Разговор с младия диригент Боян Виденов, който работи по стратегически за музикалното изкуство проект
Често попадах най-вече в социалните мрежи на името на младия български диригент Боян Виденов и все се надявах някой ден да го срещна в София. Но тъй като това не се случваше, реших да го потърся. Открих го в Белгия, подготвящ оперния галаконцерт на Симфоничния оркестър на Антверпен със солист Соня Йончева, както и представянето на една нова платформа – Enote, за дигитализиран нотен материал.
Боян живее със съпругата си в Берлин, защото градът е космополитен, но другата важна причина е подготовката на тази платформа. Сред партньорите е Берлинската опера, а идеята е да се дигитализират всички ноти, които съществуват. „До този момент музиката не е дигитализирана в истинския си вид. Не говоря за снимка на партитурата, както се прави в днешно време. Истински да се дигитализират партитурите, така че един компютър да може да следи нотите, което би помогнало много на оркестрите, на театрите. При тези дигитални ноти музикантите могат да увеличат текста, автоматично да обръщат страниците. Събрахме специалисти от Силиконовата долина, специалисти по изкуствен интелект, програмисти и водещи музиколози.“
Този проект е много скъп, сигурно имате много стабилно финансиране.
Имаме късмет, че един от големите немски предприемачи и меценати на класиката ни подкрепи с няколко милиона евро и за първи път се появи шанс най-накрая да се дигитализира всичко. Това е добре и за оперите, защото в бъдеще всичко в операта, цялата техника, светлините и пр., ще бъде синхронизирано с партитурата и ще се случва напълно автоматично. След като вече има „умни къщи“, в бъдеще ще имаме и „умни театри“.
Да не би тези „умни театри“ да отнемат работата на музикантите и персонала?
Наистина човек трябва да внимава за какво използва технологията. Ние вярваме, че тя може да помогне много на музикантите. Винаги съм наблюдавал колко е трудно да се намира нотен материал, особено в Източна Европа. Свири се от стари ноти. Когато всичко го има дигитално, това дава възможност на музикантите, които не могат да си позволят да плащат хиляди за модерен, нов текст, да получат това, което им трябва, срещу невисок месечен абонамент, както и достъп до писма и други материали. Толкова е важно да можеш да прочетеш писмата на Бетовен, за да разбереш до каква степен е бил недоволен от някои решения. Това ни обогатява като личности, обогатява ни като интерпретатори. Затова технологията помага, ако се използва по правилния начин.
В тази дигитална библиотека освен ноти и писма ще има и статии за различни композитори?
Целта ни е да съберем всичко – от подписа до първите публикации, до днешните знания за историческите изпълнения, но и есета, писма. Искаме да съберем всичко разпространено из целия свят в един дигитален архив, който чрез едно приложение и десет евро на месец ще бъде достъпен за музикантите.
Това е грандиозен проект с дълъг срок на работа. Той вече функционира ли?
Направихме първата стъпка и имаме идея да представим официално този продукт в Берлин. Първоначално ще започнем с app store, а следващата година ще пуснем и за Андроид.
Значи вече са дигитализирани определени творби?
Да, в първата версия ще бъдат всички солистични произведения, камерната музика на всички композитори, които са починали преди седемдесет години.
Които нямат авторски права?
Да. Изданията ще бъдат висококачествени. След това постепенно на всеки две седмици ще се добавя нов репертоар – оперен, оркестров. Надяваме се скоро да имаме възможността да представяме и композитори, които са с авторски права, но ни предстоят преговори с издателски къщи. Имаме желанието да дадем възможност и на композитори, които нямат издателски къщи, да публикуват произведенията си директно при нас.
Поддържате ли контакти с някои от българските композитори?
Не, но много ще се радвам, ако осъществим контакт.
Колко души работят по този проект?
Общо тридесет и пет, но големи специалисти, програмисти и един диригент (смее се).
При дигитализирането на различни творби открихте ли нещо, което не сте знаели?
Да, непрекъснато се откриват различни неща. Например не знаех, че Вивалди е имал десет концерта за фагот или че Телеман е създал над хиляда и петстотин произведения. Във всекидневието и репертоара, с който се занимаваме, човек не забелязва такива подробности. Срещаме голям интерес у всички музиколози и изследователи, които смятат, че ще могат да открият репертоара от друга гледна точка. За жалост в света засега няма основна база, в която да са всички композиции. Има много различни архиви. Ние работим с Баварската библиотека, за да се създаде единна база данни с всички композиции и те да бъдат представени по един и същи начин. Това ще ни даде големи възможности. Дотам, че ще можете да изсвирите един мотив и да откриете как той се явява при различни композитори. Тази програма ще може да ви го покаже. Ето, Шуберт го използва тук, а Рахманинов там, дори и при Шостакович го има. Така ще можете да търсите репертоар, да откривате връзки между композитори. Понякога ще се чувствате като детектив и ще намирате неща, които другите не са видели.
