0
2651

Битката за дебютния филм

„Уроци по немски“

Разговор с режисьора на филма „Уроци по немски“ Павел Веснаков, актьора Юлиан Вергов, оператора и продуцент Орлин Руевски 

„Уроци по немски“, България-Германия, 2020 г., режисьор и сценарист Павел Г. Веснаков, оператор Орлин Руевски, с участието на Юлиан Вергов, Васил Банов, Елена Телбис, Станка Калчева, Меглена Караламбова, Стефка Янорова, Герасим Георгев-Геро. Продуценти Моника Балчева, Орлин Руевски

Дебютният пълнометражен филм на Павел Веснаков „Уроци по немски“ донесе на Юлиан Вергов наградата за най-добра мъжка роля на Международния кинофестивал в Кайро 2020 г. Филмът е сред 12-те претенденти за Голямата награда в конкурса за първи или втори игрален филм „София – град на киното“ на София Филм Фест 2021.

Павел Веснаков чака по независещи от екипа причини близо шест години, за да направи този филм. Кастинг има само за ролята на Елена Телбис. „Всички други бяха избрани на базата на опита, който имам с актьорите, или на симпатия, която съм изпитвал към тях. Във филмите, които съм правил, винаги предварително знам кой ще бъде главният герой, за да мога да финализирам сценария спрямо самия човек“, казва Павел Веснаков. А Юлиан Вергов допълва: „Много дълго време преди да започнем снимките, обсъждахме, променяхме сценария. Павел всеки ден идваше с нови идеи. Дори и по време на снимките беше така, а и по време на монтажа. Изгледах всичките му късометражни филми, обмисляхме идеи, общувахме продължително и така се стигна до този продукт. Операторът Орлин Руевски беше засякъл, че за един ден е изминал 16 км с камерата“.

Промените за шест години – от замисъла до реализацията на филма

Павел Веснаков: В общи линии всичко се промени. Това е страшно дълъг период. Човек се променя като личност, като професионалист, самата среда, в която живееш, се променя. Спомням си много добре как в първия вариант на сценария беше включена бежанската криза, заляла Европа, тя беше много актуална. След това дойде Брекзит, сега пандемията… Контекстът непрекъснато се мени и човек, ако се възприема като автор, е длъжен да се опитва да улови духа на времето, в което създава произведението. Затова Юли каза, че постоянно променяхме сценария, диалозите, репликите, сцените, детайлите. Особено когато отидеш на снимки и осъзнаеш, че нещо, за което предварително си мислел как би те разчувствало, не те вълнува, докато го филмираш. И така, беше една постоянна борба.

Актьорите като съучастници  

Павел Веснаков: В този филм актьорите са на сто процента съучастници. Виждате, че всички сцени, в които има диалог, стават в един кадър. Няма как след това в монтажа нещо да променям, да помагам на някой от актьорите. Ако това, което те играят, не го преживяват наистина пред камерата, значи нищо не се получава. В началото на филма се придържахме към текста, който бях написал, към репликите, но в един момент започнахме да се водим само по смисъла на историята и актьорите имаха пълната свобода да променят всичко, което се изрича пред камерата, с идеята да бъде по-достоверно. Спомням си конкретно сцената, в която Юли казва на момичето, с което живее – на Елена Телбис – какво се е случило, тя му отговаря, че иска да заминат за Германия. Сцената беше 6–7 минути. Тя си я беше пренаписала: абсолютно нито една дума от тези, които казва във филма, не са от написаните предварително. А смисълът – изречение по изречение, е запазен. Така че, актьорите са много дейни съмишленици в правенето на филма и разказват историята по този начин. Аз имах много, много сериозен диалог с тях, най-вече с Юли. Защото това е преживяване, но едновременно от всички. Ако всеки от участниците не съпреживее този процес – актьорите най-вече, както и Орлин като оператор, не виждам как би могло да се получи. Сега си давам сметка колко е трудно да снимаш филм, който да изглежда все едно няма осветление, все едно документално всичко е извадено от живота, а всъщност, за да изглежда така, зад това има много технология.

