Сигурността на доставките на електроенергия, прокламирана от ядреното лоби, срещу позицията на Зелените за несигурността на атомните централи се сблъскаха в дискусията за европейската енергийна политика, проведена в Гьоте институт на 23 януари.

Модератор беше Себастиан Ньотлихс, изпълнителен директор на Българската ветроенергийна асоциация (BGWEA) и председател на комисия „Енергетика” към Германо-българската индустриално-търговска камара. Дискусията се концентрира върху ядрената енергетика и значението на възобновяемите енергии за България, както и върху „поврата” в германската енергийна политика. „България не е Германия” – се чу неведнъж в залата. За едни това бе убедителен аргумент в подкрепа на енергийното статукво, други го произнасяха с доза горчивина. Предлагаме основните тези на участниците.

Ребека Хармс, депутат в Европейския парламент, председател на групата на Зелените/Европейски свободен алианс

Целите на енергийната политика на Европейския съюз по мое мнение трябва да бъдат:  да се гарантира сигурността на производството на енергия, сигурност не само по отношение на електроснабдяването, което трябва да е голямата цел; приоритет трябва да имат и достъпните цени за гражданите и индустрията, но сигурността на енергийните доставки трябва да изключва прекалено големите рискове. Рискът от голяма атомна катастрофа се обсъжда навсякъде в Европа за първи път след аварията в Чернобил. След  Чернобил беше ясно – голяма авария е възможна, но от дистанцията на времето много хора безгрижно започнаха да си мислят, че това беше проблем на лошата техника на СССР. Ала след най-тежката възможна авария във Фукушима се наложи да установим, че и в западните високоразвити в технологично отношение държави са възможни такива катастрофи като резултат от човешка грешка. Затова бих изключила от енергийния микс на бъдещето атомната енергия. Като еколог защитавам позицията, че се нуждаем не само от отказ от атомна енергия, но трябва да освободим нашата енергетика и от фосилните източници. Това не става от днес за утре, но отказът от атомната енергия, точно както и отказът от фосилната епоха са процеси, които трябва да започнем днес, които можем да започнем. След Чернобил всички имахме най-доброто желание да изградим енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници, технологично обаче бяхме още в началото. След Фукушима можем да кажем: наистина много сме напреднали в областта на енергийната ефективност и възобновяемите източници и не трябва да оставаме при спора за енергийния микс на миналото, а да направим всичко възможно за развитието на технологиите за възобновяема енергия и енергийната ефективност, защото в тях е бъдещето – технологически и стратегически, те имат голям потенциал за икономическо развитие и създаване на работни места. Германия е пример…

За първи път България трябва да погледне извън границите си, към други страни и региони. Не само в Германия нещата се промениха след Фукушима, заблудата идва оттам, че Германия е доминираща особено в европейските дебати. След Фукушима Белгия, Швейцария и Тайван също взеха решение да се откажат от ядрената енергетика. След Фукушима много други страни решиха да не започват ядрена програма, както предвиждаха, и то не само богати страни – Египет, Италия, Йордания, Кувейт, Тайланд. След Фукушима някои страни по света се отказаха от конкретни проекти – Бразилия, Франция, Индия и САЩ. Холандия отложи изграждането на два-три планирани реактора толкова далеч в бъдещето, че вече никой не вярва в реализацията на проекта.

Германия спечели от това, че още през 2000 г. за пръв път се взе решение за отказ от атомната енергетика. Благодарение на това решение започна процес на обновяване на енергетиката, който днес, след Фукушима, позволи много по-бързо да се откажем от високорисковата ядрена технология. Днес имаме почти 22% електроенергия от възобновяеми източници, в най-голямата си част от вятърна енергия, 400 000 души работят само в бранша на възобновяемите източници, тенденцията е възходяща. Германия остана нетен износител на ток, ние изнасяме ток най-вече за Франция, която при определени климатични условия страда от недостиг въпреки своите атомни централи. Който си мисли, че България завинаги е зависима от високо рисковата атомна технология, той рискува повторение на сценария от Чернобил или Фукушима.

Когато през 1975 г. създадох първата гражданска инициатива срещу склад за ядрени отпадъци  в моя роден край,се твърдеше, че атомна катастрофа може да се случи веднъж на 25 000 години. Първата авария, която можах да проследя, беше в  Харисбърг в САЩ през 1979г., първата голяма авария се случи в Чернобил през 1986 г., а първата максимално тежка авария – през 2011 г. във Фукушима. Предупреждавам – да не се чувстваме сигурни на която и да е площадка за атомна централа, особено страните, които познават земетресенията…

И още нещо по повод на глобалната ситуация: в света освен България има само 30 страни, които експлоатират ядрени централи, в ООН са организирани над 160 нации. Все още сравнително лесно можем да се откажем от ядрената енергия в глобален план.

Опасявам се, че в България не се дискутира правилно: не става дума от днес за утре след референдума да се изключи „Козлодуй”. Става дума за това: чрез принципно „не” на атомната енергия да се позволи процесът на модернизация и развитие на българския енергиен сектор. Който казва „не” на атомната енергия ,казва „да” на модернизацията и решава в полза на мнението на мнозинството в света.

