Начало Идеи Актуално Бъдни вечер през февруари
Актуално

Бъдни вечер през февруари

Ивайло Борисов
18.03.2021
4818

Не се мъчете да пресмятате: и по стария, и по новия, по който и да е календар е невъзможно да празнуваме Бъдни вечер през месец февруари – вечерта, в която тихо очакваме Рождението, поставящо начало на нашата ера, е два месеца по-рано.

Думата ми е за една друга бъдни вечер. Защото всяка вечер, предхождаща нечие раждане, е бъдна. Как така ли?!

Мъжът се прибра кротко след работа у дома си, където цареше тишината. Тишина, която скоро щеше да бъде превзета от детска глъчка и рев.

Защото в навечерието на всяко раждане цари тишина. Както е било и в нощта на Рождество Христово според думите на св. Ефрем Сириец (IV в.): „Днешната нощ носи мир и тишина на вселената. Тази нощ принадлежи на Кроткия”. Тишина, която цял живот прогонваме, или пък другите около нас правят това – с мисли и тревоги за всевъзможни неща, или чрез, примерно, малкия несекващ телевизионен екран.

Тази вечер мъжът бе напрегнат – на другия ден щеше да стане баща. Щеше да се случи едно чудо, чрез което да се продължи потомството му, да се увеличи броят на тези, чиито ангели гледат лицето на Небесния Отец (Мат. 18:10).

А всяко раждане е едновременно и чудо, и дар. Поетът Одън го е изразил прекрасно: „животът си остава дар, но не можеш да го дариш”[1]. Можеш да желаеш, да правиш опити, но в крайна сметка решението да се появи нов човек в света не е твое. Тези думи на англо-американския поет може би трябва да бъдат окачени на местата, където се отнема в зародиш животът на тези, които никога няма да могат да видят слънчевата светлина.

Животът е дар – си помисли бъдещият баща – животът е талант. Талант, който трябва да се опитаме да развием, да умножим (Мат. 25 гл.).

Вечерта мъжът седна с тъста си на по ракия – не беше греяна (както се полага на 24-ти декември), а най-обикновена гроздова кехлибарена ракия. В погледите и на двамата имаше частица добре прикрито притеснение и някаква стаена и очаквана радост, но все още неосъществена. Понякога се появяваха и кротките им усмивки – те бяха с дозирана радост.

Както на самата Бъдни вечер – хапваме постни ястия, пийваме по нещо, но усещаме, че радостта предстои.

Празникът Бъдни вечер е свързан с бъдника, който гори в огнищата по домовете на хората преди Христовото Рождество. А името на бъдника, както знаем, идва от думата бъдно, бъдещо. Защото всеки родител вярва, че детето му ще внесе в бъдещето, в бъдните дни от живота си нещо красиво, нещо невидяно, вероятно и по-добро от това, което той е направил.

Детето му се роди през последните дни на февруари. Беше толкова малко и беззащитно, че бащата си спомни онази източна ли, каква ли мъдрост, която гласи, че когато едно нещо е крехко и беззащитно, то е пълно с живот, а когато е твърдо и непоклатимо – то е близо до смъртта.

Денят на раждането беше слънчев. Така го усещаше бащата. Озаряващ и стоплящ слънчев ден. Дали защото видимото слънце грееше над него, или пък заради невидимото, което светеше в него, не знам. А може би пък заради това, че синът му имаше същите черти като тези на малкия Иисус, роден във Витлеем, Който промени както представите на света за детето и майката, така и самия свят. Най-вероятно заради всичко изброено. Да, мисля, че беше заради всички тези неща. Така прекрасни и истински.

Така живи и зовящи към бъдещето, че знаеш, че в навечерието на всяко рождение се случва една своеобразна и вечно повтаряща се през вековете вечер на очакването. Напук на всички апокалиптични картини, така модерни днес (а може би от край време), бащата вярваше в бъдното. Такова, каквото го видя през февруари – слънчево и уютно.

––––––––––––––––––––––––––

[1] Превод Христина Керанова.

Ивайло Борисов
18.03.2021

Свързани статии

Още от автора