Властта на Бойко Борисов е изцяло базирана върху думи, той не властва с идея или с кой знае каква организация, той властва с думите, с това че в момента една четвърт от нацията – до скоро това беше половината нация – му вярва, каквото и да й каже. И той трябва да ги спечели с думи, в противен случай е загубен.
С Андрей Райчев разговаря Димитрина Чернева
Ваше е твърдението, че календарът на Бойко Борисов е едно от големите му майсторства, че той обмисля предварително и много сериозно онова, което му предстои да направи, че в това отношение е отличник, златен медалист. Мислите ли, че ще се справи и с актуалната ситуация на социално напрежение и протести?
Борисов ще се старае да оглави преврата срещу себе си. Това не е невъзможно и между другото се е случвало в историята. За целта му трябват две неща – обективни и едри жестове, както и субективни жестове, имам предвид възстановяването на диалога с народа, с тази част от народа, която го харесва. Неговата власт е изцяло базирана върху думи, той не властва с идея или с кой знае каква организация, той властва с думите, с това че в момента една четвърт от нацията – до скоро това беше половината нация – му вярва, каквото и да й каже. И той трябва да ги спечели с думи, в противен случай е загубен. За целта очевидно подготвя, така да се каже, финалната си реч. Сега трябва да им каже нещо и те трябва да го чуят и да приемат това нещо. В противен случай – край.
Казахте обективни и едри жестове, вероятно такъв жест е оставката или уволнението на Симеон Дянков. Какъв ще е ефектът от този жест?
Това е голям жест. Сега Борисов трябва да направи някакъв голям разказ, при това нов. Той не бърза, чака да спадне напрежението. Очевидно неговият сценарий е, че напрежението ще спадне, ще отшуми постепенно и той ще се отърве само с лека уплаха.
Доколко вероятен е този сценарий?
Това е по-невероятният сценарий, но очевидно Борисов играе него.
Кой е тогава по-вероятният сценарий?
По-вероятният сценарий е усилване на напрежението. Тук има два подварианта – напрежението нараства дотолкова, че отнася ГЕРБ, превръща ги в спомен, като има и по-радикален подвариант – напрежението отнася цялата политическа система и заживяваме в ново политическо пространство.
Какво би било това ново политическо пространство?
Ако можехме да си го представим, нямаше да е ново. Ако трябва обаче да очертаем неговите контури, те са свързани с изплуването на някаква нова политическа сила, подобно на това, което се случи с царя през 2001 г., когато хората отхвърлиха системата за броени месеци, разрушиха двуполюсния модел, като оставиха двата му загасващи полюса, единият от които просто умря впоследствие. Имам предвид синия полюс. Всичко това бе заменено с една, както се оказа по-късно, макар ние да не знаехме това в началото, центристка формация.
Преди близо три години д-р Николай Михайлов каза, че „само гладът може да детронира Харизмата“. Това ли се случва сега?
Доколкото си спомням около година по-рано лансирах формулата, че само хладилникът може да победи телевизора. Смятам, че има два възможни прочита на случващото се, единият е по-елементарен, а другият – по-адекватен. Според по-елементарния прочит хората са недоволни, защото обедняват. Ако това беше вярно, трябваше те да бъдат доволни, когато забогатяват. Нищо подобно не наблюдаваме обаче след прехода. Аз свързвам прехода с окончателната промяна на класовата структура. Не искам да се заплитам в спора дали преходът е свършил или не, тъй като този спор е донякъде терминологичен. Ние социолозите, или поне този кръг, към който принадлежа, влагаме съвсем ясен смисъл в понятието за края на прехода – това е моментът, когато се образуват новите класи, новото класово разделение на обществото. В България това се случи някъде докъм 2002-2004 г. След това последва един период на забогатяване на цялата нация – за около две години и половина заплатите нараснаха със 150 %, в страната бяха инвестирани по около 7 млрд. евро годишно, нещо което наричаме „златен дъжд“. Последва забогатяване на населението, стандартът на живота се повиши и надмина стандарта при Тодор Живков. Това са обективните факти, а не просто някакви доводи, става дума за реални данни – колко плодове се ядат, колко зеленчуци се ядат, колко често пътуват хората и т. н.
Но въпреки това недоволството остана?
Недоволството нарасна и затова процесът, който наблюдаваме, не е просто забогатяване-обедняване, а класация-декласация. Декласацията не е свързана само с обедняване. Разбира се, тя съдържа и този елемент, но не само него. Като цяло преходът – тези първи 12-13 години – донесе най-вече гигантска социална диференциация. От една почти еднакво живееща средна класа, каквато беше българската „средна“ класа към 1990 г., дванадесет години по-късно получихме много ясно класово разслоение на собственици и такива, които са лишени от собственост. За хората, които са лишени от собственост, това е декласационна процедура, те потъват, потъват дори не в смисъл, че живеят по-лошо, потъват в смисъл, че стават хора „втора ръка“. Те, техните деца, техните внуци ще работят на тези, които са собственици. Това разслоение е дълбоката травма, която е нанесена на българите, и именно тази травма обяснява реакцията им към самия преход. Не е причината в обедняването, и по две да се увеличат заплатите крайното недоволство ще остане, защото декласацията е много дълбока рана. Ще са нужни поколения, за да зарасне тази рана.