„Уроци по немски“

Юлиан Вергов: Мисля, че това е първият случай, в който нямах никакъв образ в главата си, той де роди изцяло в работата с режисьора и оператора. За мен най-стойностното нещо в работата по този филм е, че за първи път абсолютно се доверих на режисьора – с Павел сме работили още в „Откраднат живот“, оттам си допаднахме. И любопитното беше, че първо пробваме, после променяме. Абсолютен процес, ставащ тук и сега. Няма нещо предварително. Той идваше понякога и казваше: „Това, дето съм го писал, е пълна простотия, дай ще направим друго“. За съжаление, разкошни кадри и сцени не са влезли, но пък е за добро – гледам сега филма на голям екран, историята върви много точно и както на мене ми се искаше. Наградата, която взех в Кайро (не успях да отида и да я получа), не е само моя, разбира се. Благодаря на всички, които участваха със сърцето си в този филм. Защото той беше ужасно тежък за снимане! За първи път разбрах колко много дава актьорът от себе си в някои моменти. Един цял ден носих Васил Банов на гърба си, защото снимахме много дубли на един кадър. Всички се притесняваха за мен: кръстът ти как е? Успокоявах ги – няма проблем, всичко е наред, аз спортувам. Но след една седмица снимахме една от тежичките сцени между него и мене и на следващия ден не можах да стана от леглото, все едно ме бяха били с тояги. Така че, филмът е съпреживян изцяло.

За разликите между късометражния и дългометражния филм

Павел Веснаков: Няма никаква разлика творчески, освен времето, което отделяш, за да го реализираш. По-интересното, което бих споделил, е, че в работата ми с Юлиан Вергов не виждам разлика от това, което сме правили с него в сериала „Откраднат живот. В самия продукт има огромна разлика, нищо общо като жанр, стил, послание, идеология. Като режисьор стриктно си разделям нещата в съзнанието – кое се прави за масова аудитория, кое е авторско. И успявам да ги разгранича съвсем ясно. Но в комуникацията с актьорите няма разлика. Авторските филми не могат да бъдат продукт, те са културни изключения. Имат за цел да възпитават вкуса у хората, а не да задоволяват масовия вкус, каквато основна цел имат по-комерсиалните произведения. И ми харесва точно това, че в първия ми игрален филм мога да си позволя да не мисля по елементарен начин – дали хората ще харесат, или не моя филм, а просто се фокусирам в това да бъда максимално искрен. И това е пътят, по който бих накарал хората да харесат филма.

Оператор и продуцент

Орлин Руевски: От оператора и продуцента се изискват различни неща. Като оператор – говорихме много за истинността и дългите кадри. Отнемаше значително време да направим нужните сетове, за да могат актьорите спокойно да се движат между тях. Да няма стойки, да няма осветление, да може камерата да ги следи. Направихме дълги кадри, някои от тях не са влезли. Кадърът започва в асансьора, преминава през целия апартамент и завършва в много дълга диалогова сцена, която актьорите играят 5–6 минути. И ако някой от екипа или от актьорите направи грешка, започваме всичко отначало. Това чисто физически, като подготовка, беше изключително важно, както и да си направим самите сетове. Например апартаментите, в които сме снимали, всичките ги обзаведохме с наши тапети и мебели. 

За мен този филм е направен в 2019 г. и го харесвам, както сме го направили. Може би, ако го правехме сега, щяхме да вземем други решения.

Като продуцент съм гледал филма много пъти, защото участвах и в монтажа, и в завършването. Сега ми хареса усещането на големия екран. Стана ми мило. За хубави моменти се сетих… още първите ни разговори, как искаме да направим филма. През колко перипетии минахме. Как тъкмо бяхме готови – и започна пандемията. В момента фестивалите търсят определени бройки мъже и жени, казват: „Този филм е правен от едни мъже за един бял мъж, няма главна женска роля“. Всякакви такива проблеми имаме. Фестивалите се опитват да взимат еднакъв брой филми от жени и мъже автори и това ограничава шанса да влезеш в някой от големите фестивали.

Бяхме в късия списък на фестивала във Венеция, написаха ни дълъг мейл последната вечер: осем седмици бяхте в избраните филми, в последния момент се наложи да отпаднете; много харесваме този филм, но нямаше как да влезе в състезателната програма. След което ние решихме да го пуснем на фестивала в Кайро, един от фестивалите категория „А“, провели се през 2020 г.

За разпространението на филма

Орлин Руевски: Навън има голям интерес. За тук нищо не може да се каже, защото киносалоните почти не работят и е труден момент за разпространяване на филми. Мисля, че българската публика ще го хареса и филмът ще си намери правилните зрители. Може би няма да направи фурор в мултиплексите, но в зали от типа на Дома на киното…. Ние знаем какъв продукт сме произвели.

Филмът на Павел Веснаков „Уроци по немски“ получи Специалната награда на журито на 25-ото издание на София Филм Фест, както и Наградата на ФИПРЕССИ.