През 2006 и 2007 г. сте дирижирали концерти във Варна, а през 2011 г. сте участвали в една поредица на Софийската филхармония – „Млади музикални дарования“. Какво се случи след това?
Да, пазя много топли спомени, защото във Варна бяха първите ми стъпки. Иска се голямо доверие от страна на ръководството да даде възможност на един 19-годишен младеж да дирижира. След това се смениха директорите и връзките не продължиха.
През 2009 г. създавате вашия оркестър в Манхайм. Защо?
Бях студент в Манхайм, учех пиано. Този град е с традиции, силен икономически. Това е важно, защото ако искаш да правиш нещо, ти трябват спонсори.
Но когато се преместихте в Берлин, не преместихте и оркестъра.
Защото оркестърът вече е много важен за града. Свирим с Марта Аргерич, Миша Майски, Максим Венгеров. Правим турнета. И оркестърът остава там. Той е като мое дете, което аз създадох и ще остане в сърцето ми.
Какъв е съставът му? Конкурс ли обявихте, или поканихте студенти и музиканти от града?
Създадох оркестъра по две причини. Първо, защото млади музиканти ми казваха колко е трудно да спечелят място на конкурсите в оркестрите, как нямат възможност да придобият опит от свиренето в оркестър. Аз също бях млад, нямах опит като диригент и наивно реших да създам оркестър. Но в тази наивност имаше и сила. И при тази младежка мотивация се намериха спонсори, които подкрепиха идеята. С всяка изминала година тя ставаше все по-важна и се стигна дотам, че сме може би най-важният оркестър в града и в района. За началото направихме прослушвания. Всеки музикант от цяла Европа може да изпрати документите с видео. Винаги сме избирали хора с талант и потенциал да се развият, и сме вярвали в тях. После много музиканти са спечелили места на концертмайстори в най-престижни състави в Берлин, Лугано, Милано.
Значи ли това, че имате възрастово ограничение?
Да, казваме, че е желателно да бъдат под тридесет и две години, когато започват да свирят в Манхаймската филхармония, но повечето са в двайсетте. Разбира се, ако някой е свирил няколко години при нас и иска да продължи след тази възраст, не забраняваме, но са редки случаите.
Кога беше първият концерт? Каква беше програмата?
Започнахме на 31 октомври 2010 г. с Дворжак, Симфония №9 и Петия концерт за пиано на Бетовен. Солист беше един професор от университета в Манхайм. Беше в голямата зала, която беше разпродадена, имаше над хиляда и петстотин зрители. Беше триумфално начало.
Днес как стоят нещата?
В епидемията нещата не стоят добре, защото музикантите са от цяла Европа. Има някаква подкрепа от държавата, но не е голяма. Ние плащаме залата, която е доста скъпа, а не можем да я напълним, защото ако по света регламентът е залите да се пълнят наполовина, в Германия е много по-малко. Например при зала от две хиляди и петстотин места може да има само четиристотин души.
Смятате ли, че скоро ще можете да направите концерт в Манхайм?
Надяваме се от януари. Поканили сме Аркадий Володос, Сергей Бабаян, Максим Венгеров, Миша Баренбойм и се надяваме. Това е малка част от програмата с всички концерти, които планирахме, и се надяваме поне тези да спасим.
Изброихте много имена на прочути солисти. Видях, че в края на миналата година сте дирижирали Марта Аргерич. Обожавам тази пианистка. каква е тя, когато я срещнеш на живо, за да работиш с нея?
Марта е великолепен човек! И аз съм от нейния фен клуб. Никога не съм си мислил, че един ден ще мога да работя с нея. Освен това с Концерта на Шуман. Според мен няма по-добър интерпретатор на този концерт от Марта. Запознах се с нея преди много години първо чрез Миша Майски, след това чрез Сергей Бабаян. Те вече бяха работили с мен и ѝ казваха: „Трябва да отидеш в Манхайм“. Тя е много скромен човек, фокусиран. Аз не познавам друг човек на осемдесет години, който след концерта и след вечерята да седне за още три, четири часа на пианото и да си изработва пасажите. Тя е голям пример за всички нас, младите.
