По повод 141-ата годишнина от обесването на Апостола на свободата в издателство „Изток Запад” излезе книгата „Васил Левски”, преиздадена за пръв път от 1929 г. насам, със съставител историка Димитър Страшимиров. Прочетете предговора и откъс от книгата.
В първия том на документалната книга (с подзаглавие Живот, дела, извори), чийто съставител е историкът Димитър Т. Страшимиров, се съдържат най-интересните писма на Левски, писани до негови съмишленици и членове на революционни комитети след 1866 г., а също сметки, бележки на Апостола, автобиографичен разказ в стихове, псевдонимни адреси, цикъл от песни и други интересни документи, сред които е и фототипното издание на джобното бележниче на Левски, разчетено и публикувано от съставителя през 1929 г.
Текстовете на писмата в книгата са запазени в оригиналния си вид, като на места за по-голяма ясното и улеснение на читателя казаното е довършено в квадратни скоби. Този първи том на „Васил Левски” съдържа също кратък речник на използваните редки, остарели и диалектни думи и турцизми, както и факсимилета на писма на Апостола до Данаил Хр. Попов, до Централния комитет в Ловеч, във Влашко и др. За корицата е използван портрет на Апостола, работен скоро след Освобождението от Георги Данчев, известен под името Георги Зографина.
Книгата е част от поредицата Забравените българи на ИК „Изток-Запад.
Димитър Тодоров Страшимиров е роден на 20 декември 1868 г. във Варна, брат на писателя Антон Страшимиров. Завършва гимназия в Търново и литература и история в Берн, където прави докторат по литература. Бил е директор на Народния театър (1927-1929), заместник-директор на Народната библиотека (1930-1935). Преди това е редактор на сп. „Съвременник”. Негови студии и статии са публикувани в „Българска сбирка”, „Мисъл”, „Искра” и др. Неговият най-значим труд е „История на Априлското въстание” в три тома (1907). Автор е на стихосбирката „Южни сонети”, на романа „Сред мрака”, драмата „Врази”. Умира в София на 2 март 1939 г.
„Васил Левски”, Димитър Т. Страшимиров, изд. „Изток Запад”, 2014 г., 15 лв.
ВСТЪПИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА
За Левски се писаха много книги. Много повече, отколкото за всяка друга величина от миналото. Всички тези книги обаче почиват де повече, де по-малко върху смътно запазени спомени от онова време. Аз разделих моята работа на две части: извори и биография. Биографията ще почива върху тези писмени документи, които давам сега.
Това е един скелет от документирани факти за биография. Така моята задача в тази книга е строго разграничена. Трябваше да дам класирани и отговорно разтълкувани документи. Много думи и цели мисли са мъчно разбираеми, аз трябваше да ги изясня под линия на страницата или в квадратни скоби в текста. А понякога даже и цялото писмо не се поддава на осмисляне. Неизвестни псевдоними заместват истинския адрес, което не дава да се долови назначението на кореспонденцията. Също и дати често липсват, а това отсича хронологическата връзка на писмата, вследствие на което се наложи да поставя специално съдържание в началото на всеки документ. Липсваха и препинателни знаци и на места поставях наклонени линии, за да разделя мисъл от мисъл. За всичко поемам отговорност.
Министърът на просвещението през 1923 г. – г-н Ст. Омарчевски – взе под свое покровителство нашето начинание и с това свърза името си с него. Последвалото след 9 юни същата година. Правителство се отзова с не по-малка готовност да подкрепи нашето дело. Министрите г-н Ал. Цанков и г-н Н. Найденов, както и съответните ръководни лица по Просвещението във всички случаи без изключение и при първа дума удовлетворяваха всяка явила се нужда във връзка с проучванията. На всички прочее изказвам тук своята искрена признателност.
Настоящият първи том не е пълен, разбира се. Едни от документите са унищожени още навремето от страх пред претърсвания на турската полиция. Други има тепърва да събираме от частни ръце. Трети, които са най-значителни, лежат извън България – главно в Цариград – и не са прибрани досега по наша некадърност. Похарчи се едва ли не един милион по командировки. Но нека се надяваме, че занапред ориенталският отдел при Народната библиотека ще се сдобие с лице, специално подготвено за целта, и ще се постави под ръководство с по-искрена и последователна мисъл за наука. За случая читателят ще намери специална бележка в тома.
Изказвам другарска благодарност към днешните водители на Народния комитет „Васил Левски“ – г-н В. Н. Тантилов, д-р Д. Киров, стария ни голям артист Ив. Попов, Минко Генов, Хр. Ив. Герджиков и Б. Загорски, за съдействието и доверието им. Еднакво и на ръководителите на Архивния отдел при Народната библиотека г-н К. Мутафов и Любен Петров отправям моите благодарности. Г-н Любен Петров с рядко ученолюбие и постоянство успя да дешифрира разните трудни шифри от комитетския период, като сам означил това и на съответни места в книгата.