И все пък ще се съгласите, че тъкмо обедняването изкара сега част от хората на улицата.
Сега виждаме следващата фаза – едно затихващо земетресение. В рамките на вече извършената голяма декласация, на разделението на хората на собственици и несобственици, сега вече виждаме пред очите си потъване на между половин и един милион души с една още по-ниска степен надолу. Това е последица от първото голямо земетресение, непосредствена последица от голямата декласация. Така или иначе това става сега. Ще ви го демонстрирам със следния пример. Представете си една възрастна жена с някакви, макар не особено големи здравословни проблеми, която живее в едностаен апартамент в София. Получава пенсия, която е 300 лв. Сметката й за ток е 200 лв. Няма перспектива цената на тока в България да спадне. Токът в България е все още два пъти по-евтин от европейския ток. Той ще расте и през следващите години. Какво е съобщението към тази жена? Съобщението е: „Ти не можеш да живееш в София, ти не можеш да имаш гарсониера в центъра, трябва да отидеш на село, да засадиш зеле и картофи и да доиш козата, за да оцеляваш“. И на довода: „Не е изгодно да произвеждам картофи, понеже турските картофи са евтини, а българските скъпи“, отговорът към тази дама би бил: „Не те питам дали ти е изгодно, питам те дали искаш да ядеш. Садиш картофи, не защото е изгодно, а защото не можеш да си купиш картофи от магазина“. Това е декласационен натиск, декласацията винаги се изразява в определен вид миграция, било то пространствена или вертикална. Те те гонят. Тези хора, които протестират, разбира се не могат да формулират това, но всъщност е така – те те гонят. По същия начин практически декласираха целия български народ по отношение на зъболекарските услуги. 80 % от българите нямат пари да си оправят зъбите. Това е положението в България, една азбучна характеристика на здравния статус – здравите зъби – вече не съществува. Преди беше така – аз имам здрави зъби, ако ме заболи зъб, отивам на зъболекар. Това рухна. Те ги изгониха оттам. Сега трябва да си платиш. Те нямат пари. Не си плащат. Имат развалени зъби. Това е декласационен механизъм. В момента тук има гигантски натиск върху половин или един милион души, те са декласирани наново, това е вторичен трус след първия голям трус. Каква е причината? Причината е следната – в периоди на ръст богатата класа забогатява например с 10 % годишно. Бедната класа също забогатява, но с 1-2 % годишно. В момента има нулев ръст, но забогатяването на богатата класа не е спряно. То става за сметка на обедняването на по-долната класа. Разбирате ли, капитализмът се оказа фактор за диференциация. Вътрешната диференциация пък води до влошаване на ситуацията. Оттам идва този декласационен натиск, който според мен събаря около половин, а може би един милион души.
Това ли са хората, които излязоха да протестират? Всъщност как бихте определил профила на протестиращите днес – някои ваши колеги ги характеризираха като хора, податливи на крайно ляв популизъм, чухме и определения като „лумпени“ и „измет“.
Не, не, не са прави. Има хора, които са излезли просто защото ги боли. Това не са искания. Те нищо не искат, те просто крещят от болка. Те излизат навън, защото не може повече така и защото не знаят какво да правят. С пенсия от 300 лв. и сметка 200 лв. – какво да правят? Към тези хора трябва да добавим и едни други хора, които отлично знаят какво правят и които просто искат да превърнат това нещо в революция. Това са най-различни малки групи от хора, които не знам защо някои определят като комунистически. Мен ако питате, там преобладават национал-социалистическите елементи, подчертавам, че са национал-социалистически, не казвам фашистки, защото това действително са крайно леви разбирания. Има, разбира се, движения от типа „Че Гевара“ и пр. Тези групи от хора според мен нямат абсолютно никакъв шанс да оглавят протеста. Те обаче го използват, те желаят в страната да възникне революционна ситуация, която, както знаем от Владимир Улянов, има две основни характеристики – парализа на властта, която губи възможност да мести фигурите и просто не знае какво да прави, и парализа на мнозинството хора, които също не знаят какво да правят. Когато възникнат тези две парализи, настъпва революционна ситуация, в която малка група от хора прави каквото си иска. Това е революцията. Значи тези малки групи инстинктивно чакат това. Всъщност не съм сигурен, че е само инстинктивно.
Как оценявате конкретните действия на правителството в тази ситуация – решението от фискалния резерв да бъдат извадени 1 млрд. лв., с които да бъдат изплатени субсидиите на земеделските стопани?
