Между 26 май и 14 юни 2026 г. Вагнеровият фестивал на Софийската опера отново ще събере почитателите на немския композитор от страната и чужбина
В програмата са включени шест заглавия – четирите опери от „Пръстенът на нибелунга“ – „Рейнско злато“ на 26 май, „Валкюра“ на 27 май, „Зигфрид“ на 29 май, „Залезът на боговете“ на 31 май, „Лоенгрин“ на 12 юни и „Танхойзер“ на 14 юни. Предвидено и стрийминг излъчване на записи на още три опери – „Летящият холандец“ на 5 юни, „Тристан и Изолда“ на 6 юни и „Парсифал“ на 7 юни.
Режисьор е Пламен Карталов, Константин Тринкс дирижира тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ и „Танхойзер“, а Мартин Дендивел – „Лоенгрин“.
В клуб „Рихард Вагнер“, новото пространство за събития на Софийската опера, се състоя среща с журналисти, на която беше обявена програмата на Вагнеровия фестивал. Присъстваха Пламен Карталов, директор на Софийската опера, Н. Пр. Ирене Мария Планк, посланик на Германия в България, и Ирина Дакова, заместник-кмет на Столичната община в направление „Култура и туризъм“, както и много от участващите в спектаклите солисти.
Пламен Карталов припомни, че преди 16 години Софийската опера е започнала с най-трудното – тетралогията „Пръстенът на нибелунга“. Тя е осъществена изключително с български певци. В следващите години са добавени „Тристан и Изолда“, „Парсифал“ и „Летящият холандец“, а през 2023 г. за 210-годишнината от рождението на Вагнер се състоя и новата продукция на „Пръстенът на нибелунга“. Последваха „Лоенгрин“ и „Танхойзер“. Той припомни и гастролите на Операта в Германия, Беларус, Словения, Москва, Северна Македония, Италия, Хърватия, но и на фестивала в Стара Загора.
„Една от основните причини, поради които ви благодаря, че отправихте към мен покана да поемем патронажа над този фестивал и аз я приех, е, че операта е едно дълбоко европейско изкуство – каза г-жа Планк. – И като посланик, в каквото качество сега съм тук, бих искала да подчертая приноса на музиката, на операта, за укрепване на връзките между нас в Европа, за разбирателството между държавите в Европа. Но това не е същественото. Същественото са музиката и изкуството. Те нямат нужда от друга причина. Искам да дам израз на възхищението си от това, което правите, и как привличате погледи и от чужбина. Публиката на операта става все по-международна. На местата извън България, където сте представяли своя репертоар, публиката също е интернационална. Операта няма нужда само от образованите, добре облечените, заможните хора, които са част от публиката на Байройт. Операта има нужда от всички. И особено младите хора трябва да имат възможност да разберат колко велика е музиката, какво приключение е операта. Мисля, че вие правите много добри стъпки, за които искам да благодаря.“
Ето какво споделиха и някои от солистите на Софийската опера.
Мартин Илиев, който ще влезе в ролите на Зигмунд във „Валкюра“ и на Зигфрид в „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“: „Голяма моя мечта е да изпълня трите роли в „Пръстена“. Обикновено Зигмунд се изпълнява от един певец, Зигфрид от друг. Според мен Вагнер е имал идеята един солист да изпълнява ролите, макар да не я е изразил ясно. За мен това е предизвикателство“.
Радостина Николаева, която ще бъде Брюнхилде в „Зигфрид“ и в „Залезът на боговете“: „От 2015 г. участвам във фестивала, първо в „Тристан и Изолда“. Дебютът ми беше като Изолда. Някои казват, че Изолда е Еверест за певиците. Други споделят, че предпочитат да изпеят три пъти Брюнхилде в „Пръстена“, отколкото Норма. За мен е сбъдната мечта, защото след 2018 г., когато дебютирах в ролята на Брюнхилде в „Залезът на боговете“ в Болшой театър, пях много пъти Брюнхилде в „Зигфрид“. От известно време исках да се върна към „Залезът“ и ето тази година ще го направя. Ще се постарая да надградя своето виждане за тези роли“.
Виолета Радомирска, Ерда във „Рейнско злато“ и Валтрауте в „Залезът на боговете“: „За първи път ще участвам в опера на Рихард Вагнер. Пяла съм някога неговите песни. Ще бъда третата певица от ансамбъла, която ще изпълни ролята на Валтрауте. Като начало се надявам, че вълнението ще бъде овладяно и чисто вокално ще мога да се представя добре. Другата роля е Ерда, която поемам след Весела Янева. Иска ми се да я направя добре, тъй като нейната беше великолепна“.
Венцеслав Анастасов, Фридрих фон Телрамунд в „Лоенгрин“: „Тази година участвам само в „Лоенгрин“, но ролята е достатъчно голяма. Мога да кажа, че тук са концентрирани най-силните подправките в баритоновия специалитет, а именно подлост и коварство. Надявам се да мога да пресъздам тази палитра от емоции и да я предам на публиката“.
Веселин Михайлов, Вотан в „Рейнско злато“: „За мен е чест да участвам в ежегодния Вагнеров фестивал. Структурата зад този грандиозен проект мога да сравня с немска машина. Спектаклите са изключително предизвикателство, но работата зад завесата е неповторима за нас, творците, и мога да ви уверя, че нашият екип е на изключително високо ниво. Нашите учители по този трънлив път, наречен Вагнерова школа, са колоси, утвърдени личности в международните оперни среди. Ние попиваме, взимаме всичко, което ни се дава, а то е, уверявам ви, огромно количество знания и умения“.