Както ще види читателят, нямаме запазена и не даваме кореспонденция на Левски по-рано от 1866 г., когато той здраво стъпва в пътя на обществената си дейност. Освен това не притежаваме от големия организатор и Апостол на своя народ ни едно писмо от личен характер. Безопасно беше да се запази негова кореспонденция до брат, сестра, майка и пр. – като лишени от политическа украса и с невинен характер. Но не е запазена такава. Аз изобщо се съмнявам дали някога Левски е написал един ред с частни подбуди. И при това едва ли той е бил и единствен за своето време носител на тази изключителна преданост към общественото дело. Колко е чист общественият идеализъм на хората от онази епоха!
Намерих за неизбежно да поместя в сборника всички документи от ръката на Левски и други, отнасящи се до неговия живот, които са публикувани в разни чуждестранни съчинения. Препечатах и онези петдесет и две писма на Левски от моя „Архив на възраждането“ (т. I, 1908. Документи по политическото ни възраждане, стр. 15–94), както и други, съответстващи на работата документи, пак оттам. Събрани на едно място и съпоставени помежду им по дата, произход и характер документи, отнасящи се към една и съща историческа монография, улесняват и осигуряват точното проучване. За всичко поместено тук, разбира се, дадох точна сигнатура, поставена под документа – откъде е взет и респективно къде може да се намери за проверка.
Джобното бележниче на Апостола е рядко изворно съкровище[1]. Чувствителният читател ще долови в него щедро пръснати черти от интимния Левски в разговор със самия себе си. Тук са наивността, душевната чистота, вдъхновението и мисълта на великия организатор. Тук имаме и неоценими указания върху дати и маршрут, върху места и хора и много други неща, неизвестни досега.
Но все пак въпреки осезателния размер на тома и тежката коментираност на изворите, които даваме, все пак много моменти и ред въпроси от живота на Левски остават още неотгатнати. Ние не можем да посочим кога точно у Апостола се появява мисълта да избере Ловеч за столица на своята дейност вътре в цялата страна и по кои съображения. Не знаем достатъчно кои псевдоними на кои географски и лични имена съответстват. Така някои оставихме неразяснени в книгата си. Също налице са маса имена на дейци, обозначени само с инициали, които не можахме и не можем да отгатнем. Псевдонимът Фердинанд се среща на няколко места, като обозначава две различни лица, едно от които не можем да посочим. Самите начални връзки между Левски и Каравелов в идейно и активно жизнено отношение все пак не са достатъчно осветлени. Може би Цариградският архив някога ще ни даде повече указания. За всичко това липсват учени монографии, отделни грижливи изучавания. Министерството на просветата трябва да избере няколко усърдни и талантливи младежи, солидно подготвени, да ги улесни и насочи на работа в тази област. И от тях които трябва да изпрати на специализация. Изобщо политическото ни възраждане е слабо проучено досега и е било жертва на безгрижно нехайство.
Поместих няколко снимки и писмени донесения от частни (селски) революционни комитети във втория отдел „Бележки и сметки от Левски“, макар точно и да не са излезли от ръката на Апостола. Тези документи са писани по образец, даден от самия Левски. Писани са понякога в негово присъствие и може би под негова диктовка. Аз намирам, че и по дух, и по служба, както и по всичко останало те биха изглеждали по-чужди на всяко друго място, отколкото тук.
Извинявам се, че документите бях принуден да дам като първи том на биографията на Васил Левски, колкото това и да изглежда като стъпка против формалния ред на традицията. Не правя това от любов към новаторство – една позната болест у нас. Технически се налагаше изворите да се отпечатат преди биографията, за да бъдат в нея правилно цитирани по отдел и страница. Иначе те, изворите, щяха да си останат без особена и по-близка връзка с изложението. И тъй като – това казахме и по-напред – те се печатаха технически или по време на първо място, то правилно беше да се нарекат първи том. Освен това, настоящата книга не е обикновен сборник от документи, та да се смята като притурка или анекс към текста на биографията. Тя е скелет – това обозначих също и по-рано – на онова, което има да се помества след това. Така този том е едно самостоятелно и монографично изследване на всички съществуващи документи във връзка с животописа на Левски.
Намерих за нужно да снабдя този том с портрета на Левски, който има характер на чист документ, както всичко друго в книгата. Той е работен скоро след освобождението от Георги Данчев, известен от времето под името Георги Зографина. Близък и обичан другар на Левски, Зографинът имаше за местожителство Чирпан, при него отсядаше и се криеше Апостолът. Портретът е работен въз основа на онази фотография на Левски, по която го търсеше турската власт. Зографът е осветил с бои очите, косите, цвета на лицето и пр. на своя приятел. Затова има цена на системно и приятелски пресъздаден документен образ.
