Днешният комплексиран българин мисли за Русия васално, както васал мисли за сюзерена си, и смята, че и България трябва да се държи като васал на Русия. Днешният комплексиран руснак мисли за България имперски и смята, че България трябва да се държи като колония на Русия.

Портрети от стената        

Двама руски политолози, не путинисти, писаха преди изборите: „[Путин] е константа, той е портретът от стената, който вече не може да бъде свален” [к.м. – Д.К.][1]. А един руски социолог, началник в създадената от Путин Академия за народно стопанство и държавна служба[2], вече след изборите (съвсем наскоро – на 27 март) ни насочва към обяснение на тази путинова константна портретност: „В някакъв смисъл президентът днес е не политически, а сакрален институт [к.м. – Д.К.]. Да питаш в Русия Имате ли доверие в политиката на президента на Руската федерация? – това е все едно да питаш в Иран „Вярвате ли в Бога?”. Очевидното внушение на специалиста е, че ако поставиш Бога и Путин под въпрос, можеш и да си изкараш боя.

Путиновият несваляем портрет е само политологически образ, но напълно реален и несваляем е горепоместеният образ на Всеруския патриарх Кирил, който напоследък стана толкова популярен в България. Но и в Русия! – иконизираният му лик е мозаично вграден в най-новата черква в Ростов на Дон (това дори в Русия е новина)[3]. Надписите са на гръцки, защото черквата е дар на града от руските гърци под началството на г-н Савиди, руснак от гръцки произход, богаташ и дългогодишен депутат в руската Дума. Някои руски медии, разпространили тия дни този иконичен лик като новина (например Новая газета от 24 т.м.), се питат защо руските гърци са направили това. Защото един такъв образ на жив човек на свещено място създава проблеми, които всяко малцинство по начало гледа да избягва: направеното надали е в съзвучие с добрите християнски практики днес, а енориаши очаквано се питат дали сега ще са длъжни да се покланят и кръстят и пред този портрет от стената, колчем влизат в храма (изображението е поставено тъкмо до входа). Още повече, че най-изкусително е най-тривиалното обяснение: лична връзка на „цигарения патриарх” Кирил с цигарения търговец Савиди (последният е бил глобен през 2011 за реклама на цигари, прицелена в най-младите и в децата).

Неизбежният извод е, че руснаците днес се отнасят към държавата си като към църква (не само днес, но нали думата е за днешните). Това в руското съзнание дава мандат и на духовниците да се държат като държавници – оттук и странното за нас поведение на горепортретувания патриарх Кирил. Но каква е днес тази държава и как масово се отнасят днешните българи към нея? Късият отговор е: комплексирана руска държава и комплексирано българско отношение към нея[4]. Само че комплексите са два, отделни. Поради което в срещата между комплексиран руснак и комплексиран българин, освен другите проблеми, се генерира и неразбирателство, основано на взаимно неразбиране. Надявам се, че едно обяснение на тези комплекси ще даде помощ при бъдещи двустранни срещи.

Разминаващите се комплекси

Днешният комплексиран българин мисли за Русия васално, както васал мисли за сюзерена си, и смята, че и България трябва да се държи като васал на Русия. 

Обаче днешният комплексиран руснак мисли за България имперски и смята, че България трябва да се държи като колония на Русия.

Ред събития показват, че макар да не знаем процента на така комплексираните българи, именно комплексарите определят днешната политика на България. Най-скорошният пример е мълчанието на представляващия нацията ни Радев в отговор на предизвикателството на портрета от стената – Кирил. А какво да кажем за представляващия държавата ни Борисов, за неговото снишаване пред Русия при предизвикателството на Европа и Америка към шпионите-дипломати? При това мнозинството в Народното събрание се солидаризира с това снишаване, оценявайки го като „балансирана политика”, докато опозицията тръбеше, че недостатъчно сме се снишили? Следователно българо-руските отношения се случват в условията на имперски комплекс при руснаците и васалитетен комплекс при българите. Това е лошо, защото една доброволно зависима България постоянно ще трябва да търпи всякакви ненадейни и непредизвикани агресии от страна на Русия. И още по-лошо, защото и двете комплексирани страни не могат да предвидят поведението на контрагента, и над реалните позиции пада избухливата завеса на взаимното неразбиране и раздразнение. Да не говорим, че некомплексираните хора в двете страни също не могат да предвидят поведението на държавите си, защото, съдейки по себе си, очакват да видят някакъв разум.

Наистина колко по-добре щеше да бъде за всички, ако комплексарите се бяха разбрали да останат само в един комплекс! Примерно Борисов да беше кандисал на имперския комплекс и да приеме, че България е колония на Русия и без увъртания да изпълнява волята ѝ. Или пък той да беше убедил Путин да престане да се изживява като колонизатор и да започне като сюзерен.

