0
890

Берлинчанинът Джон Кенеди

Дарът на големите световни водачи, освен другите качества, е вдъхновяващото говорене. Това се отнася за всички от древността до днес. Вдъхновяващото говорене докосва сърцето, спечелва доверието и възпламенява волята. Ораторското майсторство на големите световни водачи не допуска лъжа, фалш, преструвка, дистанция, преиграване. Всеки един от тези недостатъци е фатален, защото човекът има вродено сетиво за истина. Истината не може да бъде имитирана. Лъжата не може да бъде скрита. Големите световни трагедии винаги са се случвали, когато политици, оказали се на върха, са се опитвали да подменят истината.

На 26 юни 1963 г. президентът на САЩ Джон Кенеди произнася в Западен Берлин знаменитата си реч, в която казва Ich bin ein Berliner – аз съм берлинчанин. Тези думи на мига предизвикват взрив от възторг  сред хилядите слушатели на препълнения площад пред кметството Шьонеберг.

Кенеди не е берлинчанин, нито е роден, нито е живял в този град. Напротив, през войната Кенеди служи в американския флот и се сражава на страната на съюзниците. Но берлинчани разбират много добре, че това, което казва, е истина. Усещат със сърцата си, че американският президент не ги лъже. Усещат, че е техен приятел, че е един от тях  – берлинчанин. Камерите показват как радостта, възторга и любовта озаряват лицата им в мига, когато чуват, че американският президент се обявява за техен съгражданин.

Днес няма политици и лидери, които да говорят така вдъхновяващо, затова е хубаво да се върнем към тази реч, произнесена точно преди 56 години.

Изминали са само 18 години от края на войната, в която двете страни са воювали една срещу друга, младите им мъже са се избивали едни други. Американският президент говори на площада, на който само преди 18 години американски самолети са хвърляли бомби и са сеели смърт. Къде е отишла омразата само 18 години по-късно?

„Сянка е паднала на сцените, толкова скоро осветени от съюзническата победа… От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо море желязна завеса се е спуснала над континента. Зад тази линия лежат всички столици на древните държави от Централна и Източна Европа“, казва Уинстън Чърчил в знаменитата си реч, произнесена през 1946 г. в колежа Уестминстър, Фултън. В Берлин желязната завеса разсича самия град през средата. Прекъснати са транспортните комуникации и всякаква форма на общуване. Желязната завеса, разделяща града, е най-строго охраняваната граница. Разделени са съседни квартали, улици, училища, фабрики, семейства, роднини, приятели. Впоследствие е издигната непреодолима  железобетонна стена, в зоната на която се стреля на месо.

В същата реч Чърчил описва ситуацията в Германия непосредствено след победата на Съюзниците: „Руснаците правят опит в Берлин да изградят една квази-комунистическа партия в тяхната зона на окупирана Германия чрез оказване на специални  услуги на група леви немски лидери. В края на боевете миналия юни американските и британските армии се оттеглиха на запад в съответствие с по-ранно споразумение до дълбочина в някои точки от 150 мили на фронт от почти 400 мили, за да позволим на руските ни съюзници да окупират това огромно териториално пространство, което Западните демокрации бяха завладели.“ Но дори такъв визионер като Чърчил към този момент говори за СССР все още като за съюзник и още не си представя колко катастрофално ще се развият събитията през следващите години. На 24 юни 1948 г. Сталин обявява блокада на Западен Берлин като отрязва всички пътища, водещи към него и така прекъсва снабдяването на града. Тогава западните съюзници организират хуманитарен въздушен мост, по който снабдяват града с храна, лекарства, въглища за електроцентралите и всичко необходимо, за да оцелеят неговите жители. Извършени са близо 300 хил. полета. Обработват се по 5 000 тона товари на денонощие. Само доставените въглища са около 1,5 млн. тона. Хората преживяват лишения, наложени са строги ограничения, S-бана е спрян, метрото и автобусите се движат с намален трафик, потреблението на електричество е сведено до минимум.

Целта на Сталин е да наложи своята система, както я налага над всички страни от източната страна на желязната завеса и да откъсне западните зони на Берлин от западните съюзници. Чрез екстрената помощ на свободния свят западноберлинските граждани оцеляват и те оценяват този жест на приятелство. Свободният свят спечелва тяхното доверие, а Сталин е принуден да отстъпи и да вдигне блокадата. Тя продължава почти една година, но това време е достатъчно за берлинчани да направят своята преценка. От този момент Западен Берлин започва да се развива като свободен град.

Посещението на Джон Кенеди е първо посещение на американски президент в свободен Берлин. Градът до голяма степен вече е излекувал раните от войната, разрушените сгради, улиците, предприятията, училищата са възстановени, икономиката функционира ритмично и пълноценно, доходите на гражданите растат и най-важното – има свобода. Свободната зона става витрина на свободния свят, поради което все повече жители на източната половина на града и на страната се стремят да преминат границата, дори с цената на живота си. Поради това в ранната неделна утрин на 13 август 1961 г. започва изграждането на Берлинската стена – най-яркият и най-трагичен образ на желязната завеса. Само два месеца по-рано източногерманският партиен ръководител Валтер Улбрихт е заявил на пресконференция, че „никой няма намерение да изгражда стена, строителните работници в столицата на ГДР са заети с изграждане на жилища“. 160-километровата стена не само разсича града, но опасва изцяло трите му западни сектора. Стотици граждани се стремят към свободата като прокопават тунели под нея. 327 мъже и жени са платили с живота си отчаяния си опит да я преминат.

В тази изострена обстановка президентът Кенеди пристига в Западен Берлин. Издигната е висока платформа до Чекпойнт Чарли, откъдето президентът оглежда ужасяващата стена. Заедно с него са федералният канцлер Аденауер и генерал Люсиъс Клей, шеф на администрацията на американската окупационна зона, по чиято идея е организиран въздушният мост по време на блокадата на града. Покъртен от грозната гледка, президентът решава да изрази съчувствие и причастност към берлинчани. Думите му са така искрени, защото са спонтанни и защото изразяват дълбокото му убеждение в ценностите на свободата и демокрацията – „Всички свободни хора, където и да живеят, са граждани на Берлин и следователно, като свободен човек, аз изпитвам гордост от думите „Ich bin ein Berliner!“ Президентът отправя послание и към всички хора от всички страни и от всички времена с думите: „Свободата е неделима и когато един човек е поробен, всички не са свободни“.

24 години след Кенеди друг американски президент е в Западен Берлин. Стената все още разделя града и света. На 12 юни 1987 г. Роналд Рейгън също произнася вдъхновяваща реч, в която се обръща директно: „Господин Горбачов, разрушете тази стена!“, а на финала изразява непоколебимата си убеденост: „Тази стена ще падне… Да, в цяла Европа стената ще падне. Защото тя не може да устои на вярата. Тя не може да устои на истината. Тя няма да може да устои на свободата.“

На 9 ноември 1989 г. започва демонтажът на стената.

Вечерта на убийството на Джон Кенеди няколко хиляди негови берлински съграждани спонтанно се събират на площада, където той е произнесъл вдъхновяващата си реч. Три дни по-късно площадът е преименуван на неговото име.

Берлинчани показват какво е памет и благодарност.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите й "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новата й книга - повестта "Първият рожден ден" излезе в издателство "Сиела" в края на 2016 г.
Предишна статияДиалогът на разкази и картинки в „Княз и чума“
Следваща статияМетодът