Благодаря на г-н Михаил Димитров, асистент по психология в Държавния университет, за приятелските му грижи да ме снабди с някои неизвестни досега ръкописи. И на младия наш учен г-н Ив. Унджиев отправям своята похвала за възторженото му и неуморно съдействие по техника и по много други трудности в подготвяне на настоящата книга. Когато една работа гледаме готово завършена, все ни се чини, че е била лесна. Но само онзи знае мъките, който ги е изнесъл на своите плещи!…
София, януари 1929 г. Д. Т. С.
[1] Тук представяме фототипно издание на този раздел от книгата на Д. Т. Страшимиров от 1929 г. – Б.изд.
№ 7
Левски до Любен Каравелов
Европейското обществено мнение за българския народ, който искал правдини. Турското правителство уверявало, че населението е доволно от царя си. Правителството притежавало подписи и народни печати за това. Четите се вербували от хайдути, избягали от затвора и чужди за тежненията на народа.
Г-н Редакторе на вестник Сво[бода]![1]
Питаш ме как върви работата в Българско, и накъде сочи? Като ми казваш още, че външните уж свободолюбиви г-да европейци на всяко събрание отваряли въпрос и за нас, българите, да ни се дадат и на нас права като на всеки народ! Тия думи от тия свободолюбиви г-да често били предлагани на тур.[ското] пра[вителство]. Но не хващали думите им място за това, защото народът уж не показвал знак, че иска да бъде свободен?
Още личи народът най-добър живот живее с турчина и обича царя си. Навсякъде са ударени печатите! На тия въпроси отговаряли някои си, като показвали на 67-ма и 70-та година на четите, които се явиха по планините на България, а тур.[ското] пра.[вителство] отговаряло: тия са хайдути, побягнали из апсаните и пр., които са събрали във Влашко и прекръстват насила народа, а народът като си живее спокойно, гледа хладнокръвно на тия появени чети и не взима участие[2].
Н. Б. I. А., п. 60, № 8110
№ 8
Левски до Данаил Хр. Попов
Да прочете и препрати писмата до Панайот Хитов и Филип Тотю. Трябва или да прегърне народното дело, на което били противни досега, или да скъса с тях. Молил ги е и друг път, а те работили по свое знание. Какъв трябва да бъде поръчаният печат: „Смърт или република“, привременно правителство и пр. Пушки четири-пет хиляди. Въпросът за пари. Трябват хора и воеводи. Военна наука. За Легията. Белегът Д. Р.
Господин Драгомирчову
Т. Мъгуреле
Братовче Драгомирчо!
В Т. Мъгуреле
Сторете добро и направете така, както ви пиша: прочетете и двете, запечатайте ги, и нека се изпратят на мястото им[3], защото така трябва. С тия последни писма или ще завържем работата ни дотук с тях, или ще следва. Нужно е като на такива хора да им се каже напоследък по-подробно какви са нуждите ни за народа; че и те са били спънка на всичките ни работи. Това ще ни бъде факт пред народа, че ние сме били криви, а тий? Предлагали сме им, молили сме ги, а не са искали, или са работили по свое знание, а не по наше искане.
Братовче! Радват ме приятелите като ми казаха за теб и за Бай Йованица[4], че ще започнете работа, доколкото можете. Приели сте да направите печат, нека е голям колкото един бешлик; в средата лъвче с корона; от устата му смърт или република; наоколо Привременно българско правителство в България. Насърчавам ви че, работата ни засега в Българско е така: да търсим средства да си купим от чисто оръжие пушки, до четири-пет хиляди; и Турция ще сгромолясаме завинаги и на място й да възкръсне България, с пълна свобода. А откъде и как ще ги пренесем, това май е трудничко? Но добър е Господ, веднъж да се сдобием с пари. Когато бъдем вече готови да купим горните пушки, в същото време ще ни трябват хора, които да познават що-годе военната тактика, ще намерим воеводи, но не учени, а юнаци за извън градовете; като за по планини, друмища, села и пр., а за в градовете трябват по-учени, що-годе да познават военната тактика и дисциплина. Да знае кои улици да затвори и кои да отвори, кои и какви къщи трябва да осигури за профиловане срещу всякакви противности, каква форма трябва да даде на шанса, който ще обикаля града според местоположението му, ако има реки, блата, гори, шумести места? Все трябва да знае срещу горните как да се разположи; такива младежи имаме, които познават отчасти, дето сме учили заедно с тях в Сърбия; а всички те искат да умрат за Българско, то не можех да кажа; това е ваша длъжност да се поразходите дори с писма по Влашко, и ще ги намерите всичките, защото има та[5], и не знаят какво се прави в Българско.
Ония, които искат да умрат за отечеството си, предизвести ги да бъдат готови, че като дойде време да ги повикаме, ще им назначим и мястото, закъде да тръгнат; като ни забележите имената им, които ще бъдат готови, вие сте приели, братовчеде, тая за вас много свята работа, с Бай Йованица. Радвам ви се и Българско ще ви награди. Поздравявам ви и ви целувам особено от другите; Братовче Драгомирчо и Бай Иванчо,
от днес да имаме кориспонция [кореспонденция] под знак, така – [следва особен знак – б.р.].
