През януари тази година в The New York Times излиза рецензия на романа „Да бди над нея“, за който през 2023 г. Жан-Батист Андреа е удостоен с престижната френска литературна награда „Гонкур“. Бдителен читател забелязва сходства между текста на журналиста и автор на рецензията Алекс Престън и рецензия на същата творба, писана от Кристобъл Кент и публикувана в The Guardian през август 2025 г. The New York Times започва разследване и в края на март Престън, сътрудник на вестника на свободна практика, признава, че за изготвянето на рецензията си е помогнал с изкуствен интелект и не е забелязал думите и изреченията, извлечени от материала на Кент за The Guardian, за което се извинява.
Няколко дни по-рано популярен български изпълнител се похвали в социалните мрежи с резултатите от пластична интервенция, на която се е подложил неотдавна. В своята публикация той подчертава, че вече не ходи „изгърбен, а гордо изправен“, и призовава последователите си да се отърсят от общоприетите разбирания и да не си губят времето със спорт в името на „резултат, който след няколко минути изчезва“. Той допълва, че спортът може действително да допринася в грижата за себе си, но той нямал време да проверява достоверността на „градски легенди“.
Може би се чудите какво общо има между тези две толкова различни истории. Макар и привидно толкова различни, те илюстрират една все по-често проявяваща се тенденция, свързана със склонността ни да прибягваме до най-новите технологии, за да постигаме целите си за колкото може по-кратко време и с минимални усилия (и дискомфорт), да стигаме до крайната точка по най-прекия и най-малко болезнен път, да ценим резултата повече от нещата, които преживяваме и научаваме, докато се опитваме да го постигнем.
Двете истории имат и етични измерения, особено що се отнася до примера, който дават разпознаваеми в своята сфера личности, чиито думи и действия влияят на светогледа и ценностите на хиляди хора, но това е тема за отделен текст.
Алекс Престън вероятно не е искал да си присвои части от труда на свой колега, нито да подведе редакторите и читателите на The New York Times. По-вероятната причина за решението му да използва изкуствен интелект е изкушението да свърши задача, която изисква сериозно интелектуално усилие, по възможно най-бързия и лесен начин, за което би получил същото финансово възнаграждение, както ако бе отделил цял ден за тази задача. Така технологията ни спестява време, което можем да използваме за друго занимание – да речем, да свършим друга работа, от която да припечелим допълнително, да прекараме повече време със семейството си, да отидем на кино или просто да си починем повече. Но помощта, която технологията ни оказва, ни лишава от ползите, които можем да извлечем единствено ако се потрудим съзнателно и продължително. В конкретния случай това означава, че в процеса на писане на рецензията авторът ѝ е можел да осмисли по-добре романа, за който пише, да направи връзка с други романи, които е чел, но може да е позабравил, да усъвършенства собствения си стил на писане, да подобри уменията си за саморедакция и да изпита удовлетворението, съпътстващо себенадмогването и преодоляването на съответните интелектуални предизвикателства.
Ползите, които носи интелектуалният труд, са валидни и за спорта. Както изкуственият интелект пести време и усилие, така и козметични медицински интервенции, лекарства и хранителни добавки евентуално могат да доведат до желания краен резултат, но и да ни лишат от възможността да научим уроците, които бихме усвоили само ако минем през трудностите по пътя. Твърдението, че спортът развива качества като дисциплина, търпение и постоянство, не е „градска легенда“, а факт. Факт е също, че резултатът от редовното спортуване не изчезва за минути, нито за дни, нито за седмици, нито дори за месеци или години, защото тялото притежава мускулна памет, която ни възнаграждава за дългосрочните усилия и ни помага да си възвърнем кондицията след периоди на по-ограничено движение поради контузия или други фактори. Факт е също, че спортът е най-достъпното, най-бързо действащото и най-безвредното средство за подобряване на психичното здраве, облекчаване на тревожност и стрес, укрепване на връзката между ума и тялото. Дори понякога да не постигаме целта, която сме си поставили, тези ползи остават, защото всяка капка пот се отплаща във времето, макар и невинаги да знаем кога и под каква форма.
Освен в журналистиката и спорта пътуването като съзнателен акт дава много повече на пътуващия, отколкото крайната спирка, в практически всяка значима област на живота, особено в ученето, работата и взаимоотношенията с близки и приятели.
Попитайте кой да е от най-обичаните писатели в света и съм убеден, че той ще ви каже, че писането на книгата, за която е получил „Нобелова награда“, му е доставило по-голямо удовлетворение от самата награда. И че е щял да продължи да пише дори ако не беше получил тази (или друга) награда.
Попитайте кой да е от най-влиятелните режисьори в света и съм убеден, че той ще ви каже, че снимките на филма, за който е удостоен с „Оскар“, са му доставили по-голяма наслада от самата награда. И че е щял да продължи да снима филми дори ако не беше получил „Оскар“, което поначало е привилегия на малцина.
Попитайте кой да е обичащ професията си учител и съм убеден, че той ще ви каже, че всекидневното общуване с децата, ориентирано към тяхното израстване като личности, го мотивира много повече, отколкото спечелените от тях медали от състезания.
Попитайте кой да е родител и съм убеден, че той ще ви каже, че никога не би заменил годините, които е посветил на отглеждането на децата си, независимо колко трудно му е било на моменти, за хипотетичната възможност детето му „да прескочи във времето“ и от бебе да се превърне мигновено в юноша или дори пълнолетен гражданин.
Попитайте кой да е човек, който цени приятелите си, и съм убеден, че той ще ви каже, че търсенето на подарък, съобразен с нуждите и интересите на получателя, му доставя по-голямо удоволствие от намирането на самия подарък.
Попитайте кой да е човек, излекувал се от рак или друго тежко заболяване, и той ще ви каже, че в процеса на лечението си е преосмислил изцяло житейската си философия и че благодарение на това разтърсващо преживяване днес, вече възстановил се, живее по-осъзнато, отколкото иначе би могъл.
Както пише авторът в областта на личностното развитие Джеймс Клиър: „Най-важните стремления в живота си заслужават не просто заради наградите, които носят, а и заради хората, в които трябва да се превърнем по пътя“. И още: „Може да е прекрасно да имаш ден, в който не се напрягаш, но резултатът рядко е добър, ако имаш живот, в който не се напрягаш“.
Историята с журналиста Алекс Престън потвърждава думите на Клиър. Резултатът от небрежното използване на изкуствен интелект за написването на рецензията на романа „Да бди над нея“ е бързо, лесно и (без)вкусно създаден текст, но също и разрушаване на доверието между журналист, медия и читатели. The New York Times съобщи, че повече няма да работи с Престън, но той тепърва ще трябва да се потруди, за да докаже, че се е поучил от грешката си и че реномираните медии, на които е сътрудничил или на които би могъл да сътрудничи в бъдеще, могат да му имат доверие.
