0
3023

Бумът на танца

„Телепорт“

Спомням си един разговор в студиото на БНР преди 20 години. Водещата ме разпитваше за настоящата и бъдещата ситуация в съвременния танц в България. Тогава у нас за съвременния танц се говореше като за нещо екзотично и много интересно, но непознато и неразбираемо. Упрекваха го в „елитарност“, а редките му прояви бяха съпроводени от повдигнати в недоумение вежди и почти обидени от видяното реакции. В това, разбира се, няма нищо неоправдано. Десетилетия наред, благодарение на комунистическата цензура, България е останала изолирана от процесите на модерността, протичащи в Европа и света, а в първите години след „промените“ от 89-а, докато се опитвахме да не умрем от глад, наваксвахме пропуснатото в модерното изкуство по доста ентусиастки начин – с лични средства, декори и костюми го правехме, когато ни даваха възможност, т.е. сцена.

Но да се върнем към интервюто от 2001 г. Не си спомням подробности, но накрая казах, че в следващите 20 години ще има бум на танца у нас и това е неизбежен процес, защото се случва в целия свят. Той ще навлезе с цялата си медийна сила и нищо различно не би могло да се случи, защото танцът освен всичко е индикатор на степента на демократизиране на обществото.

И ето ни днес, 20 години след 2001 г. Дали се сбъдна тогавашната ми прогноза? Да, сбъдна се и даже е надмината от мащаба и характера на настъпилите промени в проявите на съвременното танцово изкуство. Съвременният танц у нас избуя след 2000 г. и особено през последните 10 години, които в момента някои демократи определят като „мракобесни“, без да съзнават, че по този начин обезценяват усилията и постиженията на множество специалисти, работили всеотдайно за изкуството си през този период. Точно през тези 10 години съвременният танц разшири неимоверно територията на изявите си и степента на интерес и разбиране от страна на публиката. В страната започнаха да се появяват не само все повече „независими“ артисти и проекти“, но и различни танцови форуми във вид на фестивали, срещи, курсове, уъркшопи и пр. Вече имаме няколко фестивала за съвременен танц със свои физиономии, които функционират на европейско и световно ниво. One Dance Week, „Антистатик“, „Черната кутия“ в Пловдив, „Етюд и приятели“ и пр. заеха трайно място в културния пейзаж, осъществявайки актуална връзка с процесите в международното пространство.

Увеличи се присъствието на танца в театралните постановки, с нарастваща култура и познание той започна да пребивава и в комерсиалните шоу програми и концерти. Все повече млади хора проявяват не само спонтанно любопитство към съвременната танцова форма, но и целенасочени усилия да разширят хоризонта на знанията и мисленето си в тази област. Сега вече никой не задава въпроса: „Какво беше това?“, а се опитва да разбере мисълта на автора и спектакъла през личния си опит и ерудиция. Танцовите специалисти отгледаха своя публика, в повечето случаи млада, интелигентна и изпълнена с любопитство. Днес можем смело да кажем, че БУМЪТ НА ТАНЦА СЕ СЪСТОЯ! И това е видно и осезаемо на всякакво ниво. 

Кои обаче са протагонистите на този процес? Защото зад този стремителен възход стоят със своите имена и усилия поредица от артисти, артмениджъри и институции, които са го направили реален и необратим. По-горе вече споменах фестивалите, но има и отделни имена, които не можем да не отбележим. Кои са те?

Списъкът без съмнение е дълъг и винаги ще остане непълен, защото занимаващите се със съвременен танц непрекъснато се увеличават. Наред с представителите на единствената държавна трупа „Арабеск“ се появиха множество артисти на свободна практика, които достойно менажират своята танцова дейност. Същевременно Министерството на културата и Столичната община залагат постоянно в сесиите си подкрепа за съвременния танц. Всички тези стъпки, малки или големи, се натрупват количествено и по старата формула дават вече своите качествени резултати. На един от тях ще спра вниманието си по-подробно, защото той е изразяващ спрямо целия бранш. Става дума за хореографа Живко Желязков, който заедно със своя мениджър Атанас Маев създаде Центъра за съвременен танц „Дерида“ – пример как последователните усилия и ясните цели изграждат неопровержим резултат и създават нов потенциал.

Не бях влизала в „Дерида данс център“ отдавна и сега, след дългия изолационен период, отново останах впечатлена от модерността на самото пространство. От едно снимачно студио в характерния соцстил преди години създателите на центъра са сътворили истински оазис на модерността, с типичния съвременен европейски театрален дизайн, с характерния непретенциозно елегантен уют и интелектуална изчистеност на интериора. От влизането си зрителят се подготвя и настройва на вълната на съвременността в най-добрия ѝ вид. Като човек, който помни къде се подвизаваше модерното танцово изкуство през годините и особено през „пионерските си години“, не мога да не отбележа съществуването на това ново и модерно пространство като показателно за достиженията на този жанр у нас.