1871, 5 февруари
Ваш Драгню
Д. Р.[6]
Кога бъде да ви изпратим пратеник, ще ви напиша тия две главни букви и ще ви пита какво значи г-не това? (отговор) добро, и ръци; т.е. да живее републиката. И пратеникът ще каже: да живее. И вие ще повторите да кажете: нека живее.
Тая лозинка само ти да знаеш, че за теб е, Драгомирчо, отрежи я от писмото и тогава дай на комуто щеш писмото да го прочете.
Същото ще бъде и от теб за мен.
Запечатайте ги, не с твой печат, с друго нещо.[7]
М. Сб. кн. XVI и XVII, №1, стр. 758.
Н. Б. Арх. К. Цанков
№ 9
Левски до частните революционни комитети
Известява на всички частни комитети, че Филип Тотю му писал, че в Одеса се отворило училище, приемали се българчета на военно учение. Условията за приемане.
Аз вчера приех писмо от фил. тт.[8] от Одеса, който ми разказва, че там се е отворило правителствено училище и се приемат деца и българчета от 14 до 18 години, които се учат и излизат офицери. Само трябва да имат средства, за да имат най-малко по 1 или 1 ½ м-ца[9] на месец от родителите си за потребни негови разноски и когато излезе свършен да има пари да си купи дрехи офицерски и после правителството ще му дава заплата месечно по… рубли и ще бъде свободен да отиде където иска и на което място ще е на служба, откакто свърши термена към правителството от пет години. Очаквам колкото може по-скоро вашия отговор и съм ваш като брат.
Хаджи Ахмед сар чизмели Кармазъ[10]
Н. Б. II. А., п. 60, № 8010
Арх. т. I, № 1, стр. 15
№ 10
Левски до Филип Тотю
Да кореспондират един с друг посредством с други приятели. За въстание лятото не е удобно. Трябва да воюват зимно време. Подробна мотивировка. Всички без гордост да се подчиняват на народното решение. Той не мисли да пази водителството за себе си. Нека поведе най-сведущият, но и най-безстрашен. Водителите трябва да дадат пример от искреност и себеотрицание (не искат непременно да са властници). Нека си казват грешките един на друг срещу едничка награда: свободно отечество.
Получено 23 март 1871 г., Одеса[11]
Брат Филипе!
В Одеса
Питате Бай Йованица (пишмиш), който се намира днес в Т. Мъгуреле, в писмото си, което ми съобщиха, та при всичко друго и за мен къде се намирам и какво правя? Когото и аз по-напред питах за вас къде се намирате и какво правите чрез същия приятел български. Чрез него ще се разбираме чак докато спосрещнем[12] сред Българско, където съм днес. Вие пред друг никого няма да откривате за мен – къде съм и какво работя; освен на горния приятел и г-н Данаил. Чрез тях ще се разбираме какво сме извършили и какво има да вършим. Аз вече освен това писмо няма да ви пиша друго направо и с моята ръка. На горните като пиша и те ще ви съобщават, а вие можете всеки път да пишете, но все през горните; само истина, защото ще провождаме хора със знак да ви видят работата очевидно; също и вие можете да изпратите, за да се уверят очевидно. Засега друго няма да отбелязвам, като знам, че трябва да са ви писали горните подир вашето писмо за всичко подробно? Как стоят работите ни, които правим с най-добри опити, и питания, от по-многото градове. // Сега ида да ви посрещна думата в писмото ви, дето казвате, че с Божия воля през лятото да се развява българският лъв в България. Сега като ви се предлага[13],[14], докато не е дошла работата, и каквото има още да работим[15], пък и хората, с които ще захващаме най-напред, се пръснаха от местата си, където живеят – кой по Влашко, кой по Сърбия, в Добруджа, остават само старците и жените. Освен и нашата най-сгодна сполука за захващане е зимно време. Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана. Но революцията наместо[16], после идват главните пътища, подир тях селата и после горите. Виж сега не ще ли ни помогне зимата, която ще отегчи пътя на войската, а решително на артилерията и всадниците, които са най-яки и сигурни във време на революция. Без тях султанът е мъртъв и ние сме господари вече.
В студено време чадъри не може да разпъне на полето, в обсада град или логор не може да задържи ни ден. Същата смърт е и на пешаците, защото докато се свести войската да пристигне в пет-шест били и десет дни, в това време ние местата, които ще бомбардираме, в пет дни, ще можем да ги пренесем в града или на мястото, където сме по-яки, с всичката им потреба, а селото на огън. Тогава в оня студ къде ще намери, хляб, слама, покрив за себе си и за конете, че тия в един ден, ако му се несполучи, да няма откъде, то им е свършена работата. Па макар и сити да са, в онова време и оръжието си не могат да употребят, защото ние ще гледаме на благовремие да нападаме! Нам всичките ни нужни са при нас – било в града или на село. Ще бъдем и заякчени с фортофикаторни укрепления, колкото вече познаваме. С материала сме богати навред из Българско, който ни дава средства. Само ако ден напред от неприятеля се съвземем. Инак? Много мъчно, може би и съвсем напусто.
