На първи ноември, Денят на народните будители, бяха раздадени наградите за литература на Портал Култура. На мен се падна честта да връча втората награда за хуманитаристика на писателя Димитър Бочев. Ето с какви думи се обърнах към него: „Господин Бочев, Вие сте не само близък приятел на Георги Марков, но Вие сте и продължител на неговото насилствено прекъснато творчество. Малко са хората, които се залавят да пишат за уродливите последствия от тоталитарната власт върху обществото и върху отделния човек. Нашите възрожденски будители са се борили за свобода и просвета. Днес ние сме постигнали свобода и просвета. Тогава в какво се състои съвременното будителство? Именно в това, което Вие правите в своите есета, като изричате своите „Несъгласни думи“ – да разпознавате истината от лъжата, да артикулирате лъжата и да я посочвате с пръст, да отсявате стойностното сред толкова много фейк новини и теории, с които сме залети.“
Сега просто искам да продължа още малко своите разсъждения за българското будителство. Особено след като празникът отмина, защото на този ден ние отново преживяхме нашите обичайни и свойствени сблъсъци, които ни съпътстват в празник и делник, които всъщност ние произвеждаме и консумираме.
Говорим за будителство около 1 ноември. После идват други злободневни теми и еуфорично ще заговорим за него едва няколко дни преди следващия 1 ноември. Дотогава дори ще ни е леко неудобно да споменаваме овехтялата дума будител. Така, както вече съвсем ни е неудобно да споменаваме овехтялата дума отечество.
Преборихме се и успешно хвърлихме вината за всичките си неблагополучия върху чуждия Хелоуин, който развращава децата ни и ги учи да обичат чуждото, а от своето да се срамуват. Около празника се проведе епична битка между маските на кукерите, които възторжено се обявяват за „българщина” и родна традиция и чуждите хелоуински маски. Вярата ни в будителството безмерно се засили за сметка на душегубния Хелоуин. Разразилата се битка допълнително усложни бездруго сложната международна обстановка.
В битката се включи и президентът: „Будителят не е интелектуалец по европейски образец. Това е българска духовна категория.“ Тези думи на държавния глава, с които той се включи в антиевропейската реторика, се откроиха в празничното му слово и предизвикаха остра полемика. Защото е ненужно и невярно да се противопоставя идеята на българското будителство на европейската идея. Противопоставянето на две идеи в рамките на две изречения от страна на обединителя на нацията породи конфронтация. После мнозина се заловиха да обясняват какво всъщност искал да каже президентът – всъщност да позамажат казаното.
Копирането на противопоставянето по шаблоните на Дугин не е в духа на българското будителство. Будителят не е интелектуалец по европейски образец, както не е интелектуалец и по руски образец. Това е българска духовна категория, но тя не е саморасла и изолирана от другите народи. Тя е свързана колкото с нашите духовни корени, точно толкова и с нашата европейска идентичност. Именно този синтез дава облика и мисията на българското будителство.
В словото си президентът каза и много верни неща – за сродяването на светеца, писателя, артиста, даскала, революционера, просветителя, за приемството между възрожденците, строителите на съвременна България и днешните българи, за мисионерството на културата, морала и свободата. Подчерта още две много важни неща – че за будителя никое време не е гостоприемно и, че в други езици такава дума даже не съществува. Това са верни, но тъжни констатации. Колкото е хубаво, че съществуват будители, толкова е и тъжно, че тяхното съществуване е необходимо. Колко непробуден трябва да е нашият сън, щото да превръщаме всяко време в негостоприемно за тези, които ни будят!
Колкото и да се прекланяме пред Рибния буквар и пред Паисиевата история, днес нашите деца не могат да учат по тях, днес не можем да се образоваме от „Любословие“, не можем да се информираме от „Цариградски вестник“. Всички те са изиграли своята историческа роля и са останали в историята. Днес ние правим една съдбовна грешка, която ни отдалечава духовно от нашите будители, като застиваме в историята, като не ѝ даваме възможност да се развива и променя, като гледаме назад, а не напред, като посрещаме с резервираност и подозрителност всичко модерно, като обявяваме за патриотично единствено вълнения калпак, бродираната носия и славното минало, като се опияняваме от шума, който се дига край Босфора и лелеем за България на три морета… Така стигаме до гротеската в Динко и Перата да разпознаваме днешните национални герои и будители.
Като не допускаме други да фалшифицират нашето минало, не бива и ние самите да правим това. В нашето минало има моменти на гордост, има и епизоди на срам и унижение. На никой народ историята не съдържа само златни страници. Като се подсмихваме на смехотворните съчинения на македонските историчари, да внимаваме да не изпадаме в подобни конфузни ситуации.
Днес е необходимо да се събудим от нашия исторически сън. Историята трябва да ни буди, а не да ни приспива. Необходимо е да тачим своята родова памет, но не и да се заключваме зад нейните стени. С тухлите на миналото трябва да градим сградата на бъдещето.
Същността на днешното будителство е да разпознава истината от лъжата. Тревожно е, че напоследък понятието фейк така стремглаво нахлу в нашия език и живот. Точно около празника говорителката на Руското външно министерство ни сюрпризира с нагла историческа фалшификация относно предотвратяването депортацията на евреите от България. Подобна беше фалшификацията на руския президент Путин при връчването на награда на македонския му колега Георге Иванов – че славянската писменост идвала от македонската земя.
Ролята на днешните будители е не само да ни отварят очите, но да ни учат да си отваряме очите. Защото както във времето на Апостола, така и днес, така и в бъдеще „нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.“