Млади хора пред входа, млади хора продават билети, млади хора виждаме на сцената. Танцът е изкуство на младостта и тук тя присъства във възможно най-представителния си вариант – умна, възпитана, любопитна и търсеща.

„Телепорт“

Поводът да попадна в този център на модерността беше представянето на „Телепорт“ на 8 юни. „Телепорт“ е соло – това е единственото, което може да се каже с известна категоричност за него. Соло е, защото на сцената пребивава само едно тяло, един танцьор, който извършва поредица от действия и представя образи и състояния. Но погледнато от страна на постигнатото внушение, танцьорът съвсем не е сам. Той представлява съвкупност от множество тела, които функционират заедно или с известни отклонения в синхронноста. Този ефект се постига чрез дигитализираните визуални модификация на живото танцуващо тяло, което се експонира едновременно в сценичното пространство, но и на два екрана, преден и заден, които довеждат образите до екзалтация.

Играта на Вяра Болградова е напълно подходяща за случая – изчистена от емоции, свръхекспресивна в телесното поведение, лека, почти нереална като внушение, стремящо се към напускане на триизмерността и на материалната си обвързаност. Едно тяло, което много лесно се превръща в дух, или както може да се разгледа според законите на квантовата физика: „система от пренос на квантови частици, които винаги са в различно състояние“. Образите са черно-бели, дигитализирани, анимирани, многопластови, но все пак движещото се тяло остава водещо, което предотвратява превръщането на този визуален акт в инсталация. Той действа дистанцирано емоционално, предизвиква въпроси и впечатлява с оригиналност и искреност – рядко срещана комбинация в наши дни…

На въпроса ми дали има намерение да използва подобни технологии и в бъдещите си проекти Живко Желязков отговори: „Случващото се от година насам рефлектира върху нашата работа като артисти и в частност в търсенето на начини да стигаме до зрителя посредством технологиите извън сценичното пространство. Това фокусира вниманието ни върху търсене на нови партньорства и проучване на технологичните възможности за дигитализиране на представленията. В същата посока Studio Phormatik развиваха свой проект в рамките на програмата „Кризата като възможност“ на Столичната община. Така успяхме да съчетаем усилията си в търсене на взаимодействие между танц и нови технологични форми. Взаимодействието с визуални артисти не е чуждо за мен. До момента Компания „Дерида“ има реализирани над четири проекта, в които технологията е внедрена в изграждането на представлението. Прави ми впечатление, че с всяка изминала година технологичните възможности стават все по-неограничени, което, от една страна, дава свобода на артиста, но от друга, повишава риска представлението да се превърне в демонстрация. В създаването на Fractus и Teleport това беше най-големият ни страх и всяко решение беше съобразено с него. Не бих могъл да отговоря колко често оттук насетне бих използвал технологиите, но със сигурност за мен това е изключително провокативна посока и един много мощен инструмент за изразяване“.

Пандемията отминава или поне така се надяваме. Но изпитанието, на което тя ни подложи, направи силните още по-силни и талантливите още по-находчиви. Бумът на танца не беше спрян дори от епидемичните мерки, което е не само радостно, но и силно зареждащо.

Живко Желязков завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Елена Баева. Специализира режисура за танцов театър в НАТФИЗ. Продължава образованието в магистърската програма по съвременен танц на Victorian College of the Arts, Австралия. Той е съосновател на Derida Dance Center – първия център за съвременен танц в България. През 2018 г. е избран в ТОП20 хореографи на Европа от класацията на Aerowaves – dance across Europe.

„Телепорт“, танц Вяра Болградова, музика Иван Шопов, визуална среда и лайв стрийминг studio Phormatik, notch дизайнер Михаил Илиев, 3D среда Михаил Илиев, Матьо Дервенков, осветление и мапинг Владислав Илиев. Проектът „Телепорт“ е копродукция между Studio Phormatik и Derida Dance Center и се финансира от програма „Кризата като възможност“ на Столичната община, администрирана от Асоциация за развитие на София. Проектът е финансово подкрепен и от Министерството на културата.

Мила Искренова е сред най-изявените български хореографи, работещи в сферата на съвременния танц. Специализирала съвременен танц в Палука шуле, Дрезден, в Танцовата академия в Кьолн и в Лабан център – Лондон. Преподавала е танцова техника и импровизация в НБУ, Националното училище за танцово изкуство и в НАТФИЗ, както и в Италия и Гърция. Работила е с водещите български танцови трупи: балет „Арабеск“, на който е хореограф от 2001 г., Амарант данс студио, Хетероподи данс. Автор е на книгите „Радостта на тялото“, „Вкусът на Твоето тяло“, „Анна и Алената глутница“ и на пиесата „Меломимик“.
Предишна статияСтрахът и любовта
Следваща статияОлав Х. Хауге и поезията като пълнота на живота