Приятелю и брате Филипе! Ние, дейците, сме си посветили живота за отечеството, да работим за толкова милиона народ. Трябва да се мисли зряло, да не изгубим и сега. Правило се е, захващало се е, трябва да взимаме опити и да се съветваме едни други и да се слушаме, да избягваме даже и най-малката гордост, да не присвояваме за себе си нищо, но да го отдаваме на народното ни тогавашно свободно решение. Всеки каквото заслужи то не му се изгубва; било каквото добро или зло. Особено ние, които до смърт сме се решили и после освобождението ни да служим на Отечество[то], не ни трябват такива глупости.
Ние сме жадни да видим Отечеството свободно, па ако щат ме нареди да паса и патките, не е ли така? По мое мнение е така, най-право и човешко. Аз не гледам на днешните ми страдания и оскъдности във всичко, нито към дневното ми преследване от полицията, от град в град, по селата и кърищата, па и от самите изродици български, нито пък казвам, че от края на работите ни досега съм бил способен при такива страшни и мъчни времена, а сега защо да не съм аз на еди кое си място, ами еди си кой наготово[17]! Напротив, ако му сече главата повече, трябва сам да го поканя[18] на мястото си, пък аз да гледам друго. Нека [е] по-долна[19]. Историята ни няма да прикачи заслугите му другиму.
Всякак се случва, на всичко трябва да бъдем осторожни умно? Има много по-умни, но страхливи. С такива се постъпва другояче: такива трябва да бъдат около нас да се съветваме с тях и пак ние да извършваме, тогава заслугата ни е равна, защото и те без нас не могат, и ние без тях. Това братя, трябва да ни бъде винаги в ума та да не даваме [лош] пример. Ние ако бъдем такива[20], тогава никой не ще смее да възгордее себе си, за да се раждат вражди помежду ни, от каквито е пропаднало Отечеството ни – имаме хиляди примери. Щял да дойде някой си по някакво висшегласие, право или криво, да ми вземе онова, което съм заслужил. Да му е просто[21]! Аз съм се обещал на Отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв, там нека съди народът, а не да давам глас за себе си: това е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо.
Какво искам повече като гледам Отечеството си, че ми е свободно? Такова нали ми е предначертанието днес за него? Не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко. Това трябва на всеки работник български да даваме такова предначертание; и тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво, като едничка държава в цяла Европа. И начесто трябва да се съветваме ние, дейците, щом спазим един другиму грешките си, защото всеки бърка, но не може да се вземе[22]. На драго сърце трябва да обичаме оня, който ни покаже грешката: и нека той ни е[23] наш приятел.[24]
Приемете братското ми поздравление и ви целувам искрено, да бъдем докрай в единомислие.
С вас единоборният В. Левски
1871, 1 март, из Българ.[ско]
Из еди-деси пак вие чрез горните
Ф. Тотю – от Ф. Смидов, стр. 504
Н. Б. II. В. п. 4, № 432
№ 15
Левски до един чорбаджия[25]
Мизерията и безчестието човешки и народни от робския живот. Добрата програма на Рев. комитет: равноправие на религиите и народностите. Пълна свобода на личността. Свободата не може да се сдобие без съдействие на по-богатия слой от народа, който ще даде средства за революция и народът ще помни всички жертви. Десет години ви чакаме по бесилки, по затвори, по заточения ходим и пр… А чорбаджиите, вместо да помогнат на бедния народ, още му пият и кръвта. Но или ще дойдат сега при народа, или ще бъдат погубени. Определят му се да внесе тридесет лири. Отреденото лице, на което ще ги внесе, е Левски.
Г-не Ганчо Милюв!
В Карлово
Не е само до вас! Но е и до по-долна ръка по възможност… не нам! Но за вас и вашите деца и за нашето Отечество ще дадете завинаги.
За всичко, каквото ще видите по-долу, няма си приликата и мястото, и срамота е да ви се говори.
Вие тук сте най-назад от всички други градове, и от многото села в Българско, от нашите общи и най-свети! Работи за човека, както го е създала природата, чак до смърт да му бъде[26] едничката грижа, // има и Благословението от Бога, да бъде господар с всичките си права, от когото му се налага и първата длъжност да мисли за народа си, да го извадят към дадения му път, ако той е налегнат от други, каквото сме ние, българите, най-тежко, и най-гнусно налегнати от проклетия агарянец! И търпим всеки ден мъки и гнусотии, най-противни на човечеството, и на свободата на съвестта!!! Която сега преодоля и преодолява.