Да си напомним: сюзеренно-васалното отношение се основава на договор, писан или неписан, но договор, който се спазва от двете страни (иначе просто имаме друг тип отношение). Същината му е обединение на силите (най-вече военни). Сюзеренът е военно силен, васалът – слаб; ако васалът бъде нападнат от трета сила и поиска помощ, сюзеренът е задължен по силата на договора да помогне. На свой ред, ако сюзеренът поиска васалът да присъедини и своята военна сила към неговата, васалът е длъжен да го направи.

Противно на това, в колониалното отношение няма никакъв договор, има монолог: „Ние сме ви завзели със сила, да се благодарите, че ви оставихме живи (тези, които оставихме, де). Тук се слуша наш’та воля! Ако решим, ще ви изпродадем като роби, ако решим, ще ви дадем и пълно самоуправление дори, но само докато ни е воля. Нашата воля е вашият закон, не ви се отчитаме за нищо, stat pro ratione voluntas!”

Би трябвало да е очевидно защо Путин не би се съгласил да смени имперския си комплекс със сюзеренския. Имперското преживяване му дава пълна свобода, докато сюзеренското го ограничава. Борисов, обратно – би предпочел ограничения суверенитет на васала пред пълната зависимост на колонията.

Възможно е тук внимателният читател да е придобил чувството, че в този аналитичен наратив „нещо не е така”. Ако не друго, нали Борисов се снишава не само пред Русия, а периодично и пред Запада? Нима той не се опитва и към Запада да се държи като васал, не като съюзник? И пр. Но да си припомним, че тук не говорим за реалности, а за комплекси, тоест за неадекватни картини на реалността. Имперски комплексираният Путин мисли България като колония и постоянно се ядосва на реалността, която му налага положението, че на равнище международно право това са две взаимно независими и равно-правни страни, а на равнище военна сила – слаба България е член на силния съюз НАТО. Така че не винаги е лесно да бъде принудена да се държи като колония! Борисов на свой ред няма ресурс да принуди Путин да му оказва помощ в отговор на това или онова Борисово путинополезно действие.

Излиза, че тази сложнокомплексирана ситуация ще пребъде поне докато не бъдет сменени главните фигуранти. Путин няма да стане сюзерен, за да не му се наложи един ден да решава проблемите и на България. (Смешни са заклинанията на нашата опозиция, че като ни нападне (натовска) Турция, (антинатовска) Русия ще скокне да ни брани.) А ако Борисов приеме да бъде колониален наместник, има реален шанс вместо кресливия днешен национализъм да се задейства и действителният български патриотизъм и скоропостижно да изпроводим марионетката в метрополията ѝ. Това той го усеща и не би рискувал.

А докато бъде сменен фигурантът Путин, дори радикалните руски политолози могат да се позволят най-вече пожелания. Ето думите на Станислав Белковски (от 26 март):

 „Не бих искал моята страна да бъде зловещ извор на заплахи, да бъде нещо, с което плашат. Имаме богат исторически опит: на първо място, страна като Германия, която изгубвайки две световни войни и минавайки през нацизъм, днес отново е икономически, политически, и главното – морален лидер на Европа. Това се случи благодарение на националното ѝ покаяние. Когато Русия дойде до идеята за национално покаяние, ще можем да кажем, че е направена решителна крачка към кардинални промени и към запазване на страната. […Русия да се покае] и пред самата себе си за унищожаването на руския народ от всички авторитарни режими, които са съществували тук столетия наред.”

Можем само да се надяваме, че това покаяние няма да стане пред лика на иконописния Кирил. Има една друга многопроблемна руска икона, висяща в черква, но с цялата ѝ проблемност, за такова покаяние тя е много по-подходяща. Защото светите Козма и Дамян са представени на нея с ликовете на… Александър Пушкин и Владимир Дал! Великодържавна Русия има всички основания да се покае за геноцида на собствения си народ пред руската интелигенция.

[1]  Виж Volkov D, A. Kolesnikov, The Perils of Change: Russians’ Mixed Attitudes Towards Reform.
[2] Виктор Вахщайн, декан на Философско-историческия факултет на Института за обществени науки от РАНХиГС Российская академия народного хозяйства и государственной службы.
[3] Виж сайта на т. нар. „гръцка автономия” в Русия. Портретът бе разпространен тия дни като новина в някои руски медии (например в Новая газета от 24 март).
[4] Тази идея, подкрепена от количествени данни и обосновка на употребата на понятието комплекс в този контекст („комплекс” не по Фройд, а по Шарко), е развита в моята статия „Българи и руснаци днес: разминаване на два комплекса (политологическа хипотеза 1 – социологическа емпирия 1 – политологическа хипотеза 2)” в сп. Критика и хуманизъм, бр.1, 2017.