Колкото до процеса на работа, винаги когато имаме гостуващ солист, се опитвам да подготвя оркестъра по такъв начин, че когато дойде солистът, той да се чувства свободен, да може да прави каквото иска. С Марта беше така. Имахме една репетиция. Изсвирихме го от начало до край. Тя ни погледна и ни каза, че е много доволна. На генералната не беше доволна от пианото, не ѝ харесваше как звучи. Но по принцип моята цел е винаги един оркестър да знае всички части от солистичната партия и да може да се пригажда на всякакъв вид интерпретация, да слуша внимателно и да прави камерна музика със солиста. Така много приятно се работи, слушат се взаимно, обикновено при нас репетициите са кратки.
Видях, че на един майсторски клас през 2008 г. Густаво Дудамел е предоставил своя оркестър „Симон Боливар“ да работите с него.
Бях избран с още двама колеги. Човек няма често възможност да дирижира Петата симфония на Бетовен с оркестър от над сто музиканти. Оркестърът свири с огромна енергия. А самият Густаво е много харизматичен човек. Беше хубав опит и изживяване! Майсторският клас беше в Лудвигсхафен. Там има една голяма химическа централа, която прави културни серии и подкрепя подобни проекти. Беше съвместно с фестивала в Люцерн.
Започнали сте да учите цигулка, вероятно заради майка ви, след това сте свирили на пиано. А пеене учите заради баща ви, който беше обичан български певец?
Ами аз тайно си пея (смее се). Имал съм уроци с татко и мога да работя с певци, знам какво да поискам и как да го изработя, което за един диригент е може би най-важното. Голямо щастие е за мен, че съм израснал в такова семейство – майка ми е концертмайстор и професор по цигулка, баща ми оперен певец. Това е семейство с големи традиции, които ми предаде.
Вашите учители?
Отдавна работих с Йорма Панула, но истинският ми учител е Джанлуиджи Джелмети. Дължа му много. Фантастичен човек в най-истинския смисъл на думата, а като диригент и музикант всичко, което съм научил в моята професия, дължа на него. Той идва директно от традицията на Челибидаке, Ферара и Сваровски, които защитаваха трите големи диригентски традиции навремето. От операта – начина на дикцията, на репетирането, на работата с певците, на интерпретацията на партитурата, това го дължа на него. Вниманието за детайлите. Той гледа всяка една малка точка в партитурата. Винаги ми казваше: „Свободата да интерпретираш, каквото пише, е твоя, но задължението е да интерпретираш, каквото виждаш“. Беше много педантичен, но в добрия смисъл. Да не допусне нещо да бъде случайно.
Дирижирате ли опери?
Само галаконцерти, но цял спектакъл все още не. Много ми се иска. Много обичам операта, може би най-много от всичко. Кариерата ми тръгна в симфоничния път. За жалост в музикалния бизнес всичко се развива по схеми. Малко хора, които са в този бизнес, истински го разбират. Така че често оперни диригенти за дълго остават симфонични или обратното. Надявам се това да се промени.
Коя опера ви се иска да бъде първа? Баща ви беше един великолепен Фигаро на Росини. Не зная дали сте имали възможност да го гледате.
Виждал съм го в „Тоска“, в „Риголето“. Но вие казвате, че татко е бил голям Фигаро, и ето, признавам, че чувствам Росини много близък. Аз никога не съм го виждал да пее Росини, но ето че някак тази връзка я има.
Когато правите програма за ваш концерт, съобразявате ли се с вкуса на публиката? Или искате да я образовате, да ѝ предлагате нещо, което не познава?
Много ми е важно публиката да чуе композитори, които не познава. Важно е да предложиш в един град творби, които дотогава не са се чували, композитори, които имат нещо да кажат, което ще даде нерв, ще бъде интересно. В Манхайм имаме и резидентен композитор. Тази година трябваше да бъде Карим Рустем, сирийски композитор, който прави фантастични композиции. Даниел Баренбойм му е поръчвал много неща. Той пише с леки арабски влияния. То е като филмова музика. Винаги се опитвам да представям нови композитори. Иначе вярвам в драматургичната линия на програмите.
Българските творби намират ли място в програмите ви? Например има две много известни български композиторки – Добринка Табакова и Албена Петрович-Врачанска, които са много тачени, едната в Англия, другата в Люксембург.
Не, не съм правил подобно нещо, но това е добра идея, мога да помисля за осъществяването ѝ.
Боян Виденов е роден в София. Майка му е известната наша цигуларка Дора Бръчкова, а баща му е оперният певец Любомир Виденов, един от ярките солисти на Софийската опера през 80-те години на ХХ век. Преподавателят му Йорма Панула говори за него като за „много музикален диригент с изразителни жестове и добра памет“. Другият голям маестро, Генадий Рождественски, казва, че „младият диригент има всички необходими качества за много успешна професионална кариера“.