На кого ли капят тия сиротни кървави сълзи, които се леят всеки ден пред Бога, да ги избави от мръсните ръце, които им грабят всеки ден от устата хляба и мрат от глад. Турчат децата им! – безчестят по-младите и дъщерите им!!! Тия невинни не са ли наши братя и сестри!?… Или[27] защо така?… Мислите ли, че ние оставаме невинни в това?![28] Не!… Никак!… Ние… и най-много вие, чорбаджиите, не сте ли причината да стои това беззаконие и проклето зрелище пред нас!? На кого ли другиму да се надяват горките!?…[29] Кой ли не иска да ги грабне и да му робуват навеки!… Дали кървавите им сълзи се не леят[30] пред Бога на нашите глави!?… Ако ние, техните братя и бащи, не скочим и да пролеем капка кръв, да избавим майките си, жените си, сестрите си и децата си! Кой ли друг ще!? … Не сме ли ние техни братя и бащи, на които ще оставим вечен помен като пролеем капка кръв за тяхното избавление!? … Пък те на нас няма ли вдигнат паметници!? … Няма ли да ни отбележат в Историята, която ние възкресяваме, ние й даваме нов век!?…[31] Няма ли да ни споменават във всички черкви в Българско, докато го има името българин!? Затова защото ние ще скъсаме веригите на България и ще извадим народа с Благословението Божие от Ада в Рай!?… Не ще бъде така в нашата България, както е в Турско сега… Всичките народи в нея ще живеят под едни чисти и свети закони, както е дадено от Бога да живее човекът. И за турчина, и за евреина и пр., каквито са, за всички еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българина. Така ще е в наша България! … Ние не гоним турския народ, нито вярата му, а[32] царя и неговите закони. [С една дума[33]) т[урското] правителство], което варварски владее не само нас, но и самия турчин.
В Българско не ще има цар, а „народно управление“ и „секиму своето“. Всеки ще си служи по вярата и законно ще си седи както българинът, така и турчинът, и пр. Свобода и чиста Република.
Тук като ви показваме твърде мъничко от предначертанието ни от Привременното ни правителство в Българско, остава ни да свършим чак като видим за колко пари ще оцените горе разказания ни живот. „Умному мало довляет.“
Казахме ви по-горе как чорбаджиите спират живота на целия народ; забелязано е от памтивека какво такова нещо да се извърши[34] стои в ръцете на младите и в парите на чорбаджиите! Така са и правили народите, така щем и ние… Пък всичко да се удържи тайно[35], стои в ръцете на чорбаджиите и те, ако са хора и приемат на драго сърце това свято дело, ние ще им кажем по кой път трябва да вървят, па макар каквито щат средства нека употребяват неприятелите ни[36]. В чорбаджиите казваме стои тишината на целия народ. Гледайте, че ще бъдете отговорни и пред Народа, и пред Бога. Близо е времето. И в Евангелието нали се казва: Човече, трябва да работиш за народа си до смърт и всичко да жертваш за него. Там съм и Аз! Ако ти умреш, нали и Аз за теб се разпнах!… Гледайте сега, приятели и братя, ако искате да станете човеци и християни, вие ще разберете от малкото ни думи и ще дадете каквото ви се иска от Привременното ни правителство, по определения ден. И оттогава се забелязвате наши братя.
Ако ли вие не искате да чуете това, което ви се казва, тогава ще гледате!!![37] …и там ще свършите. Вие с нас и ние с вас[38].
Сега, и всеки път ви свършваме[39], защото само с вас работата ни не е[40]! Десет години стават откак ви чакаме и жертва на бесила даваме, и в Диарбекир всяка година изпращаме, само и само за вас, богатите, да се вземат и ум, и разум, и да свършите това, за което ви караме днес! Да сте го приготвили отдавна, като и сами разбирате, че без пари се не върши! Пък да идвате вие нас да търсите, а не ние вас, защото един чисто народен юнак сто чорбаджии не могат да го откупят; пък ние дадохме и даваме още такива жертви за чорбаджийски кеф! И пак се не съвземат, но още гледат на тях[41] хладнокръвно и ги[42] наричат чапкъни??? Пък гледай чудо! От наречените ви чапкъни колко[то] умират, повече стават, отколкото страдат, повече се разпалват; и са взели на други ума! На!… Както виждате; повече искат да мрат, но и работата ще свършат.
Чакахме ви да усетите горещите сълзи на бедния ни народ, който е вече в крайно тегло! Но не![43] Вие му пиете още кръвта и го предавате на мръсния мъчител. Разберете! Решили сме вече!… Или да ви съберем[44], или да ви поразим! И то с едно добро утро или добър вечер: както ви казваме по-горе. Ето: да намерите под какъвто и да е начин тая сума…[45] // и тия пари ще ги приготвите за 4–5 дни и да ви бъдат в пазвата, че в който и час да дойде наш човек със знак и ви намери, от Привременното ни правителство, ще му броите парите, без да го отлагате, поне[46] за час време!… И после един ден ще ви се даде разписката от Привременното ни правителство с печат, която ще отговаря на дадената от вас сума пред бъдещето ни Правителство, което ще дири от едного и докрай: кой какво е дал и за къде са се употребили. Ето! Ако дадете повече, отколкото са ви искали, ще си купите по-голям живот, който сега се продава!!! Утре не! И милион да давате.
