Начало Идеи Актуално България на прага на европейското председателство
Актуално

България на прага на европейското председателство

3408

Конфликтните линии между БСП и ГЕРБ подменят тотално същността на европейската проблематика.

Бойко Борисов си мечтае до началото на председателството на Съвета на Европейския съюз да отпадне наблюдението върху България по унизителния Механизъм за сътрудничество и проверка. Това очевидно няма да се случи. Преди години нашият премиер беше заявил, че до приемането ни в Шенгенската зона остава да се боядиса само една ограда. По същия начин правителството положи усилия, за да ремонтира и излъска НДК, направи обществени поръчки за сувенирни подаръци, календари, писалки, дори някъде в началото на скучните летни месеци се появи и информация за промишлено количество ролки тоалетна хартия, които са поръчани за европейските чиновници. За съжаление, подготовката на председателството се свежда до елементарния битовизъм, а Лиляна Павлова съобщи, че официалната програма ще бъде готова едва в началото на декември. Темата „Европа” напълно отсъства от вътрешния дневен ред, нещата, които се случват у нас, са дълбоко неевропейски. Тук ще  разгледаме няколко примера, които на дълбочинно ниво очертават сблъсъка между европейските ценностни нагласи за политическо мислене и действие и стандартизираните български маниери на поведение, които проявяват ниска степен на адаптивност спрямо европейския цивилизационен, морален, правен и институционален модел. Започнахме с начина, по които управляващите ни представят подготовката за председателството, пропуснахме някои от разгорещените летни спорове за НДК и пространството около него, за да се фокусираме върху основните вътрешни теми и тяхното пречупване през европейската призма.

Двайсет и осем години след падането на Берлинската стена българите още не са успели да деактуализират дебата за 9-и септември. Бегъл поглед върху информационния поток от изминалите дни показва колко отдалечени от европейските ценности са определени части от населението. Президентът Румен Радев призова да отдадем почит на загиналите както от репресиите на царския режим, така и от тези на комунистическия. Помирителният тон на държавния глава не отчита една важна историческа истина – БКП преди 9-и септември 1944 г. е извършвала противодържавна терористична престъпна дейност, която е трябвало да бъде неутрализирана от силите на реда, а след тази дата същият тип дейност отново е насочена срещу представителите на интелигенцията. Историята е повтаряна многократно, поуките от нея са добре известни. Настоящият текст няма намерение да преповтаря общоизвестни факти, неговата цел е да проследи доколко е адекватен образът на България в перспективата на задаващото се европейско председателство. Появиха се и други препратки към датата 9-и септември, които заслужават да им се отдели внимание. За Корнелия Нинова това е все още празник, в нейните очи българите са преживели хубави неща при социализма, теза, която напомня на твърдението от предизборната кампания, коствало ѝ загубата на изборите, че демокрацията ни е отнела много, но тя ни е дала свободата. Тезите на червената пропаганда са загубили своята историческа меродавност, те могат единствено да постигнат политически ефект след определени социални групи. Има нещо не по-малко важно, което обаче се подценява. Нинова представя БСП като алтернатива на управлението, в нейния политически речник устойчиво присъства думата „промяна”. Но въпросната промяна не е свързана само с придобиване на повече социални права; конституира се утопичен модел на справедливо и солидарно общество, призвано да функционира по модела на социалистическото. Новият партиен лидер прави рязко отстъпление от социалдемократическата тенденция, развита в левицата най-вече по времето на Станишев, за да привлече носталгично настроения електорат. Последното събитие, на което ще се спрем в тази ниша, е свързано със снимка, публикувана в електронното издание „Дневник”, показваща събор на русофили край язовир Копринка, които развяват портрети на Сталин, Путин и Нинова. Присъствието на снимката на лидера на БСП в такава компания е символизация на отдалечеността на партията от европейските ценности, то по-скоро изразява връзката ѝ с източния авторитарно-патерналистичен модел. До 9-и септември 2017 г. дебатът за комунизма и неговото наследство изглеждаше деактуализиран. И все пак е редно да отговорим на въпроса защо това не е така. За БСП е жизнено необходимо да стегне червените редици, за да може един ден отново да се добере до властта след множеството изборни загуби. Нейният електорат е чужд на демокрацията, единствено носталгията по комунизма е в състояние да го сплоти. Дилемата пред партията е между европейската ориентация и собственото оцеляване. Пред ГЕРБ са надвиснали твърде много облаци на политическия небосклон. Дебатът за комунизма е удобен, за да се отклони общественото внимание от истински актуалните теми. Партията на „европейското развитие” се чувства комфортно, когато се намира в състоянието на изкуствено поддържана конфронтация по оста комунизъм-антикомунизъм, далеч не така стоят нещата обаче, когато трябва да се работи по истински наболелите теми като съдебната реформа и борбата с корупцията.

