Ако светът на киното от година на година се радва безпрепятствено на церемониите за наградите “Сезар”, френските поклонници на театъра напоследък нямаха толкова шанс със “своето” събитие: Нощта на Молиерите, в която от 1987 г. се отличава най-доброто от френската театрална продукция, замлъкна преди три години, жертва на поредния бурен епизод от враждата между частния и държавния френски театър.
“Семейството на театъра се държа идиотски” – отбеляза откровено тези дни председателят на Асоциацията на Молиерите Жан-Марк Дюмонте, на когото главно се дължи постигнатото помирение. И ето че седмицата започна с възродената церемония на сцената на парижкия театър “Фоли Бержер”, пренесена и на телевизионния екран и оживена от свежия и безпощаден хумор на Никола Бедос. Той си извоюва съучастието на публиката още в първите минути и владя атмосферата с безброй духовити номера: ту приветствайки частните и държавните драматурзи от “отделни стаи” (отделени с врата като “културен презерватив”), ту с ироничен реверанс към министъра на културата Орели Филипети за нейните литературни и драматургични “опити, преди да открие истинския си път”, ту обявявайки кончината на баща си, хумориста Ги Бедос, който се възкачи на подиума, за да опровергае новината в настървена психологическа схватка със сина. Дори знаменитият Жан Дюжарден, прославил Франция с “Оскар”, се появи мигновено на сцената “от любов към церемониите”, за да бъде напъден оттам като натрапник – “Киноактьорите имат такъв комплекс от театралите!”. Да предизвика комплекси може да е било и донякъде амбиция на вещия аниматор на церемонията, който наистина позасенчи събрата си Ламбер Уилсон, водил връчването на Сезарите десетина дни по-рано.
17 статуетки бяха разрадени на избраниците в динамично темпо, почти като на маратон. Публиката едва си поемаше дъх между наградите и взривовете от смях от съпътстващите ги скечове. Сред включените в номинациите театри се забеляза отсъствието на “Комеди франсез”, затова пък церемонията се превърна в тържество на младите френски драматурзи, чиито творби и техните изпълнители пожънаха куп награди: Жан Белорини (“Ледени слова”), Александър Мишалик (“Носачът на истории”, “Кръгът на илюзионистите”), Флориан Зелер (“Бащата”). Почетният “Молиер” за цялостно творчество беше връчен под дъжд от овации на 88-годишния актьор Мишел Буке, който преди месец се раздели със сцената в последната си култова роля в “Кралят умира” от Йонеско.
Ако помирението между театрите изглежда поне на вид възвърнато, артисти и политици все по-трудно издържат заедно в едно помещение на фона на протестите на френските театрални работници срещу поредния опит да се засегне специалният им статут, този път с реформата на осигуровките за безработица, която ги прави по-уязвими в тежката икономическа ситуация. Подписана през март, тя трябва да бъде окончателно приета в края на юни, ако дотогава бунтът на артисти и сценичен персонал не ѝ препречи пътя. И изглежда, че бурята тепърва ще набира сила, което беше предизвестено с шеговит, но непрощаващ тон в Нощта на Молиерите. Присъстващата в залата Орели Филипети трябваше да отговаря с усмивка на желязната солидарност на артистите в протеста: отличеният за най-добър актьор Филип Торетон посвети наградата си на протестиращите, Валери Древил със същата награда в женската категория призова министъра да защити “застрашената професия” на театралните работници, а министърът на труда Франсоа Ребсамен бе символично удостоен с “Молиер за предателство”. Ако царстващият хумор овладяваше напрежението тази вечер, през следващите дни той се изпари напълно, а министрите може и да нямат шанса да присъстват на нови спектакли през започващия фестивален сезон – протестиращите не искат да играят пред тях.
Заплашителните надписи “Отменен” върху фестивалните афиши, които тези дни се натрапваха от фасади на театри, гари и метростанции, вече се сбъдват. Току-що откритият фестивал “Пролет на актьорите” в Монпелие вече отмени първия си спектакъл заради стачка; заплахата тегне и над следващите, а бунтът явно е заразителен – в операта на същия град отпадна премиерата на “Травиата” заради окупация на сцената, от която протестиращи прочетоха “Призива на Монпелие”. Безпокойството овладява ръководствата на престижните летни фестивали – балетния в Монпелие, оперния в Екс-ан-Прованс и особено театралния в Авиньон – вече преживели същия сценарий през 2003 г., когато бунтът в сектора срещу подобна реформа доведе до анулирането им. Перспективата за нова катастрофа за най-големите летни културни срещи подтикна около 60 ръководители на културни институции да отправят спешно писмо до премиера Манюел Валс, за да искат отмяната на тази “провокация” при тежкия социален климат и висока безработица. “Това ще бъде сериозна грешка в навечерието на летните фестивали, които придават международен блясък на нашата страна” – пишат те в “Либерасион”.
Освен на блясък фестивалите са, разбира се, и извор на печалби (около 1 милион евро на ден за фестивала в Авиньон), а и на работа за стотици специалисти именно в сценичния сектор. Така че за тях не е лек изборът дали да прекратят бунта с риск да бъдат ощетени от новата реформа или да продължат стачките и да ощетят фестивалите – собственото им средство за препитание.
Колкото до лявото френско правителство, разкъсвано между рухващия си имидж на покровител на артистичния свят и безпощадната реалност на бюджетния дефицит, то има много малко възможности за маневри и постигане на компромис. И също толкова малко време, за да спаси фестивалния сезон.