Ще гледаме какви ще ни се покажете…
Както искате! Или трийсетте лири ще ви бъдат по-мили, или златна свобода, в която да ви се забележи името вечно. Вземете се добре в това[47], г-да! И не ни майте, защото ни омръзна вече да гледаме теглилата на бедния ни народ и хладнокръвието на чорбаджиите към тях. Повтарям ви: решили сме се вече!… [48] и ще принесем веднъж завинаги жертвата на народния ни жертвеник пред олтара на Чистата свобода.
Отреденият за вас е В. Левски. Дано доброволно изпълните гореказаното ни и тогава ще се разговорите лично с него за много,… откъдето и още ще разберете как горната сума е нищо при това, което той ви е поискал! Всичко тайно да пазите, да не кажете: еди-кой си ми е верен приятел! Имаме забелязан за недобър към нашите работи[49] ваш приятел е първи![50] Ще го узнаете, когато стане на прах и пепел![51] По длъжност, последен отговор ще чакаме от него срещу печата ни.[52]
Подписите![53] Хиляди юнаци чакат отговора ви! Решавайте по-скоро, или с нас и всичкия народ, или против нас и нашите желания. С една дума, свободата или да ви изпратим при черните души, там, където са предателите, изедниците и!… при черния Бог. Който живот искат да живеят, от днес както се забележите [тъй] и докрай ще останете; в нашите ръце е пак ви казвам: сами за себе си ще отговорите: свобода и смърт.[54]
1871, 10 май
От Българския РЦК в България
От Привременното ни правителство
Н. Б. II. А., п. 60. № 80246.
Арх. т. I. №4. стр. 21
№ 16
Левски до едно чорбаджийско семейство[55]
Определят се сто и петдесет жълтици вноска. Мотивировката и наставленията – както преди.
Калеко Иване! И вие, Петре и Христо!
В Карлово
Не само до вас е! И на по-долна ръка, по възможност. Не за нас! Но за вас и вашите деца! Ще дадете завинаги.
За всичко, каквото ще видите по-долу, няма си приликата, и е срамно да ви се говори.
Вие тук сте най-назад от всички други градове, и от многото прости села в Българско, от нашите общи и свети работи за човека, откакто го е създала природата, чак до смърт, да му бъде едничката грижа, // има и Благословението от Бога, да бъде господар с всичките си права, от когото му се налага и първата длъжност да мисли за народа си! Да го изведе към дадения му път, ако той е налегнат от други, // каквото сме ние, българите, най-тежко и гнусно налегнати от проклетия агарянец.
На кого ли капят тия кървави сиротни сълзи, където се леят всеки ден пред Бога, да ги избави от мръсни ръце, които им грабят всеки ден от устата хляба, и мрат от глад! Потурчват децата им, безчестят по-младите и дъщерите им!… Тия невинни са наши братя и сестри! Вие, чорбаджиите, не сте ли причината да стоят това беззаконие и проклето зрелище! На кого другиму могат да се надяват! Кой ли не иска да ги грабне и да му робуват во веки! Дали кървавите им сълзи не лежат на нашите глави чрез Бога, ако ние, техните братя и бащи, не скочим да пролеем капка кръв, да избавим майките си, жените си, сестрите си и децата си! Не сме ли ние техни братя и бащи, на които ще оставим вечен помен, пък те на нас ще ни вдигнат паметници, ще ни забележат в Историята, като ние даваме й нов век; ще ни споменават във всички черкви в Българско, докато трае името българин; защото ние ще скъсаме веригите на България, и ще извадим народа с Благословението Божие от Ада в Рай; всички народи казвам ще живеят равноправно с българина под едни чисти свети закони, както е дадено за човека да живее от Бога. Така ще бъде в нашата България и за турчина, и за чифутина и пр. Само ако припознае законите равно с българина. Народа и вярата им не гоним, а царя и неговите закони (правителството); в Българско не ще има цар, а народно управление. И всекиму своето, всеки ще си служи по вярата си. И по-законно ще се съди както българинът, така и турчинът и пр. (Св[ята] и чиста Република).
Тук като ви показвам твърде мъничко от предначертаното ни от Привременното ни правителство в Българско, остава ни да свършим чак като ви видим за колко пари ще оцените гореказания живот на вас. „Умному мало довляет.“
Казах ви по-горе как чорбаджиите спират живота на целия народ; забелязано е от памтивека как такова нещо да се извърши, то е в ръцете на младите, и в парите на чорбаджиите! Така са правили всички народи, така искаме и ние. Пък всичко да се удържи в тайна, стои в ръцете на чорбаджиите! И те, ако са хора и [ако] приемат на драго сърце това свято дело, ние ще им кажем по кой път да вървят, каквито и средства да използват неприятелите ни.
