След Голямата награда на фестивала в Рим и смесените чувства, с които го посрещна критиката в Бразилия, най-новият филм на британския режисьор – „Измет”, ще закрие Киномания в София. За премиерата на филма в Рио.
Не си правете илюзии, че когато влезете в салона, за да изгледате „Измет”, там ще ви очаква филм, носещ отчетливия почерк на Стивън Долдри. Малко неща в него, като например, виртуозното водене на актьорския състав от дебютанти и утвърдените им колеги професионалисти, напомнят за предишните творби на режисьора на „Били Елиът”, „Часовете” и „Четецът”. „Измет” е екшън трилър за тийнейджърска публика, ако и по-възрастните зрители искат да му се насладят, е добре да го възприемат като киноприказка.
Тъй като филмът е заснет в Бразилия и основната част от екипа му е бразилски, премиерата му беше в рамките на 16-ия Международен филмов фестивал в Рио де Жанейро в началото на октомври, малко преди „Измет” да тръгне по екраните в страната на теленовелите. За да го представят пред публиката и критиката, в Рио пристигнаха Долдри и сценаристът Ричард Къртис. Те се присъединиха към консултанта по актьорско майсторство Кристиан Дуурворт, копродуцентите Крис Тайкър от Великобритания и Андреа Барата Рибейро от Бразилия, костюмографа Бел Берлинк, бразилските звезди на филма Вагнер Моура и Селтон Мело, техните колеги Жузе Думонд и Андре Рамиро, както и дебютантите Риксон Тевис, Едуардо Луиш и Габриел Вайнстайн. Всички участваха в пресконференция в луксозен хотел на крайбрежната алея на Копакабана и в маратон от персонални интервюта след нея. Ето какво чух на пресконференцията, след като имах шанса да съм сред първите зрители на филма.
Българският читател познава „Сметището” на Анди Мълиган, преведен преди две години у нас. Романът служи за основа на киносценария, но за мен преводът на филмовото заглавие печели с двузначността си пред романовия. Мълиган, който е живял в Бразилия, Индия, Филипините и Малайзия, не е ситуирал историята си в определена страна и признава, че бяга от конкретиката, защото неговият поглед е на чужденец – поглед отвън.
Сюжетът се върти около тийнейджърите Рафаел, Гардо и Плъха, които живеят на сметище и един ден случайно откриват портфейл с малко пари, но с друга ценна и потенциално смъртоносна придобивка. Докато те се опитват да разкодират шифрованото послание от портфейла, ние научаваме много за двете първи приятелки – корупцията и властта, и за паралелните светове в страни на крайна бедност и невъобразимо богатство каквато е и Бразилия. Да, именно там филмът се нанася заедно с историята, персонажите и всички произтичащи от този избор последствия.
На пресконференцията продуцентът Крис Тайкиър сподели, че е научил за романа от литературния агент Джени Казарото. „Дадох „Сметището” на трима души. Сред тях беше и Стивън Долдри, който търсеше нов проект. С него се познаваме от времето на „Били Елиът”.
„Книгата е младежка, чете се на един дъх – допълни го Додри. – Идеята да заснема екшън трилър за тийнейджъри ми хареса, защото ми предлагаше да се изправя жанр, с който не съм се сблъсквал досега.”
Ситуирането на действието в Бразилия е одобрено и от Анди Мълиган, който смята, че Рио е епицентърът на сериозна кинокултура – бразилската. За избора на Рио изиграват роля няколко фактора, сред които и възможността международна копродукция да получи финансова подкрепа от бразилската държава. Заради изискванията на закона „Измет” е англо-бразилско-немска копродукция. От бразилска страна като копродуцент се включва Фернандо Мейрелес, когото познаваме като режисьор от „Градът на Бога”. До момента „Измет” е копродукцията с най-висок бюджет (12 700 000 долара), снимана в Бразилия. Според Тайкиър, да се снима в страната с един от най-бързо развиващите се пазари в света (според сп. „Варайъти” годишният приход на кината за 2012 г. е 741 100 000 долара) е изключително успешно начинание.
След уточняването на параметрите на копродукцията британският сценарист Ричард Къртис („Наистина любов”) започва работа с бразилския си колега Фелипе Брага (автор на телевизионния документален сериал за звездата на бразилския национален отбор по футбол Неймар – Neymar Jr’s Life Outside the Fields). Първият, който до момента има опит предимно в жанра на комедията, адаптира романа на английски, а вторият го превежда на португалски. Кристиан Дуурворт отбеляза: „Искахме да заснемем бразилски филм, а не субтитриран на португалски британски филм. Ако някой казва, че наистина сме направили бразилски филм, за мен това означава, че сме си свършили добре работата.”
