Начало Идеи Гледна точка Богоявление
Гледна точка

Богоявление

Андрей Захариев
06.01.2017
2672

azahariev

Обикновено търсим в явленията причините за явленията. Причините зад тях. Тогава, когато причините не са ни дадени в явлението и сами не са явления. А познаването на причините е онова знание, което ни позволява да си обясняваме явленията и да ги проумяваме. То е и знанието, което ни прави способни да предизвикваме или предотвратяваме явления. Чрез познаването на причините познаваме природата на явленията. В познанието за причините на едно явление неговата природа ни става ясна и на свой ред става явна за нас. И затова обикновено се стремим, тръгвайки от явлението, да стигнем до изявяване на неговите скрити причини.

А когато причината на всички явления, причината на всички причини, ни се яви и сама стане явление?   

Бог ни явява Сам Себе си на Богоявление. Което не означава, разбира се, че в тази епифания ние познаваме Бога в неговата същност, че Го виждаме в непристъпната му светлина. Да, на Богоявление ни се явява Сам Той, Всемогъщият Бог и Творец. Това е явление на Бога, а не на нещо, което е знак или свидетелство за Него. На нещо, което го сочи като своя причина и основание. Но с това свое явяване и в това свое явяване Бог, който е причината за битието на всичко съществуващо, се показва като ослепителна тайна. 

Яви се днес на вселената,
и Твоята светлина, Господи, се отрази върху нас,
които разумно Те възпяваме:
дойде и се яви, Светлина непостижима

(кондак на Богоявление, глас 4)

Нещо повече, явяването на Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух на Богоявление е откровение, явяващо Бог като тайна. Дори ще е правилно да кажем може би, че на Богоявление Тайната на Божието битие става още по-дълбока и непроницаема, още по-трудна за проумяване. Всъщност точно Богоявление е събитието, посредством което човеците получават знание за тази истина, за това, че Бог е „светлина непостижима”, както се пее в кондака. Защото в Теофанията Бог ни се явява като Троица и ние виждаме непосредствено и ясно това, че Троицата е безмерна тайна. В божествената епифания Тайната бива явена нам, за да видим, че тя е тайна, и то абсолютна тайна. На Богоявление срещаме лице в лице Необяснимото. И в тази среща ние разбираме действително, че Бог е тайната на тайните. 

Но това не е откриване-скриване. Не, това не е показване и изявяване на непреодолимата дистанция между тварите и Твореца. Напротив, това е откровяване от Любов, за да се затвърди Надеждата. С явяването си Бог ни дава обещание, дава ни Обещанието. Защото  получаваме възможност да видим с очите си Иисус Христос и Светия Дух, да чуем гласа на Отца и с това да разберем (а не просто да предположим), че Бог наистина е необясним, и че, значи, е свят. А оттук и да разумеем, че живота, който чаем – живота при Бога и с Бога, ще е живот безкраен, неизчерпаем  и тайнствен. А следователно и живот свят, свещен.

Явявайки ни непристъпността на Своята Тайна, Бог прави видимо за нас това, на което е основана вярата ни и към което е устремена надеждата ни: че светостта е, че я има, и че Той е Светият, че Бог е Саваот. Както и че ние можем да бъдем неговите светии.  

Кръщението на Господа Иисуса Христа и Богоявление са събитията, които отварят взора на човеците за идването на Сина Божи и за срещата му в Христа със Сина Човешки, но заедно с това и за трансцендентността на Бога. Трансцендентност, която не говори само че за преграда и изолация, а  напротив, носи благата вест за това, че спасението и Царството Божие са перспективата, която сочи отвъд границите на контингентното битие-към изхода, свободата и Бог.              

При кръщаването Ти в Йордан, Господи,
се откри поклонението на Света Троица:
защото гласът на Отца свидетелстваше за Тебе,
като Те наричаше възлюбен Син,
а Духът във вид на гълъб
потвърждаваше верността на тези думи.
Христе Боже, Който си се явил
и си просветил света, слава на Тебе.”

( тропар на Богоявление, глас 1)         

Андрей Захариев
06.01.2017

Свързани статии

Още от автора