Вече повече от година международен екип от учени работи по проект „Словното богатство на Учителното евангелие на Константин Преславски: старобългарско-гръцки и гръцко-старобългарски речници индекси“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Учителното евангелие всъщност е най-ранният български проповеднически сборник. Включва 51 слова, разясняващи неделните евангелски четива през годината – от Великден до Цветница, умело преведени от гръцки преди края на IX в. Паметникът е не само сред най-старите и ценни образци на преводната ни литература, но и на оригиналната, защото съдържа и авторски Константинови части: Пролога с Азбучната молитва, уводни и заключителни думи към всяко слово. Запазен е в своята пълнота в четири преписа, най-ранният от които е руски, датиран към периода от края на XI до средата на XII в., а останалите са сръбски от XIII и XIV в.
Малко народи в Европа могат да се похвалят с толкова старо книжовно наследство, макар и съхранено само в по-късни чужди копия. Затова е нормално да се запитаме защо едва сега словното богатство на този писмен артефакт започва да се изследва в дълбочина.
Учителното евангелие на Константин Преславски, като ключов паметник за изследванията на различни аспекти на средновековната българска култура и особено на старобългарския език и литература, привлича вниманието на учените още в средата на XIX в. При все това то е издадено в цялостния си вид едва през 2012 г. – от доц. Мария Тихова в том от авторитетна германска научна поредица за славистика. В нейното издание освен славянския текст (по най-ранния, Синодален препис с варианти от трите други преписа) е представен паралелно и гръцки текст, което създава отлични предпоставки за различни филологически проучвания.
Логично продължение на всяко издание на преводен средновековен текст е съставянето на речници-индекси към него, т.е. на списъци с думите от оригинала и съответните им думи от превода. Само чрез тях учените могат да вникнат в пълния обхват на словното разнообразие и да получат систематизирани данни, разкриващи възможности за детайлно проучване на преводаческото майсторство. Конкретно за Учителното евангелие задачата е сложна, времеемка и направо непосилна за един човек. Както е известно, всеки средновековен препис малко или много се отклонява от своя източник и затова представата за първообраза на даден текст се гради по запазените копия (ръкописи) от него. За максимално доближаване до първоначалния превод включените в проекта учени разширяват изворовата основа на изготвяните речници, като включват не само всичките четири пълни славянски преписа, но и гръцки ръкописи и други византийски източници. Те успяват да издирят неизвестни гръцки паралели за немалко части на Учителното евангелие, смятани досега за оригинални. Това е голямо откритие не само защото коригира познанията за обхвата на преводните части от корпуса, но и защото установява, че при създаването му Константин Преславски творчески е съчетавал откъси от различни по жанр византийски сбирки.
При изработването на тези речници към предизвикателствата, обусловени от новите извори, се добавят и трудности, свързани с преводаческите похвати на старобългарския книжовник. Константин Преславски е работел изцяло с мисъл за хората, за които е подготвял словата, за новопокръстените българи, дошли да чуят проповедта на неделна тържествена служба. Затова той в много случаи е допълвал или съкращавал изходния текст, така че да го направи по-достъпен, по-разбираем за тях. Рядко е превеждал дума по дума, а фразовият превод по-трудно подлежи на лексикографска, т.е. на речникарска обработка.
Крайният резултат от работата по проекта – окончателните речници-индекси – ще направи широко достъпни интересни и ценни данни за развоя на нашия език, в частност за историята на отделни думи и изрази, някои от които употребени за пръв път именно в този паметник. Значим принос се очаква и в областта на традуктологията, по-конкретно по отношение на преводаческото майсторство на книжовник от най-ранната епоха, когато се е създавал литературният език на българите. Докато речниците станат факт, можем да следим напредъка на дейността на сайта на проекта: uchitelnoevangelie.eu. Там, освен изнесените презентации и публикуваните материали, можем да се запознаем със самия екип и да получим достъп до ценни лексикографски наръчници, както и линк към дигитализирано копие на най-ранния запазен препис на паметника.
Гл. ас. д-р Екатерина Дикова е филолог и медиевист от Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Основните ѝ интереси са в областта на реториката и ритмиката, средновековните преводи от гръцки в южнославянска среда, диахронната лингвистика, етимологията и терминологията. Специализирала е в Германия, Унгария (медиевистика), Великобритания (традуктология), Австрия и Италия. Автор е на над 60 публикации.