Може би и затова почти всички основни фигури в екипа са бразилци. Оператор е Адриано Голдман, който работи с Фернандо Мейрелес по предишния филм на режисьора – „360”, но също и по „У дома през август”, „Джейн Еър” и др. Антонио Пинто („Градът на Бога”, „Съучастникът”) композира музиката. Целият сценографски отдел на филма е съставен от бразилци, костюмите пък са дело на Биа Салгадо („Градът на Бога”).
„Посетихме Жардим Грамачо – най-голямото сметище в света, намиращо се в близост до Рио – спомня си Крис Тайкиър – В нефункционираща каменоломна възпроизведохме атмосферата му като направихме езеро и река и заринахме всичко с изкуствен боклук.” През голяма част от филма действието се развива на въпросното сметище, а когато героите излизат от него, те не се разхождат из познатите ни символни за града места. „Пейзажът тук не е толкова важен – според Долдри. – Затова не виждаме Рио, както сме го виждали по други филми – красив и лъскав като на картичка.”
Мейрелес и Андреа Барата Рибейро, които са работили заедно по „Градът на Бога” и последвалия го телевизионен сериал, са отговорни и за кастинга на актьорския състав. Покрай тези два проекта те познават добре много жители на фавели. Правят пробни снимки на 10 000 (!) момчета в тийнейджърска възраст. Стивън Долдри отбеляза: „За мен не беше важно децата да имат актьорски опит, а да са харизматични, с блясък в очите и да се отдадат на филма с цялото си сърце.”
Четиринайсетгодишните Риксон, Едурардо и Габриел са младите звезди на „Измет”, които, според мен, до голяма степен изнасят на плещите си филма. Да, те са харизматични, естествени и излъчват с погледите си неочаквана за годините си мъдрост, която вероятно се дължи на условията, в които живеят. Макар да са заобиколени от големи звезди – световно известни имена като Мартин Шийн и Руни Мара, и бразилските им колеги, изглеждат, сякаш плуват в свои води. Само срещата с пресата ги попритесни. Но на снимачната площадка са имали свободата да експериментират с репликите си и дори помагат при избора на финала на историята, който очевидно се е колебаел между няколко варианта.
Що се отнася до „порасналите” им колеги, режисьорът сподели: „Голям почитател съм и на Вагнер, и на Селтон. Да отговоря на въпроса какво беше усещането да ги режисирам, е все едно да кажа какво е усещането да се режисира Мерил Стрийп – за мен работата с тях беше удоволствие. Не ми се налагаше да им давам кой знае какви инструкции – просто ги молех да изиграят сцената и те го правеха.”
Вагнер Моура може и да е познат на българската публика от „Елизиум” и двете части на „Елитен отряд”, но Селтон Мело, който се изявява и като режисьор – едва ли. И въпреки това, те са две от най-големите звезди на бразилското кино в момента. Заедно имат повече от 70 награди. Техните лица красят бразилския плакат на филма. Първият е в ролята на идеалиста Жузе Анжело, който иска да разобличи огромна корупционна схема, а вторият е продажното и безпощадно зло ченге Фернандо.
И двамата си спомниха, че въпреки величината на режисьора, първата им среща с него била изненадващо спокойна. „Представях си, че ще ми се наложи да направя 200 пробни снимки, за да го убедя, че съм най-подходящ за ролята, но нищо такова не се случи – каза Селтон. – Мисля, че той вече беше гледал моите филми O cheiro do ralo и O palhaço и направо ме покани във филма си. Той има навика да се вглежда във вас с внимание и да ви изслушва с разбиране. Това се вижда много ясно на снимачната площадка. От време на време ни караше да импровизираме и да изиграем сцената другояче. И макар и да не разбираше какво говорим, защото не знае португалски, усещаше интуитивно, че сме се справили по-добре. Мисля, че обръща внимание на музикалността на езика и от начина, по който казваме нещо, той разбира дали сме били по-убедителни.”
Валтер, който пък в момента играе Пабло Ескобар в сериал на Нетфликс за колумбийския наркобарон, допълни: „Стивън работи по различен начин от режисьорите, с които съм се срещал досега. За мен преживяването беше много интересно, поучително, а и той ми обеща да ме вземе в следващия си филм, за да изиграя ролята на тип със странен акцент на английски.”
