Начало Идеи Актуално „Боко Харам“ и глобалният тероризъм
Актуално

„Боко Харам“ и глобалният тероризъм

1995
През април миналата година „Боко Харам“ отвлече над 200 момичета от градчето Чибук

Радикална сунитска групировка, която постига целите си с насилие, В момента представлява най-голямата заплаха за Нигерия и целия регион.

В книгата си Boko Haram: Inside Nigeria’s Unholy War Майк Смит проследява появата и развитието на тази организация, чието име в превод означава – „западното образование е табу“. Авторът е директор на офиса на Франс прес в Западна Африка от 2010 до 2013 година. По думите му „Боко Харам“, която стартира като организация без цели, в момента контролира територия от около 1000 кв. метра в Североизточна Нигерия. Смит напомня, че през 1999 г. 11 провинции във Федерална република Нигерия обявиха, че приемат ислямския шериат като основен закон. Според него засилването на ролята на „Боко Харам“ е свързано с разцвета на корупцията в страната.

През 1956 г. на територията на Нигерия бе открит петрол. Това осигури на страната големи финансови постъпления, но независимо от този факт голяма част от населението и днес живее с по-малко от долар на ден. „Боко Харам“ е радикална сунитска група, която използва насилие, за да постигне целите си. В момента тя представлява най-голямата заплаха за Нигерия и целия регион. Организацията отхвърля западната култура и образование, тъй като смята, че те подкопават ислямската традиция и идентичност, тя призовава за налагането на ислямски шериат на цялата територия на Нигерия, включително в южните провинции, които са населени предимно с християни. В началото „Боко Харам“ обяви, че е част от „Ал Кайда“. След появата на „Ислямска държава“ обаче групировката заяви, че вече е част от Ислямския халифат. Днес тя осъществява връзки със сомалийската ислямска екстремистка организация „Ал Шабаб“.

Явлението „Боко Харам” е продукт на двете тенденции, характеризиращи сегашния етап от разгръщането на въоръжените конфликти в света – първата, свързана с конфликтите в постколониалните държави, предизвикани от сблъсъка на различни идентичности на субнационално ниво, липсата на представителни демократични институции и несправедливото разпределение на богатствата, и втората, довела до появата на глобалния тероризъм, който не признава национални граници. Пример за този нов вид глобален тероризъм е „Ал Кайда”, която се счита за първоизточник на всички подобни организации и групировки. След разрушаването на ръководния център на „Ал Кайда“ в Афганистан и Пакистан, франчайзингът на тази „фирма” се разпространи както в Ирак и Сирия, така и в Магреб. Освен това съществуват и т.нар. „вълци-единаци”, които сами организират и извършват терористични актове.

Появата на тези две тенденции не е нещо случайно или неочаквано, тя се дължи на редица фактори: годините на диктатура, дефицитът на социална справедливост, липсата на икономически и обществен напредък, както и декултурализацията, осъществявана от привържениците на ретроградната мисъл в ислямския свят и по-конкретно на салафизма. Затова явлението „Боко Харам” трябва да се разглежда като илюстрация на дълбоката криза, която преживява целият ислямски свят. Нигерия е голяма страна със значително влияние в Африка, което означава, че събитията там имат широк отзвук по целия континент и най-вече в Западна и Средна Африка. Със своите 170 млн. жители Нигерия е най-населената африканска държава, заемаща шесто място в света по производство на петрол и четвърто място по производство на какао. Страната е и сред най-големите производители на банани, ценна дървесина и естествен газ. След като през 2006 г. съумя да изплати голяма част от външния си дълг, през април миналата година – според статистиката на ООН – Нигерия успя да измести ЮАР като най-силната икономика на континента. Световноизвестният икономист Джим О’Нийл (автор на акронима БРИКС) смята, че Нигерия може да се включи в групата MINT, в която членуват още Мексико, Индонезия и Турция.

Проблемът „национална идентичност”

Една от най-големите заплахи за страната е неустойчивото национално единство между трите големи народности, които в миналото са били разделени административно. Те са обединени едва през 1914 г. от британските колониални власти. Допълнителен фактор за разделението между тези три групи е обстоятелството, че етническите граници съвпадат и с религиозни различия. Народите хауса и фулани в северната част на страната са приели исляма, докато игбо, в югоизточната част, и йоруба, в югозападната част на Нигерия, са предимно християнски. Освен това съществува разлика между по-богатия на ресурси юг и северните провинции, които са по-неразвити в икономическо отношение. Това се дължи и на обстоятелството, че жителите на Севера се противопоставят на британския колониализъм и поради това синовете им не получават достъп до образование, докато в същото време южняците са привилегировани при заемането на държавни длъжности. Тези различия са видни и днес – само 10% от учениците в началното училище и 5% от средношколците са от Севера, а от хиляда студенти в Ибаданския университета само 57 са от Севера. Същото съотношение се наблюдава и сред държавните служители.

