0
623

България, протестът на бъдещето

IMG_5420

Десетки хиляди в продължение на дни излязоха по улиците на столицата София и на големите градове в България. Масовите протести бяха предизвикани от решението на българския парламент да назначи Делян Пеевски – медиен магнат и политик – за ръководител на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС). След неговата оставка на втория ден от протеста основно искане на протестиращите стана оставката на правителството на Пламен Орешарски, подкрепяно от БСП и ДПС. Но въпреки че двете партии имат половината от местата в парламента, тяхното правителство не може да оцелее без подкрепата на крайнодясната популистка партия АТАКА.

По данни на представително социологическо проучване 85 % от българите подкрепят протеста срещу назначението на Делян Пеевски, емблема на корпоративни интереси със силно влияние при последните три правителства. Респондентите дават учудващо малко доверие на сегашното правителство (23 %) и на парламента (14 %) в началото на техния мандат (тези показатели са най-ниските от 1990 г. насам), като в същото време само 18 % смятат, че кабинетът на Пламен Орешарски може да изкара мандата си докрай.

Това е втората вълна на демонстрации в България от началото на 2013 г. Масовите протести през февруари против монополите на електроразпределителните дружества свалиха от власт дясноцентристкото правителство на Бойко Борисов. Дните на размирици от 15 юни насам трябва да се разглеждат като втора демонстрация на гнева на българските граждани срещу политическата каста на прехода, която, според тях, е предала ценностите на демокрацията в услуга на задкулисни корпоративни интереси.

За първи път от дълго време гражданското общество в България издига сериозни искания за истинска реформа на болните държавни институции и за действаща демокрация. Това са доморасли искания за реформи, които идват от низините. Те не са резултат на външен натиск (от страна на Европейския съюз или на международни организации). Всъщност външните институции досега в голяма степен поддържаха статуквото: например Партията на Европейските социалисти (ПЕС), както и Европейската народна партия (ЕНП) неотдавна изразиха подкрепа за политическите лидери на БСП (член на ПЕС) и на ГЕРБ (член на ЕНП).

Тези външни гледни точки очевидно не се споделят от българските граждани. Както добре личи от техните лозунги, българите протестират:

– срещу сливането на държавни институции с национално значими групировки от сивата икономика („Не на олигархията!”)

– срещу подмолни политически сделки („Не на задкулисните сделки!”…”Прозрачност”!)

– срещу придвижването на корпоративни интереси, представени в демократична форма („Не на фасадната демокрация!”)

– срещу това България да се откаже от своите европейски задължения и идването на крайни националисти и популисти на власт („България е Европа!”)

Мирните протести в България са важни за бъдещето на демокрацията в тази страна. Те показват, че съществува развито гражданско общество, което няма да толерира корпоративното превземане на държавните институции, нито безпринципните коалиции с националистически и безотговорни партии. Надяваме се липсата на насилие и цивилизованото поведение на протестиращите да привлекат вниманието на международната общественост, а не да останат до голяма степен незабелязани. Ситуацията изисква широка подкрепа на демократичните усилия на българското общество.

Текстът е българска версия на публикация на Центъра за либерални изследвания (ЦЛС) в OpenDemocracy. 

Снимката на главната страница: Георги Божилов