Що се отнася до най-щекотливия въпрос – доколко Стивън Долдри се е справил с пресъздаването на действителността в Бразилия, такава, каквато е, всички потвърдиха, че са помагали на режисьора да налучка най-верния тон и да пресъздаде възможно най-реалистично атмосферата. Според Моура, „той предлага различен поглед към нашата действителност. Ние не обичаме чужденците да се вглеждат в нас и да ни казват какво виждат. Падаме си малко ксенофоби и не искаме друг да говори за нашите проблеми, защото не вярваме, че той може да ги разбере. Но мисля, че точно режисьор като Стивън може да убеди бразилците, че това не е така.”
Долдри има специално отношение към Бразилия. Той прекарва две години в страната, докато работи по филма. През 2013 г., докато текат снимките на „Измет”, в рамките на фестивала в Рио режисьорът представя пред публика от малки балетисти класиката си „Били Елиът”. Специалното на събитието е, че то се състои в киното на Комплексо до Алемао – един от най-големите комплекси с фавели в Рио. В резултат от прожекцията фондацията Латиноамериканска пътешественическа асоциация събира достатъчно пари, за да направи ново танцово студио в Комплексо до Алемао за най-бедните прохождащи танцьори.
Долдри смята, че филмът не разказва „просто историята на трите момчета, а една приказка. Тя е ситуирана на точно определено място в точно определено време. Изпълнена е с надеждите и мечтите на тези момчета и засяга теми като свободата и вярата.”
Сценаристът Къртис го подкрепи: „До края на годината ще участвам в кампанията на ООН за борба с глада в световен мащаб. За постигането на целите на кампанията е нужна воля и хора, които да работят в тази посока. Надяваме се, че днешните 15-годишни ще се преборят с крайната бедност до 2030 г. В началото си мислех, че снимаме забавен филм за едно портмоне, но той успя да изрази надеждите ни, че следващото поколение ще е по-добро от нашето. И че ще се бори с несправедливостите, които всички знаем, че съществуват, а много от нас приемат за нормални. Надявам се да разсмеем зрителя, да го изплашим и да му дадем надежда, че нещата могат да се променят към по-добро.”
Вероятно така са разчели посланията на филма на кинофестивала в Рим, където той получи Голямата награда от международния конкурс. Що се отнася до реакцията към него в Бразилия, три седмици след премиерата, „Измет” е събрал приходи от 1 189 072 долара. Можете да направите сравнение с други две бразилски заглавия – политическата сатира „Честният кандидат” (O candidato honesto) за четири седмици има над 8 млн. долара, а далеч по-скромният дебют „Счупено” (Na quebrada) за две седмици има почти 900 000 долара. Отбележете си и за какви мащаби става дума в страна с население от 200 млн. души – в първата си седмица „Измет” е бил прожектиран на 251 екрана в цяла Бразилия, а сега се показва на 132.
Критиката е по-скоро резервирана. Една от най-балансираните в отношението си към филма рецензии е на Джей Уайзбърг във „Варайъти”, който го гледа заедно с бразилските журналисти на фестивала в Рио. Колежката му от най-тиражирания в страната всекидневник „Глобо” – Сузана Шилд, обаче нарече „Измет” „невъобразим фалш от неправдоподобни ситуации, герои и анекдотични заключения, които са или нелепи, или незначителни.” Наталия Бриди от Omelete е по-мека: „Искрен филм с добри намерения, който обаче губи, като решава да замени катарзисния финал с претенциозен политически дискурс, който очевидно е вдъхновен от протестите през 2013 г.” Даниел Райнингер от Cineclick смята, че бразилските актьори са се справили добре със задачите си, но Мартин Шийн и Руни Мара участват във филма само за да бъде гледан той и извън Бразилия. „Проблемът е, че тяхната игра е безлична, най-вече заради слабости на сценария… Филмът критикува организации, които в Бразилия рядко биват нападани – като футболни величия и религиозни институции.” Пабло Базарело в Cinepop оценява високо визуалния стил на филма. Франсиско Карбоне от Cineplayers не разбира „интереса на Долдри да направи пастиш от сцени, които Дани Бойл вече показа на света в „Милиони” и „Беднякът-милионер”. Освен че цитира тези два филма, „Измет” преразказва и „Градът на Бога”.”
А за вас остава сами да прецените с какво сте съгласни и с какво – не, след като се срещнете на четири очи с Рафаел, Гардо и Плъха и се потопите в една действителност, която колкото и правдоподобно да бъде показана на филм, си остава за нас изключително екзотична и някак фантастично нереалистична.
