Начало Идеи Актуално „Братската помощ” на Русия
Актуално

„Братската помощ” на Русия

Ален Безансон
02.03.2014
1915

Alain Besancon, historien

Това се очакваше. Когато Русия иска да установи контрол над съседна нация, тя си служи с вече изпитан метод. За целта тя насърчава и организира проруска партия в тази държава. Сетне заявява, че тази партия е потисната. И тогава изпраща войници, за да й окаже „братска помощ” и да я освободи.

Така постъпва в Полша през XVIII в., когато превзема тази държава късче по късче. Тогава Русия „защитава полските свободи” и поддържа православното население срещу потисничеството на католицизма. И дори се ползва с благосклонността на френското Просвещение. После нахлува в Унгария през 1848 г. в рамките на Свещения съюз и отново през 1956 г. в рамките на пролетарския интернационализъм. А сетне и в Чехословакия през 1968 г.

Русия се възприема като империя

Тя приложи същия метод през 20-те години на ХХ в., като подчини Монголия, Грузия, Армения. През 2008 г., отново по същия начин Русия изтръгна две провинции от Грузия. Днес възнамерява да нахлуе в Украйна и да даде на Крим своята „братска помощ”.

Няма граници пред тази експанзия. Русия не е нация. Тя няма и никога не е имала естествени граници. Тя се възприема като империя. Дори като един вид Църква.

По времето на Иван Грозни, Русия, макар и да е много изостанала и бедна държава, си отрежда призванието да защитава православието в цяла Европа. Тя се е възприемала като единствената истински християнска държава. Петър Велики пък е смятал, че огромният обхват на неговата империя е доказателство за призванието на Русия да се разпростре още повече.

Ленинската секта, завзела властта през 1917 г., има проект за световна революция, който се съхрани чак до разпада на СССР. Всяка комунистическа страна трябва да се конвертира по съветски модел. Русия не завладяваше: тя обединяваше земи, чиято явна съдба бе да се присъединят от любов към нея или към Съветския съюз.

Този голям проект очарова мнозина французи. Френските комунисти духовно пребиваваха „в страната на съветите” и мимикрираха в своя частен и обществен живот.

Днес този тропизъм е още по-по-очевиден във френската крайна десница. Откъде идва цялата тази любов към Русия?

Френският историк Мишле пише за Русия и нейната пропаганда през 1853 г.: Русия, по своята природа и обществен живот, е самата измама, нейната външна политика и оръжие против Европа са тъкмо измамата. Ала тази измама е достоверна, понеже има някаква всеобща религиозна притегателна сила, ту „християнска”, ту „светска”, но винаги „религиозна”.

Мишле допълва: Вчера Русия ни казваше: „Аз съм християнството”, а утре ще ни каже: „Аз съм социализмът”. И наистина Русия твърдеше второто от 1917 до 1989 г. Днес тя е взела на въоръжение отново своите куполи и своите кръстове. Но винаги продължава да иска да я обичаме. И трябва да признаем, че във Франция винаги има „руска партия”, готова да извини всяка нейна постъпка, защото припознава в Русия своето второ духовно отечество.

Le Monde

Превод: Тони Николов

Ален Безансон (р. 1932 г.) е френски историк, академик, един от най-изтъкнатите специалисти в света по руска история и култура. Автор на множество книги: „Нещастието на века. Относно комунизма, нацизма и нещастието на Катастрофата” (София, 2002), „Убитият царевич” (1967), „Кратък трактат по съветология за употреба от гражданските, военни и религиозни власти”, предговор от Реймон Арон (1976), „Съветско настояще и руското минало” (1980), „Фалшификацията на доброто: Соловьов и Оруел” (1985) и др. 

 

Ален Безансон
02.03.2014

Свързани статии


Warning: Invalid argument supplied for foreach() in /home/kultura/public_html/web/wp-content/themes/Newspaper-child/loop-related-tags-post.php on line 12

Още от автора