Плевенската филхармония със своеобразен кросоувър между джаз и класически форми за своя 70-годишен юбилей
Минала през няколко метаморфози, Плевенската филхармония тази година отбелязва 70 години от създаването си. През 1953 г. създателят на Софийската филхармония Саша Попов полага основите на Държавния симфоничен оркестър в Плевен. През годините съставът се развива под диригентството на изявени български музиканти като Александър Владигеров, Емил Янев, Димитър Манолов, Пламен Джуров, както и Добрин Петков, Константин Илиев, Руслан Райчев, Иван Маринов, Йордан Дафов, Васил Казанджиев, Цанко Делибозов, Найден Тодоров, Йордан Камджалов, Григор Паликаров, Деян Павлов и др. Всички големи български певци и инструменталисти са солирали с него, а сред световните имена се нареждат Владимир Спиваков, Евгений Нестеренко, Игор Ойстрах, Олег Криса, Александру Томеску, Сатоки Аояма, Мишел Льотик, Люк Ери, Бюлент Евджил, Марк Бушков, Олександър Гнатюк, Ари Боутрис и др., а гост-диригенти са били Константин Орбелян, Даян Уитри, Екарт Прой, Юрий Янко, Оливие Олт и др.
Най-заслужил за израстването на оркестъра и утвърждаването му в България и в чужбина e Георги Нотев, който с малки прекъсвания е главен диригент от 1973 г. до 2008 г. и го извежда на много високо художествено равнище. В периода 1970–1994 г. оркестърът участва и в спектаклите на Плевенската опера „Христо Бръмбаров“, а след закриването на операта до 2010 г. се подвизава под името „Плевенска филхармония с открита оперна сцена“. С това административните приумици на „сценичните реформи“ не спряха – преди 13 години щатните му бройки се разделиха между Министерството на културата и общината. В тези сложни времена качеството и оцеляването на оркестъра се дължи и на неговия дългогодишен директор Ивайло Атанасов. Оркестърът е художествената и логистична опора на Лауреатските дни „Катя Попова“ и Конкурса за млади оперни певци „Гена Димитрова“.
В последните години с различни проекти – „Обичам българската музика“, „Вечер на мюзикъла“, „Любими руски песни“, „Оскарите в музиката“, „Любими филмови мелодии и песни“, „С музиката на Вили“ и „Да послушаме кино“ – оркестърът обогати палитрата на изявите си. Така някак естествено жанровото разнообразие в продукцията доведе до двата концерта – своеобразен кросоувър между джаз и класически форми с авторска музика на Христо Йоцов – на 17 февруари в Плевен и на 21 февруари в зала „България“.
Под диригентството на брата на композитора Борислав Йоцов в програмата бяха включени световни премиери на: Празнична увертюра „Плевен 2023“ – специално написана по случай юбилея на Плевенската филхармония; Концерт за тромпет, тромбон и оркестър със солисти Михаил Йосифов – тромпет, и Велислав Стоянов – тромбон; Концерт за маримба, ударни и оркестър „Картини от два свята“ със солисти Василена Серафимова – маримба, и Христо Йоцов – ударни инструменти. Цял концерт на симфо-джаз от един автор е рядка птица по нашите музикални ширини и заслужава адмирации смелостта на днешното ръководството на оркестъра в лицето на Любомир Дяковски да реализира тази идея.
Авторът е отлично познат като комплексен музикант, който не се нуждае от представяне – от най-активните и креативни творци на българската джаз сцена и създател на много български и международни състави. Привлича млади музиканти с грижа за тяхното професионално израстване и отворен достъп до значими концертни форуми. Има издадени над 30 албума с авторска музика за български и чуждестранни компании. Още от бащата на вплитането на джаза в симфонизма – Джордж Гершуин (чийто 125-годишен юбилей също честваме тази година) идва желанието да се разчупи класическата оркестрова форма и оркестрация, да има импровизационни моменти, да се поверяват соловите партии на музиканти „с двойно предназначение“. Всичко това в една модерна стилистика с много високо качество чухме на концерта в зала „България“.
Майстор на контраста и оркестрацията, Йоцов не пише „нещо друго“, а с музика рисува себе си – с богата инвенция и чувство за хумор, афористично-лаконичен, но и с верен усет за по-разгърната симфонична форма. Неочаквани контрасти имаше дори в Увертюрата – оптимистичният бляскав брас-патос се редуваше с донякъде меланхолични моменти преди финалния апотеоз. Бих определил оркестровата му фактура като своеобразен „мелодичен и полиритмичен феномен“ с ярки, прозрачни и запомнящи се романтични мотиви, последвани от сгъстени звукови масиви и синкопирано движение. Публиката с възторг прие тази въздействаща чрез енергетичното си послание амалгама и възнагради автора и несравнимите солисти (за тяхното великолепно изпълнение на безмилостните солови партии и отдадеността в музицирането трябва отделна рецензия!) с нечувани отдавна аплаузи.
И тази изява показа, че неслучайно измежду извънстоличните оркестри Плевенският се представя най-често на софийска сцена. Така ще е и в настоящия празничен сезон. Един от следващите му концерти е този на 5 юни в рамките на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“ под наслов „Росен Гергов & синове“, той ще заеме централното място в честванията на годишнината.
