Войната в Украйна поставя на изпитание една страна, намираща се под влиянието на пропутиновската пропаганда. А управляващата коалиция е раздирана от противоречия. Статия в сп. „Льо Поен“.
„Злото е винаги по-добре организирано“, въздъхва историчката Евелина Келбечева, съавтор и съпродуцент на документалния филм „Второто освобождение“, излъчен този месец от Българската национална телевизия. Посветен на съветската окупация на България в периода от 1944 г. до 1948 г., филмът деконструира умело поддържания мит за „братята освободители“, разкривайки грабежите, изнасилванията и нападенията на цивилни лица от Червената армия… Разказ, получаващ скръбен отзвук след образите, идващи от Буча и други градове на Украйна.
В продължение на години Келбечева, която е професор по история, се опитва да вкара тези истини в българските учебници. Без успех. Легендата за „освободителите“ си остава недокосната. Тя възниква в края на XIX в., когато след войните между Руската империя и Османската империя една част от България получава независимостта си. Днес в Украйна руската армия продължава да „освобождава“ населението, което иска единствено да продължи да живее свободно в една суверенна страна.
„Червени боклуци“
Злото е наистина по-добре организирано, както можах да констатирам на 4 май в София, деня, в който Народното събрание трябваше да се произнесе по оказването на военната помощ за Украйна. Въпросът поляризира страната. Докато всички европейски страни, с изключение на Унгария, дават военна подкрепа на Киев, България увърта, въпреки че нейните боеприпаси, изработени по съветски образец, които са изключително подходящи за украинската армия, все пак стигат до Украйна, но чрез Полша, Чехия и Словакия. Този ден два протеста се случват пред и зад парламента – на пропутинистите, настояващи за неутралитет на България, и на проевропейците, които искат от правителството да изпрати безвъзмездно и открито оръжия за страната, нападната от Путин.
Същите тези еврофили възнамеряваха да обвият в български и украински знамена паметника в прослава на съветската армия – срамно творение, което софиянци напразно се опитват да демонтират от години.
Събитието бе обявено и разрешено, но когато еврофилите се отправиха натам, те установиха с покруса, че пропутинистите вече бяха заели това място, охранявани с плътен кортеж от жандармерия. А от тонколоните им гърмяха руски военни песни.
Един мъж взе думата: „Да прогоним украинците от страната ни!“, имайки предвид тези около 100 000 бежанци, дошли в България след началото на конфликта. На проевропейците им се наложи да прибягнат до свирките си, опитвайки се да надмогнат децибелите, като скандираха „червени боклуци“ – стар лозунг от 90-те години, от времето, когато българското общество вярваше, че приключва със стария режим.
Едно повторение, създаващо скръбното усещане за история без край. „Тези чудовища дойдоха да превземат събитието ни и да го омърсят“, се възмущава Силвия, която е петдесетгодишна, изследовател в Българската академия на науките. Тя показва окървавения си пръст: „Бях ухапана от привърженичка на Путин, която се опита да изтръгне украинското ми знаме“.
Само 18% са „за“ Путин
Ралица Ковачева, преподавател по журналистика и съоснователка на един сайт за „факт-чекинг“, смята, че това разделение в българското общество е било създадено изкуствено. „Едно скорошно проучване показва, че 65% от българите са „за“ принадлежността към Европа и само 18% поддържат сближаването с Русия. Но руската пропаганда се стреми да раздели нашето общество, за да го отслаби, като дестабилизира по този начин Европейския съюз“, смята тя.
По какви канали тезите на Кремъл промиват умовете? „Съществуват огромен брой малки информационни сайтове, между 150 и 250, обяснява Тодор Галев, директор на научната дейност в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). Те често сменят имената си е изключително трудно да се идентифицират собствениците им. По координиран и организиран начин те разпространяват пропагандата на Путин, подхващана след това от социалните мрежи, които я умножават и в крайна сметка налагат и на традиционните медии“.
Другият вектор е в един основополагащ принцип на българската журналистика, наричан „другата гледна точка“. Тази догма се формира през 90-те години, но въвежда фалшив плурализъм на мнения, защото медиите не се интересуват от качеството и истинността на аргументите, а в крайна сметка издигат лъжата в ранг на друга гледна точка“, обяснява Ралица Ковачева.
„Другата гледна точка“ върху войната в Украйна например е изразена от руската посланичка в София Елеонора Митрофанова.
Свикнала да си служи с брутален език, тя квалифицира членовете на българското правителство като „евроатлантически подлоги“. Но част от политическата класа върви по стъпките ѝ, като се започне от президента на републиката Румен Радев.
Генерал от военновъздушните сили, член на БКП до 1990 г., той е избран през 2017 г. като независим кандидат и е преизбран през 2021 г. Неговата близост с Владимир Путин стана съвсем очевидна, откакто той възприе тезата, според която изпращането на военна помощ за Украйна е равносилно на влизане във войната срещу Русия. Корнелия Нинова, лидер на Българската социалистическа партия (БСП), вицепремиер и министър на икономиката, също заклеймява изпращането на военна помощ.
Отрязаните газови доставки
Пропита със съветски формалдехид, БСП принадлежи към управляващата коалиция, разнородно образувание, обединяващо проевропейските центристи на министър-председателя Кирил Петков, либералната десница и една наскоро създадена популистка партия. Под натиска на своите избиратели ръководителят на правителството втвърди позицията си в подкрепа на Украйна. Той замина за Киев на 28 април, където се срещна с президента Зеленски. Ала малко преди това, сякаш за да го накаже за тази му дързост, Москва спря газовите доставки за България. И докато Петков съзря в това възможност за еманципиране от Русия в икономически план, Корнелия Нинова спешно свика представители на бизнеса, за да изискат те от правителството продължаване на преговорите с „Газпром“. В речта си на 1 май Румен Радев квалифицира, но без да го посочва, българския министър председател като „политически шарлатанин“, който разпалва „страстите от войната“.
На 4 май Народното събрание гласува компромисен текст, разрешаващ на правителството да ремонтира в българските военни заводи повредена украинска бойна техника. Резолюцията разочарова проевропейските избиратели. Политологът Даниел Смилов обаче разглежда тези събития в по-дълъг времеви хоризонт: „Коалицията се удържа на власт. И това е нещо добро, защото центристите и либералите са залог за принадлежността на България към НАТО и ЕС. Едни нови избори носят риска от възход на фанатиците от откровено пропутинската партия „Възраждане“.
Превод от френски Тони Николов
Ружа Лазарова е френска писателка от български произход. Тя живее в Париж от 1991 г. Досега има публикувани няколко романа на френски език – „На върха на езика” (1998), „Кръстосани сърца” (2000), „Спирачки” (2004). Книгата ѝ „Мавзолей” бе посрещната въодушевено от критиката и селекционирана за три престижни френски литературни награди. Нейният роман „Органът на мълчанието” бе издаден от „Сиела” през 2012 г.
