Начало Идеи Буболечките в света на изкуството
Идеи

Буболечките в света на изкуството

Ален Монтандон
22.10.2022
1949

Ален Монтандон е професор емеритус по сравнително литературознание и член на Френския университетски институт. Основател на изследователския център CELIS (Centre de recherches sur les littératures et la sociopoétique), професорът е автор на двадесетина книги, повече от 70 колективни издания и над 400 научни статии, посветени на разнообразни литературоведски теми като разходката, танца, музиката, гостоприемството, нощта и др.

Най-новата изследователска програма, ръководена от професор Монтандон, носи любопитното заглавие „За насекомите и хората” (с почит към Стайнбек), и се отнася до връзката между човека и инсектите в едно – повече или по-малко невъзможно – взаимодействие. Сред публикациите в резултат от колективната работа по програмата откриваме интригуващи заглавия като „Насекомите и музиката“, „Насекомите в поезията“, „Насекомите в огледалото на детската литература“, „Образът на пчеларя в литературата и киното“, „Културен и литературен речник на насекомите“ и др.

Повод на срещата е наскоро инициираният от Института за литература на БАН амбициозен изследователски проект „Литература и природа. Български литературни и литературоведски интерпретации“ с финансовата подкрепа на ФНИ. Част от замисъла на организаторите е да установява контакти с водещи учени, изучаващи интеракциите между природата и културата и да запознава българската аудитория с техните трудове.

С проф. Ален Монтандон разговаря доц. Маргарита Серафимова от Института за литература на БАН.

Професор Монтандон, защо точно инсектите? Кое провокира вашия интерес?

Да, това се стори доста странно на мнозина. В същото време, вече се бях интересувал от социалните представи за животните преди около петнайсет години. Но все пак, защо точно инсектите? Мисля, че може да се открие една водеща нишка, която свързва моите академични изследвания. Ако трябва да посоча общото между темите, които съм анализирал – теми, толкова различни колкото са гостоприемството, тъканите, разнообразните социални взаимодействия или нощта, – това са отношението към другия и въпросът за другостта. Тези въпроси винаги са присъствали в литературата. А има ли по-радикално нещо от насекомото, най-висша степен на другост?

Намирам също за особено подходящо и разсъждението на Алваро Мутис: „Безсмислено е да изискваме от живота повече от тайната хармония, която за кратко ни обединява с великата загадка на другите и ни позволява да изминем част от пътя в тяхната компания”.

Към това се прибавя и темата за погледа, за наблюдателя и основно – за любопитството, което още от детството ни привлича към природните науки. Така че се заинтересувах от образи от всякакъв вид, посветени на насекомите и то в различни области, което ме доведе до организирането на това донякъде разнопосочно и, признавам, малко ексцентрично изследване.

Изненадващо е (предвид интереса към изобразяването на животните през последните години), но преди вашето, май не са правени други проучвания за ролята на насекомите в изкуствата? Оказа ли се предизвикателство легитимирането на това ново изследователско поле?

Да, насекомите бяха до голяма степен жертва на безразличие, презрение или дори враждебност от страна на много хора, които предпочитат животните, защото те по-лесно се поддават на антропоморфизация. Въпреки че в детството си човек обикновено проявява жив интерес към насекомите, в литературата и изкуствата те са обект на много малко изследвания.

Имахте ли съзнание за обхвата на темата, когато започнахте този проект?

Давах си сметка, че имаме да изследваме обширно поле, за да добием представа за художествените образи на насекомите. Трябваше да разгледаме поезията, театъра, киното и изкуствата като цяло, както и, разбира се, много различни литератури. Винаги съм обичал да подхождам към дадена тема по най-изчерпателния начин и поради тази причина гледам на колективната работа с многобройни сътрудници като на много полезна и човешки обогатяваща.

Какви методи използвахте по време на работата си: тези, прилагани в обичайните animals studies, или насекомите наистина представляват отделен свят?

