Два месеца след парламентарните избори българите протестират отново, изисквайки повече морал от своите управници. Вече три седмици хиляди българи всекидневно протестират на улицата, за да изобличат влиянието на мафията върху политическия живот в страната. Те настояват за повече „морал” и повече „прозрачност”.
Дъждът и рязкото падане на температурите в София не ги обезкуражиха. Вторник, те протестираха отново за 19-ти ден, следвайки един и същи маршрут: от площад „Независимост” през центъра на града до Орлов мост, това голямо кръстовище край Университета, което, отрязано от движението, се превръща в огромна сцена под открито небе. И, както всеки ден, те викаха пред парламента: „Оставка”, „мафия”, „червени боклуци” – напомняне за комунистическото минало на Българската социалистическа партия (БСП), завърнала се на власт след предсрочните избори през месец май.
Колко са те? Хиляди, чак до 30 000 души през уикендите; мъже и жени на всякаква възраст, понякога цели семейства. В социалните мрежи операцията носи кодовото име #ДАНСwithme – намигване към ключовото събитие, отприщило това движение, което превзе улиците на големите градове на страната със своята свежест, въображение и бликаща енергия. „Това е истинска революция, юнска революция”, твърди историкът Тони Николов, докато крачи по жълтите павета в историческото сърце на столицата, превърнало се в притегателна точка за протестиращите.
Защо #ДАНСwithme? Заради Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС). Едва избрано, правителството на премиера Пламен Орешарски (поддържано от ДПС, партията на турското малцинство, и ултранационалистите от „Атака”), назначи на 14 юни начело на ДАНС един 32-годишен депутат на име Делян Пеевски. Проблемът не идваше от това, че е толкова млад, нито от липсата на опит в една специализирана сфера, колкото от факта, че според протестиращите неговото назначение е показателно за влиянието на „олигархията” върху политическия живот. Син на една от най-богатите жени в страната – Ирена Кръстева, бивш ръководител на националния спортен тотализатор, младият Пеевски ръководи най-голямата медийна империя в страната (включително жълтата преса), финансирана от една банка, КТБ, подозирана от Вашингтон, че служи като „перачница” на местния престъпен свят, според американска дипломатическа телеграма от 2006 г.
„Все едно, че мафията открито слага ръка над управлението на страната”, обяснява политологът Огнян Минчев. В тези дни офицерите за свръзка от западните посолства първо решиха, че става дума за някаква шега, а после за недоразумение. Нима точно този човек ще бъде техният събеседник в борбата срещу организираната престъпност и тероризма? За българите това се оказа капката, която преля чашата. „Подобно назначение може да означава само едно нещо: че България иска да напусне Европейския съюз”, смята Иван Кръстев, влиятелният директор на Центъра за либерални стратегии в София.
За разлика от протестиращите през февруари, принудени да излязат на улицата поради бедност и често манипулирани от партиите, днешните протестиращи настояват за повече „морал” и „прозрачност” в политическия живот. „Тези хора са на улицата в защита на принципни въпроси”, обобщава Димитър Бечев, който ръководи офиса на Европейския съвет по външна политика в София. Още по-лиричен, писателят Георги Господинов е очарован от „смислената красота” на протестиращите българи. „Това са живите сили на страната, представителите на средната и висша класа”, обяснява блогърът Константин Павлов-Комитата, един от неформалните вдъхновители на движението. „Но не става дума за някакъв елитен клуб, както твърдят нашите противници, допълва той, защото аз не познавам елитен клуб, състоящ се от 30 000 души”.
Освен „случаят Пеевски”, по който правителството бе принудено да даде заден ход, други назначения също провокираха недоверието на наблюдателите – например това на лидера на неонацистката партия „Атака” Волен Сидеров начело на комисията по етика в Народното събрание. И това не е всичко. Един заместник-министър на вътрешните работи бе уволнен само два часа след като встъпи в длъжност: пресата разкри, че той е бил свързан с една силова групировка с лоша слава. Друг министър, поставен начело на инвестиционното проектиране, беше обвинен, чрез съответните документи, че е получавал помощи за безработен във Франция по време, когато е работил като архитект в България. Министърът на транспорта беше изобличен в очевидна лъжа. И най-накрая ръководителят на българската дипломация Кристиян Вигенин започна да назначава на ключови позиции бивши сътрудници на комунистическите тайни служби, уволнени от предишната власт…
„Не става въпрос за несръчност, а за оскърбление на европейските ценности”, казва със съжаление висш представител на френската Социалистическа партия. В лоното на европейските социалисти той не е единственият, който изразява безпокойство от това отклонение на „българските другари”, чийто лидер Сергей Станишев е и председател на Партията на европейските социалисти. За мнозина безвъзвратното се е случило, когато българските социалисти са се съюзили с неонацистите от „Атака”, за да могат да управляват. „Тази червена линия не трябваше да се прекрачва”, заявява френският социалист.
Le Temps, Женева, 3/06/2013 г.
Снимката на главната страница е на Васил Гарнизов