Съществуват и важни демографски различия, най-важното от които е голямата гъстота на населението в северните части на страната. Неслучайно преброяването на населението през 1962-1963 г. доведе до размирици, които бяха пряко свързани с контрола върху централната власт и разпределението на националното богатство между Севера и Юга. Традиционните партии не съумяха да преодолеят пропастта между различните етноси и религии, тъй като самите те носят белега на етническа и религиозна принадлежност. Допълнително картината бе усложнена от липсата на политическа стабилност, редуващите се преврати и нарастващата корупция. Днес около половината от населението живее под прага на бедността, а безработицата достига 24%. Същевременно страната заема 141-во място (от общо 176) по корупция, което я прави една от най-корумпираните държави в света.

Заклеймяване на образованието

При тези обществено-политически условия не е учудващо, че се засилва влиянието на религиозния фанатизъм, проповядван и разпространяван от организацията „Боко Харам”, чието първоначално наименование е „Група на сунитите за пропаганда и джихад”. Създатели на организацията са група ученици от Северна Нигерия, които отказват да продължат образованието си и се оттеглят в градчето Каннама, щата Йобе, където впоследствие създават базата, наречена „Афганистан”. Тези последователи на талибаните призовават за забрана на западното образование, откъдето идва и наименованието на групировката. Подобни призиви не са новост нито за Нигерия, нито в мюсюлманския свят като цяло. В книгата си Things Fall Apart („Разпад“) нигерийският писател Чинуа Ачебе призовава за разрушаване на колониалната образователна система на неговия народ игбо. Мохамед Маруа, известен като духовния баща на „Боко Харам”, забранява четенето на книги с изключение на Корана. Тази забрана се простира дори върху т.нар. хадиси, т.е. преданията за живота на пророка Мохамед. След като възприема тази доктрина, „Боко Харам” превръща в своя мишена училищата, преподавателите и учениците. Изгорени са стотици училища. Стотици ученички са отвлечени и омъжени принудително. Обект на нападения стават и църквите. Седем години след основаването си организацията, започнала своята дейност с по-ограничената цел да въведе шериата в образователната система, разширява неимоверно натиска и въздействието си върху цялото нигерийско общество.

Призивите за разтуряне на институциите и премахване на демократичната система са насочени не само към мюсюлманите. Всичко това, заедно с опита на „Боко Харам” през 2009 г. да създаде ислямска държава в северните части на страната, предизвиква реакцията на управляващите. След убийството в затвора на арестувания лидер на организацията Мохамед Юсуф, начело на групировката застана Абубакар Шекау. Терористичните действия се насочиха предимно срещу полицията, правителствените служби, затворите и моловете. При самоубийствен атентат бе разрушено седалището на ООН в Абуджа. Постепенно стана ясно, че връзките на „Боко Харам” с „Ал Кайда” и други терористични групи в северния регион са се задълбочили, което засили опасенията и страховете и на съседните държави. Допуснатите грешки и липсата на цялостна стратегия за справяне с „Боко Харам” допринесоха за разрастване на организацията и ескалиране на жестокостта от страна на нейните последователи. Стратегията на правителството има изцяло военен характер, оказа се обаче, че репресивните методи постигнаха по-скоро обратен ефект. След петгодишно прилагане на въпросната стратегия днес „Боко Харам” е още по-силна и по-активна. Почти всяка седмица организацията извършва нов атентат. В американския доклад за глобалния тероризъм за 2013 г. Нигерия е поставена на първо място като най-застрашена от терористите държава. Според други източници броят на убитите през изминалата година е достигнал 3477 души, а извършените терористични актове са над 140.

Битката на Вашингтон срещу „Боко Харам” е също неуспешна. САЩ срещнаха сериозни препятствия при опитите си да възпрепятстват финансирането на това движение. Според досегашната практика определени лица са натоварени да пренасят парични средства, като „Боко Харам” използва местни източници за финансиране. Отвличанията на известни личности се превърна в сериозен източник на приходи за организацията. Цената за освобождаването на всеки пленен нигериец е 1 млн. долара. Според Линда Томас-Грийнфилд от Държавния департамент „Боко Харам” се занимава с печеливши криминални дейности, включващи и отвличания. В това отношение терористите се ползват с услугите на свои симпатизанти както в страната, така и извън границите й. Според редица анализатори ръководството на „Боко Харам” следва конспиративни правила не само при придвижването си в страната, но и в комуникацията – залага се на личния контакт, избягва се използването на телефони и писма. Това обяснява и липсата на резултати в борбата срещу терористите от страна на САЩ и нигерийските власти.

„Боко Харам” представлява сериозна заплаха за националния интегритет и държавността на Нигерия. Същевременно тази терористична организация заплашва стабилността на целия регион – от Мали и Нигер на север до границите с Камерун на изток – в който се активизираха и други подобни структури. На свой ред тези движения оказват влияние и върху района на Сахел, Сахарската пустиня, Западна и Средна Африка. Ще преодолее ли Нигерия това предизвикателство и ще се нареди ли в групата на напредничавите държави? По всичко изглежда, че войната на САЩ и Нигерия срещу „Боко Харам” няма да е никак лесна.

Мохамед Халаф е журналист, хоноруван преподавател във Философския факултет и във Факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, автор на книгата „Фауда. Колапсът на Близкия изток“ (2019).

Свързани статии

Още от автора

No posts to display