Другостта на насекомите изисква подход, различен от този при изследванията на животните, който се свежда повече или по-малко до въпроса за антропоморфизма и пренебрегва тези малки създания, които представляват всъщност по-голямата част от земната биомаса! Достатъчно е да погледнем изключителната рядкост, с която се споменават насекомите сред иначе многобройните им публикации! Подобно отхвърляне и предпоставките за него, дават много храна за размисъл!

Според вас дали литературните образи на насекомите допринасят за нашето познание за природата, или оставаме по-скоро в областта на символичното?

Всичко зависи от литературата. В много стихотворения насекомите се използват метафорично, например пеперудата в любовните шеги. Басните също прибягват до една утвърдена символика. Но извън образа на работливата мравка, някои поети разглеждат по-сериозно съществуването на насекомите в тяхната собствена реалност. Още П. Перин в сборника си Divers insectes (1645) полага основите на един поетичен натурализъм, който научната поезия само ще развива оттук нататък. Внимателното наблюдение на насекомите позволява на мнозина да обогатят поетичното поле, като му придават в същото време по-голяма достоверност. Спомнете си например романа „Жената от пясъците“ на Кобо Абе, в който изпитанията на човека са представени в паралел с капана на „лъвската“ мравка.

Вие сте „разпитвали“ различни изкуства за връзката им с насекомите: литература, изобразително изкуство, кино, музика, танц, декоративно изкуство, и пр. В коя област увлечението по насекомите ви изненада най-много?

Всичко, свързано с насекомите, е изненадващо. Това е наистина различен свят, до степен, в която можем да говорим за същества, идващи от друга планета, извънземни видове и т.н. Мимикрии, метаморфози, реакции – всичко е учудващо за наблюдателя. Очарованието е във всички области. Ето защо харесвам и картината на Карл Шпицвег „Ловецът на пеперуди“ от 1840 г., която е много показателна за ентомологичната страст и нейните сюрпризи.

Карл Шпицвег, „Ловецът на пеперуди“, 1840 г.

Имало ли е момент в историята на литературата и изкуството като цяло, когато интересът към насекомите е бил особено голям?

Интересът към тях вероятно е започнал през Ренесанса, когато се появява истинско и легитимно любопитство. Емпиричните наблюдения и изобретяването на микроскопа от Ян Свамердам (когото Мишле нарича „Галилей на безкрайно малкото“) разширяват областта на природните науки и ентомологичните наблюдения стават по-разнообразни и по-богати. Под лупата на Робърт Хук насекомите биват уголемявани до степен, която ги прави едновременно удивителни и страховити. Човекът си дава сметка за сложността на техните органи, за тяхната странност и чудатост. Малката бълха придобива вид на фантастично чудовище. Великолепните рисунки от Theatrum insectorum на Томас Мофет, страниците от Албума на насекомите на Йорис Хуфнагел с техния скрупульозен реализъм и въздействащо присъствие, както и картините на Мария Сибила Мериан отдават почит към красотата на оригиналите. Художниците натуралисти несъмнено са изиграли важна роля за признаването на естетиката на насекомите.

Има ли епохи и култури, които гледат на насекомите по различен начин?

Със сигурност. В японската култура например се отдава голямо значение на насекомите и децата са научени да ги познават. Творбите на поета ентомолог Жан-Анри Фабр са несравнимо по-известни в Япония, отколкото днес във Франция например. Този интерес зависи от представите за живота. Сигурно е, че будизмът има какво да ни каже за важността на инсектите и за вниманието, което им дължим. Всяко насекомо може да бъде възприемано по много различни начини в зависимост от предразсъдъците, обичаите и идеологиите на отделните времена и култури. Музикалността им например се оценява различно в Япония или в Индия.

Каква е поуката от натрупания опит? Какви са големите уроци, които ни дават тези малки същества?