Конфликтните линии между БСП и ГЕРБ подменят тотално същността на европейската проблематика. Повече от месец между двете партии се води ожесточен спор кой да назначава председателя на бъдещия единен антикорупционен орган, който да обединява БОРКОР, КПУКИ и КОНБИ – дали това да бъде президентът или премиерът. Докато ЕК вече е преуморена да отправя критиките си към България, вътре в страната властовите борби за надмощие и контрол над този орган показват само едно: няма да има гаранции за институционалната ефективност на новосформираното звено, щом се отдава такова приоритетно значение на въпроса под чия политическа шапка да бъде приютено то. Междупартийното противопоставяне надделява и трансформира системния проблем в структурен. Звеното е предвидено да се бори с корупцията по високите етажи на властта, да разкрива попадналите в неговото институционално полезрение политици, то трябва да е обективен, независим и безпристрастен орган, а преекспонирането на неговата политическа юрисдикция априори разрушава споменатата презумпция. Как България да постигне резултати, когато все още неприетата нормативна регулация предпоставя дисфункция? Европейските критики за спуснатия политически чадър върху корупцията придобиват нова актуалност и страната ни ще се сдобие с критичен моиниторингов доклад в навечерието на председателството. Самото председателство е уникален шанс за всяка страна, защото на ротационен принцип тя застава начело на ЕС за период от шест месеца и има възможността да задава и да определя водещите приоритети по секторните политики на организацията. Събитието е значимо, доколкото се случва на дълги исторически интервали, имайки предвид, че ЕС се състои от 28 страни членки. Страната председател изгражда цялостната политическа архитектура на съюза и нейната позиция е натоварена с дипломатически и институционален престиж. От тази гледна точка не бива да се пренебрегва въпросът как тя самата се вписва в изпълнението на споменатите общи политики; иначе би възникнало логическо противоречие между отстояването на колективния фундамент в рамките на единното цяло и в рамките на вътрешно-институционалните структури на държавата.

Когато говорим за случващото се в сферата на съдебната власт, най-често използваната ключова дума е скандал. Комисията по правни въпроси в НС успя да изслуша само за 4 часа 18-е кандидати за членове на ВСС от парламентарната квота. Изборът се наблюдава внимателно от ЕК, защото действащият в момента състав достигна до критични нива на дискредитация с оглед на общоизвестните факти за податливостта му на политически влияния. Изслушванията в парламентарната комисия едва ли си заслужава да се анализират по същество. Схемата, по която протече процедурата, говори сама по себе си. За 10 минути не може да се изложи и най-гениалната концепция за съдебна реформа. Пренебрежителното отношение към процедурата девалвира стойността на политическия акт. Появиха се медийни информации, според които местата от парламентарната квота във ВСС са предварително договорени между политическите сили. Подобен тип действия предвещават сформирането на ВСС, който ще бъде удобен на конюнктурата. Скоро ще разберем на кого ще бъде послушно новото мнозинство – може би пак на Цацаров, а може би там отново ще има поне един „човек на Бойко”.

Тук намекът не е за Димитър Узунов, а за едно друго лице, чието име също така нашумя в публичното пространство от разговорите на Владимира Янева с Румяна Ченалова – припомняме, че става дума за досегашния председател на ВАС Георги Колев, за същия този „Жоро”, който се познава с „Бойко”. Да обясним контекста, в който споменаваме това, през призмата на един конкретен факт. На 11-и септември, в последните дни на своя мандат, ВСС избра Георги Чолаков за нов председател на ВАС. Чолаков е в полезрението на медиите заради това, че не е декларирал сделките си с ипотекирани имоти по Черноморието, защото те не били парични вземания. Висшият магистрат и подкрепящото го мнозинство определят поведението му като неукоримо. Този въпрос изглежда не чак толкова значителен на фона на друга подробност, която само се споменава, без да се изтъкне нейната важност, а обикновената публика, която не следи достатъчно задълбочено процесите в съдебната система, едва ли би ѝ обърнала внимание. Избраният с мнозинството, подкрепящо идеите на Цацаров, Чолаков, е номиниран за поста от бившия титуляр Колев. Да резюмираме връзката по най-телеграфния начин, защото иначе бихме навлезли в теория на конспирацията: името на Цацаров се асоциира с репликата на Кокинов: „Не ми се подсмихвай, ти си го избра.” За съществуващите неформални контакти между Борисов и Колев вече споменахме. Пъзелът сякаш се нарежда от само себе си.

Констатациите в този текст са неприятни. Той отправя едно предупреждение към всички, които гледат на предстоящото председателство на Съвета на ЕС с розови очила. България пропиля още една безценна година, в която можеше да направи истинска съдебна реформа. Страната ни вече попада под европейските прожектори. Нека да завършим с това, с което започнахме: и трите власти пропускат уникалния шанс в близките месеци да отпадне мониторинговият механизъм. Така ще се случи куриозното за ЕС съчетание между председателство и наблюдение. Времето вече е твърде кратко, за да се случи каквото и да било. Въпреки всичко сме длъжни да пожелаем успех на държавата в първите шест месеца на следващата година.

Снимка на главната страница: Николай Дойчинов, в. „Дневник“.

Атанас Ждребев е доктор по политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работи в Института за исторически изследвания към Българската академия на науките. Автор е на книгите „Популизмът като фактор за дисфункция на политическите институции в България (2001–2018)” (2020), „Разпадането на политическата система в България” (2011), „Популизъм, кризи и нестабилност” (2024).

Свързани статии