Въз основа на споразумението за изключване на старите реактори в „Козлодуй” България получава от Брюксел пари, които да инвестира в развитието на енергетиката си и за преодоляване на рисковете при складиране на ядрени отпадъци, които са рискове и за другите граждани на ЕС. Намирам, че междинното складиране, както е подготвено в Козлодуй, а и разчитането на това, че ще се намери решение с Русия, не са особено отговорни решения. Циментирането на отпадъци, за което инж. Георгиев говори, няма нищо общо с крайното складиране. Междинното складиране, каквото се провежда в Козлодуй, е авантюристично и високо рисково при едно възможно наводнение. В Козлодуй са натрупани рискове, без систематични усилия да се намерят по-добри решения. Парите, които бяха предоставени от Брюксел, не са използвани за тази цел.

Инж.Станислав Георгиев, експерт по ядрена енергетика, изпълнителен секретар на Българския атомен форум

Нашите виждания не се различават – ние искаме да имаме стабилност, сигурност на енергийните доставки и евтина енергия. Целите, които си поставяме, са едни и същи. Различаваме се по това как и по какъв начин да ги постигнем. И тук има едно логично обяснение, България не е Германия… Веднага след Фукушима Германия си позволи да затвори осем реактора, сигурно можеше да си го позволи. И без осемте блока енергийната й система е била в състояние да работи нормално. Защо? За мен има два отговора: енергийната система на Германия най-вероятно е имала запас от мощности – между 30-50%, и второ, около Германия има достатъчно мощни източници на енергия, които в случай на нужда сигурно са помагали.

Георг Тупарев, съпредседател на партия Зелените, биохимик, собственик на фирма „Тупарев Технолоджис”

Преди много години, когато поех пътя за следването си в Германия, бях на мястото на много от българите в момента, неориентиран къде принадлежи България в енергийния сектор. Смятах, че ядрената енергетика е бъдещето на българската енергетика, но много бързо разбрах, когато слушах лекциите по физика, че това е грешен път…  Няма технология, която да реши сигурно проблема с отработеното ядрено гориво.  Ассе в Германия е депо за ниско радиоактивни отпадъци, строеше се, когато бях студент, в момента се дават милиарди, за да се махнат отпадъците от него, защото то се наводни и застрашава сигурността на цяла една област. Спомням си приказките в пресата – това е най-сигурната технология, във фантастични солни мини и т.н. Ако немските инженери не могат да се справят, как българските инженери, които още на са обучени, в 2014 г. ще направят депо за атомни отпадъци?

Вижте си сметките за ток – половината от цената е за пренос. По-евтино е да си сложите най-скъпия източник за възобновяема енергия, отколкото да си плащате сметката за тока, който идва от Козлодуй и къде ли не. Това, което се говори в България, за цената, е абсолютна лъжа.

Проф. д-р Атанас Тасев, енергиен експерт, член на Консултативния съвет по оценката на проекта „Белене”, консултант на Световната банка, главен секретар на Комисията по енергетика в 40-ото Народно събрание, член на Българския енергиен форум

Няма алтернатива на ядрената енергетиката в близките години. Ядрената енергетика не се конкурира с тази на възобновяемите източници. Тя има своето бъдеще след доста години, когато бъдат изградени интелигентните системи за управление. България като цяло има по-ниска енергийна зависимост от средната за Европа. Основният фактор за тази независимост е именно наличието на действаща ядрена мощност в Козлодуй. Към 2050 г. се зануляват емисиите от въглероден двуокис в енергийния сектор. Пита се тогава кой ще е заместник в сектора на базовата енергия? Смятам, че не е релевантно сравнението на цената на произвежданата електроенергия от АЕЦ „Козлодуй” в момента и тази от бъдещата „Белене” или от седми и осми блок, защото всеки, който се занимава с анализи, знае, че централата в Козлодуй буквално е била подарена. Поради което цената на електроенергията от бъдещата ядрена централа никога няма да е като тази от „Козлодуй”, но дори да приемем и най-тежкия сценарий, цената няма да надвишава 70 евро за мегаватчас.

Диан Червенкондев, депутат в Народното събрание от ГЕРБ, заместник-председател на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, член на Временната парламентарна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта АЕЦ „Белене”

Всеки би предпочел по-безопасната енергия, каквато е зелената и тази от алтернативни източници. Въпросът е: можем ли да си я позволим? Това е дилемата, която разкъсва всички политици… В момента България категорично не може да си позволи да бъде без ядрена енергетика, няма такива алтернативни източници като обем, нито може да си позволи цената на спирането на блоковете на АЕЦ. Ние категорично не можем да се съгласим с икономическите обосновки на един такъв проект, трябва да се съобразяваме и със сигурността. Никога няма да забравим Чернобил… Но АЕЦ „Козлодуй” е един от основните стълбове на българската енергетика. Тя е една от най-проверяваните централи, с изключително съвременни системи за сигурност.