„Всеобща история на безчестието“, Хорхе Луис Борхес, превод Маня Костова, издателство „Колибри“, 2017 г.
Във „Всеобща история на безчестието“, както подсказва заглавието, главни герои са разбойници, подлеци, мошеници, убийци и злодеи от най-различен порядък.
Тази книга обаче не е хроника на днешния ден, въпреки че така звучи. „Всеобща история на безчестието“ на Хорхе Луис Борхес излиза през далечната 1935 г. и с нея големият аржентински писател поставя началото на едно ново литературно направление – магическия реализъм.
Защо тази книга е специална? Краткият отговор е – това е първият сборник с разкази на Борхес. Оттук тръгват сложни истории, чиито краища се застъпват на границата между документалния разказ и литературните мистификации, между съня и действителността, между мита и фантастичното.
Сега на български език „Всеобща история на безчестието“ излиза с нов превод – това е добре свършена работа на Маня Костова, а в сборника са включени и двата предговора – от оригиналните издания от 1935 г. и от 1954 г. Впрочем – самият Борхес – дотогава известен преди всичко като поет, говори за разказите си като за скромни „упражнения по повествователна проза“ и уточнява, че „въпросните литературни упражнения не са и не се опитват да бъдат психологически“.
Да, но те се оказват много повече от това. Впрочем ето колко поетично самият Борхес описва една обикновена разбойническа шайка:
Около стотина герои, едва ли много различни от снимките, които ще избледняват в съдебните досиета; около стотина герои, просмукани от тютюнев дим и алкохол; около стотина герои със сламени широкополи шапки с пъстри ленти, поразени кой повече, кой по-малко от срамни болести, кариеси, болежки на дихателните пътища или на бъбреците; около стотина герои, толкова незначителни или бляскави като героите на Троя…
Интересното е, че част от тези крадци, убийци и мошеници са действителни лица – Борхес цитира книги, автори, посочва години, опира се на исторически събития, но там някъде, докато описва живота на каубоите от Дивия Запад като Били Хлапето или изброява прегрешенията на пиратите и разбойническите ескадрили в Жълто море, границата между факт и измислица се размива и дори престава да има значение. А Борхес разказва историите на тези колоритни и спорни герои по своя си начин – пределно изчистено и много поетично.
Истината е, че разказите във „Всеобща история на безчестието“ ни позволяват да надникнем в дълбокото и да видим какво се крие в природата на злото. Позволяват да видим крадците и негодниците с други очи – като митологични герои, като герои-илюзии, които стоят над нашите представи за добро или лошо.
И още нещо – Борхес признава, че се е забавлявал много с това „подправяне и преиначаване на чужди истории“, докато е създавал този лабиринт от действителни събития и измислици, докато е изваждал герои от документалните хроники, за да заживеят истински живот в разказите, докато е раздал справедливост.
Като историята на разбойника Ласарус Морел, който започва като обикновен конекрадец и продължава като наемен убиец и ловец на роби, за да издъхне безславно в болница в Натчез.
Конете, откраднати в един щат и продадени в друг, били само лирическо отклонение в престъпната кариера на Морел, но оформили метода, който сега му осигурява достойно място в тази „Всеобща история на безчестието“. Този метод е неповторим не само поради уникалните обстоятелства, които го предопределяли, но и поради присъщите му безгранична низост, зловещо спекулиране с надежда и постепенно разгръщане като при неумолим и жесток кошмар, пише Борхес.
И така – „Всеобща история на безчествието“ на Борхес не просто събира на едно място историите за един куп лоши момчета (и едно-две момичета), не само чертае пътя към възхода на латиноамериканската литература, но е една иронична книга за размисъл.