Урокът, който насекомите ни дават, е, че животът тече също и на друго място, освен там, където си го представяме, и ни кара да мислим с повече широта. Ние самите сме „насекоми“ на тази голяма земя и твърде често забравяме, че сме само малка част от този живот, който споделяме с толкова други живи същества. Нещо повече, фундаменталната другост на членестоногите ни кара да поставим под въпрос собствените си познавателни граници.

Могат ли насекомите да служат за модел на хармоничен и добре организиран колективен живот като този на пчелите или на мравките?

Социалният живот на насекомите често е смятан за образец на идеалното политическо общество. Някои виждат републики или монархии в живота на кошера, но пренасянето на този начин на организация върху хората е невъзможно, освен като мечта за идеална общност, но пък на каква цена! – с цената на отказ от свобода, от свободна воля и индивидуалност. Все пак „гражданското“ поведение на пчелите е свидетелство за редица положителни качества като чувство за организираност, сътрудничество, за взаимопомощ и трудолюбие.

Вие със сигурност сте изследвали мотива за метаморфозата. Само че, наистина ли е възможно да се говори за хибридност между хора и насекоми?

Изследването на мотива за метаморфозата беше ръководено от Елен Виал, която се занимава с Овидий и е автор на редица статии, някои от които са посветени на Кафка и засягат въпроса за хибридността на човека и насекомото. От Лукиан, според когото жената Μυῖα се превръща в муха, до Левинас, пренаписващ Кафка, без да забравяме „Мухата“ на Дейвид Кроненбърг, въпросът за чудовищното бива поставян на дневен ред, както и въпросът за хибридността между човека и неговата анималистична страна, като другост или като негова същност.

Кой от видовете се оказва най-любим на изкуствата – пеперудите, пчелите?

Да, на първо място пеперудите. Но също и мухите, които в някои картини действат като тромп льой, приканвайки зрителя да пропъди мухата с ръка, а в други извикват представата за суетата на живота. Художници като Йорис Хуфнагел са рисували света на насекомите в цялото му разнообразие и красота.

Кое беше най-изненадващото ви откритие по време на това обширно проучване? Някое непознато произведение? Неочаквана художествена интерпретация?

Най-приятно се оказа преоткриването на „Георгики“ на Вергилий, докато подготвях нашия семинар върху образа на пчеларя в литературата и киното през юни тази година. А най-изненадващото откритие несъмнено бяха работите на Джон Кнут, който кара насекомите да творят изкуство. Някои от творбите му са нарисувани с помощта на стотици хиляди мухи, които той е хранил предварително с красиви растителни пигменти с високо качество, смесени със захарен сироп, преди да ги остави да кацат върху платното.

Според вас доколко литературата и изкуството ни помагат да осъзнаем съществуването на други форми на живот и на други индивидуалности?

Литературата и нейните фикции са лаборатории, в които се експериментира с различни представи за живота, обществото и съществованието. „Метаморфозата“ на Кафка е чудесен пример за такова осъзнаване – гледната точка на насекомото, в което се превръща Грегор Самса, позволява да бъдат видени в нова светлина семейството и обществото, с техните напрежения и драми.

Вашата работата върху насекомите съвпадна с трайното установяване на коронавируса в живота на планетата. Дали нашето съвремие не се оказва белязано от нашествието на „малките гадинки“ (включително на бактериите и вирусите, които според последните научни становища също са живи същества)? Може би човекът е принуден да признае, че всички форми на живот са еднакво важни…

Пример за широко разпространената съвременна представа за насекомите е романът на Жан-Марк Мура „Неуловимата война“ (2018), чието действие се развива по време на Първата световна война и испанския грип, но който е изключително пророчески за появата на една вирусна пандемия изобщо. Насекомото, междинно звено между човешкото и елементарното ниво на живот, каквото е вирусът, е представено там като велик вестител на смъртта, носещ чума, холера, туберкулоза и пр. в една визия, белязана с особено песимистичен натурализъм. Тя обаче ни напомня за еднаквата значимост на всеки живот, което е извор на вдъхновение – както за поетите, така и за художниците.

Ален Монтандон
22.10.2022

Свързани статии