Начало Идеи Български думи отпреди хиляда години
Идеи

Български думи отпреди хиляда години

Екатерина Дикова
05.04.2022
5490

Вече повече от година международен екип от учени работи по проект „Словното богатство на Учителното евангелие на Константин Преславски: старобългарско-гръцки и гръцко-старобългарски речници индекси“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Учителното евангелие всъщност е най-ранният български проповеднически сборник. Включва 51 слова, разясняващи неделните евангелски четива през годината – от Великден до Цветница, умело преведени от гръцки преди края на IX в. Паметникът е не само сред най-старите и ценни образци на преводната ни литература, но и на оригиналната, защото съдържа и авторски Константинови части: Пролога с Азбучната молитва, уводни и заключителни думи към всяко слово. Запазен е в своята пълнота в четири преписа, най-ранният от които е руски, датиран към периода от края на XI до средата на XII в., а останалите са сръбски от XIII и XIV в.

Малко народи в Европа могат да се похвалят с толкова старо книжовно наследство, макар и съхранено само в по-късни чужди копия. Затова е нормално да се запитаме защо едва сега словното богатство на този писмен артефакт започва да се изследва в дълбочина.

Учителното евангелие на Константин Преславски, като ключов паметник за изследванията на различни аспекти на средновековната българска култура и особено на старобългарския език и литература, привлича вниманието на учените още в средата на XIX в. При все това то е издадено в цялостния си вид едва през 2012 г. – от доц. Мария Тихова в том от авторитетна германска научна поредица за славистика. В нейното издание освен славянския текст (по най-ранния, Синодален препис с варианти от трите други преписа) е представен паралелно и гръцки текст, което създава отлични предпоставки за различни филологически проучвания.

Логично продължение на всяко издание на преводен средновековен текст е съставянето на речници-индекси към него, т.е. на списъци с думите от оригинала и съответните им думи от превода. Само чрез тях учените могат да вникнат в пълния обхват на словното разнообразие и да получат систематизирани данни, разкриващи възможности за детайлно проучване на преводаческото майсторство. Конкретно за Учителното евангелие задачата е сложна, времеемка и направо непосилна за един човек. Както е известно, всеки средновековен препис малко или много се отклонява от своя източник и затова представата за първообраза на даден текст се гради по запазените копия (ръкописи) от него. За максимално доближаване до първоначалния превод включените в проекта учени разширяват изворовата основа на изготвяните речници, като включват не само всичките четири пълни славянски преписа, но и гръцки ръкописи и други византийски източници. Те успяват да издирят неизвестни гръцки паралели за немалко части на Учителното евангелие, смятани досега за оригинални. Това е голямо откритие не само защото коригира познанията за обхвата на преводните части от корпуса, но и защото установява, че при създаването му Константин Преславски творчески е съчетавал откъси от различни по жанр византийски сбирки.

При изработването на тези речници към предизвикателствата, обусловени от новите извори, се добавят и трудности, свързани с преводаческите похвати на старобългарския книжовник. Константин Преславски е работел изцяло с мисъл за хората, за които е подготвял словата, за новопокръстените българи, дошли да чуят проповедта на неделна тържествена служба. Затова той в много случаи е допълвал или съкращавал изходния текст, така че да го направи по-достъпен, по-разбираем за тях. Рядко е превеждал дума по дума, а фразовият превод по-трудно подлежи на лексикографска, т.е. на речникарска обработка.

Крайният резултат от работата по проекта – окончателните речници-индекси – ще направи широко достъпни интересни и ценни данни за развоя на нашия език, в частност за историята на отделни думи и изрази, някои от които употребени за пръв път именно в този паметник. Значим принос се очаква и в областта на традуктологията, по-конкретно по отношение на преводаческото майсторство на книжовник от най-ранната епоха, когато се е създавал литературният език на българите. Докато речниците станат факт, можем да следим напредъка на дейността на сайта на проекта: uchitelnoevangelie.eu. Там, освен изнесените презентации и публикуваните материали, можем да се запознаем със самия екип и да получим достъп до ценни лексикографски наръчници, както и линк към дигитализирано копие на най-ранния запазен препис на паметника.   

Гл. ас. д-р Екатерина Дикова е филолог и медиевист от Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Основните ѝ интереси са в областта на реториката и ритмиката, средновековните преводи от гръцки в южнославянска среда, диахронната лингвистика, етимологията и терминологията. Специализирала е в Германия, Унгария (медиевистика), Великобритания (традуктология), Австрия и Италия. Автор е на над 60 публикации.

Екатерина Дикова
05.04.2022