„И каза тая притча: някой си имаше в лозето си посадена смоковница, и дойде да търси на нея плод, но не намери; и рече на лозаря: ето, три години дохождам да търся плод на тая смоковница, и не намирам; отсечи я: защо само да изтощава земята?

Но той му отговори и рече: господарю, остави я и тая година, докато я обкопая и насипя с тор, и ако даде плод, добре ; ако ли пък не, на следната година ще я отсечеш. (Лука 13, 6:9)

Изтървах Цецка Цачева.

Знам, че плащаше по 600 лева хонорар на хората, които й пишеха речите, докато беше председател на парламента. Но докато се наканя, председателят на парламента се смени.

Язък! Защото 600 лева са си  пари. Поне за човек като мене.

Интересно, каква ли реч щях да й напиша, ако се бях хванал на това хоро. Сигурно Цецка Цачева щеше да се удари по челото, когато видеше разпечатката с моя текст и щеше да го зачертае целия с червения фулмастер.

Фрас! Фрас!

И нямаше да ми плати хонорара.

Защото кой виден партиец или партийка ще произнесе реч против своята партия?

Изцяло анти-ГЕРБ реч.

Никой.

Единствено Татяна Дончева е способна на такова нещо. Но тя е от друго тесто.

Ето, ако това не беше така, можеше да има и  грам оптимизъм в мислите ни. И в текстовете ни.

Може би Цецка Цачева не е знаела за золумите на Цветанов и Фидосова, двата демона на ГЕРБ?

Хайде бе. Абсурд.

И друго. Та нали това Фидосово изчадие, поправките в избирателния кодекс, по които се проведоха последните избори и което в крайна сметка доведе и до протестите, мина в пленарна зала и с помощта на председателя на парламента Цецка Цачева.

Защо вадиш нож на умряло куче, ще каже някой. ГЕРБ вече са пепел, прах. И даже противоречивите сигнали, които се мъчи да излъчва Бойко Борисов, въртейки се като някой дервиш в медийното пространство, няма как да спасят партията.

Така е. Или може би не е така. Не знам. Не съм политолог.

Знам едно – че ГЕРБ хвърли в канавката поредните четири години от живота ни. От нашия живот.

Но както аз го знам, искам и Цецка Цачева да не го забравя. И докато се плацика на Евксиновград и се подлага на реминерализиращи и моделиращи СПА-процедури, тази мисъл да пулсира в главата й.

Защото Богородица вижда всичко.

Лошото е, че за месеците, през които управляват, БСП поеха с маршова стъпка по пътя на ГЕРБ.

Те много хубаво и вярно критикуваха ГЕРБ, докато бяха в опозиция.

Но сега правят същите герберски движения.

Да изброявам ли?

Умопомрачителните назначения на кабинета „Орешарски”, които не спряха и за миг. Сякаш правителството провежда лабораторен експеримент върху търпението на българите на опън и на натиск.

Медиите. Медиите, да, медиите. Споменаването на името на Антон Кутев в ироничен контекст в един от големите вестници е довело до падането на целия материал. И в крайна сметка, до напускането и на журналиста, автор на материала.

Ще дойде време, ще кажа името и на вестника, и на журналиста. Но преди това – защо бе, Антоне? Ти поне си един от четящите депутати.

Не пишете против тоя, не пишете против оня. Така беше при ГЕРБ. Доктрината „Цветанов”. А с какво сега доктрината „Моника” е по-добра?

Не можеш да ми отговориш, Антоне.

Сигурно и ти, подобно на Цецка Цачева, ще влезеш утре в църква. Защото утре е голям християнски празник – Успение Богородично или Голяма Богородица, както казват хората.

Е, добре. Като влезеш в църквата, помисли над това – Богородица вижда всичко.

Но да се върнем на ония 600 лева. Какво щях да направя, ако все пак се бях класирал като писач на речи при Цецка Цачева, ако Цецка Цачева беше широко скроен човек и дори при така написаната анти-ГЕРБ реч ми беше изплатила хонорара?

Щях да отида до моето село Благоево, където живях до първи клас. Щях да сипя бензин в колата и да отида дотам.

