( Това е един стар мой разказ, непубликуван в книга, който изрових случайно. Дори се сетих как го написах. Сънувах го. Публикувам го, за да служи като „обеца на ухото” – заедно с коментара от статуса на Николай Слатински във Фейсбук.)

Догодина се навършват 80 години от легендарния полет на Валерий Павлович Чкалов (1904 – 1938), съветски летец-изпитател, прелетял без кацане в средата на 1937 г. заедно с Байдуков и Беляков разстоянието Москва-Ванкувър, САЩ, през Северния полюс. Чкалов загива при изпробването на самолет-изтребител. Съществуват различни версии за смъртта му – от техническа неизправност на самолета до набъркване в големите политически игри.

– Име?

– Чкалов, Валерий Павлович.

– Години?

– 33.

– Професия?

– Летец.

– С какво се занимавате в момента?

– Правя табуретки.

– Е как е, хубави ли стават табуретките?

– Хубави стават. Кръгли. Като пирожки.

– Как стана така, че се захванахте с табуретките?

– Не си спомням.

– Да ви припомним ли?

– Не.

– Да започнем отначало.

– Тъй верно.

– Слушам ви.

– По дефиниция табуретката е стол без облегалка. Със или без декоративен елемент. Тапицировка може и да има, а може и да няма. Като стол без облегалка тя не става за сериозно седене. По-скоро за леко присядане. Специалистите съветват, ако те чака запой, да не сядаш на табуретка. При леко пийване може, но при запой е смъртоносно. Мнозина от момчетата свършиха така. Оттам и марката на онази водка, „Табуретачная”. Децата също много обичат табуретките. Обръщат ги с краката нагоре, сядат между краката и си представят, че карат самолет. Ако разрешите, ето така.

Чкалов стана от табуретката, обърна я наопаки, седна между краката и си представи, че кара самолет. Самолетът пикираше. Правеше лупинги. Влезе в свредел. После се спусна ниско и обръсна върховете на дърветата, които се виждаха през прозореца зад телената мрежа на оградата на лагера.

– Достатъчно, Чкалов. Ставайте. Вие не сте дете.

Чкалов се изправи като пружина, обърна пак табуретката и седна отгоре с изправен гръбнак.

– Тази табуретка вие ли сте я правил?

– Тази не.

– По какво познавате?

– Няма име.

– Как така няма име?

– Всички мои табуретки носят имена, женски имена. Последната се казва Оксана. Предишната – Валерия. По-предишната – Олга. Помня имената на всичките.

– Чкалов?

– Аз, тъй верно.

– Колко табуретки сте направил до момента?

– 917.

– Чкалов, а вие обичате ли жените?

– Много ги обичам. Но отдавна не съм ги виждал.

– Това пречи ли ви?

– Пречи ми.

– Как няма да ви пречи, така се бяхте разглезил – ходехте на срещите си с изтребител, като непременно трябваше да минете под мостовете на Нева. И в какво, собствено, се изразява преченето?

– Нахлуват в сънищата ми и не мога да спя.

– Какви мерки вземате?

– Трудно е.

– Как се справяте с проблема, питам?

– Не мога да кажа.

– Това е разпит, Чкалов, а аз не съм класната ви.

– Знам.

– Добре. Въпреки мълчанието ви съветската власт иска да ви покаже, че тя е една великодушна власт. Тя ви дава възможност да изкупите греховете си, като участвате в изпробването на нов модел самолет – изтребител. А, щях да забравя. Пристигнало е писмо за вас. От някоя си Мери от Ванкувър. Само че писмото е на английски. Вие знаете ли английски, Чкалов?

– Съвсем не си спомням.

– Нищо. Като се върнете от полета, ще намерим преводач и ще го прочетем. Вън на портала ви чака един джип. Тръгвайте.

– Слушам, тъй верно.

– Един момент, Чкалов. А докато летите, не ви ли е страх?

– Страх ме е, гражданино следовател.

– И как се борите със страха?

– Страхът е като табуретката. Ако го обърнеш наопаки, се превръща в игра.

– Вие сте щастлив човек, Чкалов. Тръгвайте.

Николай Слатински, Фейсбук: Ще цитирам смущаващо мнение на колега, когато обсъдихме с него привечер новите социологически проучвания:

– Чудесно е, че вече социологическите проучвания, макар и през стиснати зъби, но признават, че изборите за ББ „висят“ и загубата на Цецка Ц. може да последва устойчивата тенденция на спадането на подкрепата за ГЕРБ. България неимоверно, жизнено спасително се нуждае от загуба на ББ, дори от такава загуба, която те с ЦЦ (Цецка Ц. тук е фигурант, кукла на конци) да не могат да оспорят или подменят.
Що се отнася до РР, то ако той евентуално спечели така леконравно харизаните му от ББ чрез нелепата кандидатура избори, сигурен съм, че много скоро ще започне много да съжалява, че изобщо се е кандидатирал и съвсем внезапно и неочаквано за него е станал президент (впрочем, също толкова внезапно и неочаквано за него и ГП стана президент през 2002 г.). Ще съжалява, защото много силно изтегли в прокремълска посока позициите си, предизвиква остра тревога и внушително недоверие в партньорите по ЕС и НАТО; но и това не е най-важното – най-важното е, че чрез разузнавателното си присъствие, икономическата си експанзия, финансовата си агресивност и петата си колона от платени протежета, Кремъл много бързо ще започне да изисква от него да прави това, за което говори. А Кремъл ужасно не обича да бъде лъган и мамен в очакванията, които са породили у него тия, на които той е заложил изключително здраво и амбициозно в подобни избори…