този на здравия комунистически строй. Издигането на буквална преграда вървеше с оправданията за борбата с фашизма и нацизма, но всъщност предназначението ѝ беше да спира тези, които искаха да избягат от режима на комунизма. С претекст за ограничаване на една крайност, друга крайност наложи забрана и убиваше нарушителите.
Отвъд стената справянето с крайностите представляваше дълъг процес на осъзнаване и възстановяване по пътя на християндемокрацията и либерализацията – с неотклонна воля, но и с внимание към склонностите на човешката натура, които стават лесно възбудими на тема достойнство и лична свобода.
Зад стената, при тези, които я бяха изградили, тоталитарната зараза се развиваше и взимаше многобройни жертви, но пропагандно-реторически не беше така. Затворниците бяха насърчавани с лозунги да се чувстват горди и щастливи, защото са изолирали лошото с кордон и живеят в доброто.
След дълги и мъчителни години стената рухна. Оказа се, че третирането на хората като вируси е човеконенавистна стратегия, която с грозни репресии, скрити зад красиви фрази, води към онова, срещу което заявява, че се бори. Дали онези, които бяха живели в „лошия“ свят, междувременно бяха разрешили всичките си проблеми? Не. Продължават да ги имат. Идеализирането на живота им беше и е само в главите на затворените. Това е обратният ефект на лечението със забрани.
Забраната е симулативно средство за справяне със задачи от този тип. Истинското разрешение е свързано с упорити усилия в широк културен контекст, които нямат финален срок, а съпровождат живото протичане на събитията. Изисква се отказ от униформената представа за човека в полза на реалистичната оценка по отношение на неговата вродена греховност и добродетелност.
В светлината на разбирането, което можем да получим от историята, е наложително да кажем, че и в наши дни трябва сериозно да обмисляме прилагането на „санитарни кордони“. Споменахме за мерките във Франция през 80-те, но виждаме, че резултатът им точно там е нетраен. А и не само там. Причините за надигането на масова вълна от крайни настроения трябва да се разглеждат по-задълбочено и да не се взимат мерки, доказали своята неефективност.
У нас е още по-сложно, защото обществото ни не е извървяло пътя на политическо съзряване и продължава да реагира на пропагандни призиви, като трудно прави разлика откъде идват и накъде отиват. Престъпна наивност проявяват тези, които влизат в играта на надвикване, смятайки, че „истината“ ще бъде чута и ще победят.