Тия дни ще публикувам в OFFNews разказа си „Събуди ме, когато август свърши”, където се разказва за онова далечно време в моето далечно село Благоево. Тук ми позволете да цитирам само началото на разказа:

„Какво са спомените? Мястото или хората? Или нещо друго, подобно на етер, което плува във времето и пространството и не е нито звук, нито картина? Белокаменната черква ли? Или това, че стъпалата към мазата вкъщи бяха от същите каменни блокове, от каквито беше и черквата. Такива камъни не можеш да намериш сега. Бяха по два метра дълги и педя и половина високи. Дванайсет стъпала. Ставаха и за стъпала на дворец. Колко пъти сме търчали с Мима нагоре-надолу по тях.

Пътчето към къщи е същото, както едно време, преди четирсет години. Когато цялата година беше август. Свиваш вляво от шосето, спускаш се през поляната със стария геран в горния й край, на тази поляна, ние, децата, играехме на челик – и минаваш мостчето. И още докато минаваш по мостчето, ще видиш градината ни – царевицата, картофите, големите като колесници бели тикви, зад тях лозето на дядо, цял декар лозе, ореха, стопанските постройки; после по същия тесен път, който се измъква от поляната и завива наляво между телеграфния стълб от едната страна и дувара с черниците – от другата – спираш право пред нас”.

Къщата е продадена отдавна. Дърветата са изсечени. Но ми се ще да отида и да видя всичко с очите си.

Но да не се разсейваме.

Докъде стигнахме с приликите на ГЕРБ и БСП? Назначенията. Медиите. А, да. Контрабандните цигари.

Почти всеки ден минавам през пазара „Красно село”. Четири години бях свидетел как нашите индигови братя продават необезпокоявани контрабандни цигари.

Когато дойде новото правителство, един ден видях полицейски патрули на пазара, които разпитваха продавачите. Не можах да се стърпя, отидох при тях и ги похвалих: „Значи можело.” „Можело”, потвърди единият.

Тази практика обаче скоро секна. Сега положението отново е старото. Същото, както беше при ГЕРБ. На всеки ъгъл те посреща тихото: „Цигааари мъжки дамски”.

Тия дни пак видях полицейски патрул там, от трима човека. Беше в жегата, на обед. Отидох при патрула, представих се, казах, че съм журналист и попитах: „Момчета, може ли така? Хайде, при Цветанов беше ясно. Но какво правите вие? Защо не правите нищо.”

Двама от полицаите бяха стари кучета. Те мълчаха и гледаха в земята. И само радиостанциите им пукаха. Но третият беше излязъл току-що от училището в Пазарджик. Беше голобрадо момче на двайсет и нещо. Та той се разпали. „Знаем кой доставя цигарите. Знаем къде ги държат. Всичко знаем. Но не можем да направим нищо. Трябва да хванем продавача и купувача в момента на покупко-продажбата.”

Бре, господин Йовчев! Така ли е наистина?

Единият от старите кучета изръмжа и момчето млъкна. Разбра, че се е разприказвал повечко.

Доколкото знам, сегашният кмет на община „Витоша” е висш кадър на МВР. Та той ако не може да се справи с проблема, то кой може.

Или може би на БСП също им се усладиха постъпленията от контрабандните канали?

Та, с една дума, така я караме. Поредните една или две, или три, или четири години, които ще отидат в канавката.

Но Богородица вижда всичко.

Когато в София дойдоха трите чудотворни икони на Богородица от Троянския, Бачковския и Рилския манастир, аз се наредих на опашката с други хора да се поклоня на иконите. До мен се случи един човечец, по-голям от мен на години, гонеше шейсетте, както разбрах, тролейбусен шофьор. Най-обикновен човек, без никаква дълбокомъдра претенция, може би не беше прочел и една религиозна книга през живота си. Човекът стискаше в ръката си китка здравец. Когато дойде и нашият ред да влезем в храма след петчасовото чакане, този човек раздели здравеца на две и ми подаде едната половина. “Да дадеш на Богородичка”, каза. Ето такава вяра искам да имам…

И такава вяра ви пожелавам.

Защото тогава ще ви е по-лесно. Когато помните, че Богородица вижда всичко.