Ако не нарушат закона, това ще е просто пренареждане на едни плащания. Като цяло обаче нещата стоят по следния начин – по време на мандата на Борисов българската държава е станала по-скъпа с около 17 млрд. лв. По време на управлението на Станишев държавата струваше 25 млрд. лв. годишно. В момента струва приблизително 30 млрд. лв. годишно – тоест имаме 5 млрд. лв. нарастване, което става за сметка на няколко неща. Първо, броят на държавните служители достигна 720 хиляди души. Само чуйте това – при положение, че останалите работещи хора са около 1 милион и 400 хиляди, излиза че една втора от работещите хора са държавни служители! Само по себе си това е фатално и е близко до Гърция. Второ, не пипнаха БДЖ, които продължават да гълтат пари за празни вагони. Лично се качих в същите тези вагони на БДЖ и видях, че пътниците не плащат билети, а дават 50% от сумата на билета на кондуктора. Трето, не пипнаха вузовете. Ситуацията продължава да е същата – всеки, който въобще знае да чете и да пише, може да стане студент и държавата плаща за това. В резултат се поддържат 52 на брой абсурдни структури, т. нар. вузове. В един от тези вузове ректорът е направил шпионка на вратите на аудиториите, за да ходи да гледа дали преподавателите бягат от час. Нали си представяте размера на това бедствие?! Цъфтят празни болници във всички възможни населени места, както беше и при социализма, които разоряват държавния бюджет. Надписват се през цялото време някакви болести. Например през последните години в страната е имало един милион и двеста хиляди болни от пневмония. Има около един милион онкоболни, което значи, че населението на страната отдавна трябва да е умряло. Това ми напомня за комсомола, който навремето обучаваше плувци. Към момента, в който аз започнах да изследвам това – тогава работех в Младежкия институт – се оказа, че комсомолът беше обучил 25 милиона плувци в България.
Всичко това е една гигантска закачалка, която изисква категорична и бърза реформа, но правителството само я поддържаше и я оскъпяваше. Така докарахме издръжката на държавата от 25 млрд. лв. до 30 млрд. лв. годишно. Освен това тези 25 млрд. лв. бяха във върховата и най-богатата година за България – 2008 г., когато имаше 7 млрд. евро чужди инвестиции. После дойде кризата и инвестициите спряха, но държавата започна да поскъпва. 17 млрд. лв. е разликата между бюджетите, които са изхарчили Борисов и Станишев, в полза на Борисов, естествено. От тези 17 млрд. лв. 7 са взети от резерва и от заеми, защото държавата паралелно с това задлъжня. Другите са взети от населението. По какъв начин биха могли да бъдат взети от населението? При растящо потребление расте и ДДС, при намаляващо потребление обаче нищо такова не може да се случи. Значи са взети от нещо, което населението не може да не плаща, нещо, по отношение на което потреблението не спада. Какво е това нещо – това е токът, това е парното, това са акцизите върху алкохола и цигарите. Ето ви кратката история на това заболяване, както виждате отвратително заболяване и за съжаление справянето с него минава през влошаване на положението на хората – тоест по-евтина държава и по-малко държава.
Опозицията иска оставка на премиера и предсрочни избори. Доколко е искрена в тези си искания?
Истината е, че за опозицията са изгодни редовните избори. Обратно, правителството казва, че не иска предсрочни избори, но именно за управляващите са по-изгодни едни максимално бързи избори, за да имат те по-голямо постижение. На 7 юли Борисов ще получи значително по-малко гласове, отколкото на 7 април.
Мислите ли, че Бойко Борисов би тръгнал към предсрочни избори?
Не, него го е страх от рухване на позата му. Всяка друга партия щеше да слезе от власт, за да може да запази нещо. Спомнете си 4 февруари 1997 г., когато разумът надделя в БСП и тя слезе от власт, за да не изчезне съвсем. Слезе от власт, но се спаси. Ако бяха продължили да упорстват, нямаше да се спасят. БСП обаче е партия, БСП е идея, някакъв етнос, ако щете. А ГЕРБ е само Борисов. Борисов не може да си представи позата на загубил, той не може да изиграе загубил, защото няма кого да посочи като виновен. Кого ще посочи, ако подаде оставка? Който взема цялата власт е така. Хиляда пъти му се каза и от врагове, и от приятели: „Не взимай цялата власт, цялата власт е прекият път към политическия гроб, не преяждай с власт“. Той преяде, взе и президентската власт. Представете си например колко хубаво щеше да бъде, ако сега Калфин седеше в президентството. Борисов щеше да каже: „Този Калфин е виновен за всичко, аз така не мога, избори“. А сега какво да каже?
Близо ли е до политическия гроб в такъв случай?
Той е безкрайно талантлив човек по отношение на комуникацията. Безкрайно талантлив в общуването с хората. Аз не съм виждал нещо сравнимо. Ако успее да излезе от това състояние, трябва да му се даде Нобелова премия. Според мен това ще е постижение за Нобелова премия. Според мен това е невъзможно, но го казвам като човек, който гледа футбол и вижда, че футболистът е в центъра на терена, с гръб към вратата, че пред вратата има десет защитници и вратар… Някак не мога да си представя как се вкарва гол в такава ситуация. Има майстори, които вкарват и такива голове. Ще видим дали е такъв.
Андрей Райчев е завършил философия и социология в Софийския университет. Един от собствениците на социологическата агенция „ББСС Галъп Интернешънъл“.