В чорбаджиите стои тишината на целия народ! Гледайте, че ще бъдете отговорни и пред народа, и пред Бога; близо е времето. И в Евангелието нали се казва: Човече, трябва да работим заради народа си и всичко да жертваме за него, там съм и Аз! Ако ти умреш, нали Аз за тебе се разпнах! Гледай сега, приятелю и брате, ако искаш да си човек и християнин, ти щеше да разбереш от малкото ни думи, и ще дадеш каквото ти се иска от Привременното ни правителство // по означения ден. И оттогава ставаш наш брат. Ако вие не искате да знаете нищо от това, което ти се казва, то гледайте в печатаното ви[56], какво ще срещнете.
Сега, и всеки път ви свършваме, защото само с вас не ни е работата! Десет години стават откакто ви чакаме. И жертва на бесила даваме, и в Диарбекир всяка година изпращаме, само и само за вас, чорбаджиите, да се вземете за ум и разум, и да свършите това, за което ви караме днес! Да сте го приготвили отдавна, както и сами разбирате, че без пари не може! Пък да дойдехте вие нас да търсите, а не ние вас, защото един чисто народен юнак сто чорбаджии не могат да го откупят; пък ние дадохме и даваме такива жертви още за чорбаджийски кеф! и пак не се усещате. Още гледате на тях хладнокръвно и ги наричате чапкъни???… Пък гледай чудо! От казаните ви чапкъни колкото мрат, повече стават, колкото страдат, повече се разпалват. И взели са на други ума!… Както виждате, повече искат да мрат, но работата искат да свършат.
Чакахме ви да усетите горещите сълзи на бедния народ, който е вече в крайно тегло, но не! Вие му пиете още кръвта и го предавате на мръсния мъчител. Решили сме се: или да ви съберем, или да ви поразим! И то в едно обикаляне, както ви казах по-горе. Ето: определили са ви в пет дни да намерите по какъвто начин можете тая сума от 150 турски лири. Сто вие, тридесет – по-големият ви син, двадесет – по-малкият. И тия пари да ги имаш в пазвата си, където и когато ви намери наш човек със същия знак, който е в печатното ви писмо от Привременното ни пра[вителство], ще му дадете парите и после един ден ще ви се даде разписката; или ще се повикат заедно с парите. И там ще ви се даде разписката според печатното ви с печат, пък същото ще го вземем обратно, според това какво ще ви се каже!…
Ето: ако дадете повече, отколкото ви се искат, ще си купите по-голям живот, който сега се продава!!! Утре не! И милион да даваш. Ще гледаме какъв ще ни се покажете!… Както искате, // или сто и петдесет лири ще ви бъдат по-мили, или вечен живот с всичката ви фамилия.
Отреденият за вас е В. Левски.
Дано доброволно изпълните гореказаното и тогава ще се разговорим лично за много… и ще разберете, че горната сума е нищо, при което ви сме спечелили два пъти (живота на всички ви) от ненародни!
Всичко ще пазите в тайна! Да не кажете: еди-кой си ми е добър приятел! Имаме забелязан за недобър към нашите работи, ваш приятел е първи! Ще го узнаете като стане на прах и пепел; по длъжност, краен отговор ще чакаме срещу печата ни.
Н. Б. II. А., п. 60. № 8024.
Арх. т. I. №3. стр. 17
№ 17
Левски до едно чорбаджийско семейство[57]
Господа Ив. Фурнаджиев & Синове!
В Карлово
Не само до вас е, но и на по-долна ръка, – по възможност. Не за нас! Но за вас и вашите деца! Ще дадете завинаги.
За всичко, каквото ще видите надолу, няма си мястото и приликата, и е срамно да ви се говори.
Вие тук сте най-назад от всички други градове, и от многото прости села в Българско, от нашите общи и най-свети работи за човека, както го е създала природата, чак до смърт, да му бъде едничката грижа, // има и благословението от Бога, да бъде господар с всичките си права, от когото му се налага и първа длъжност да мисли за народа си, да го изведе към дадения му път, ако той е налегнат от други, // каквото сме ние, българите, най-тежко и гнусно налегнати от проклетия агарянец! И търпим всеки ден мъки и гнусотии най-противни на човечеството, и на „свободата на съвестта!“, която сега вече навсякъде преодоля и преодолява.
На кого ли капят тия кървави сиромашки сълзи, където се леят всеки ден пред Бога, да ги избави от мръсни ръце, които им грабят всеки ден от устата хляба, и мрат от глад!
Потурчват децата им, безчестят по-младите и дъщерите им!!!… Тия невинни са наши братя и сестри!!!… Ами защо така? … Мислите ли, че ние оставаме невинни в това!?… Не!… Никак!… Ние,… и най-много вие, чорбаджиите, не сте ли причината да стои това беззаконие и проклето зрелище пред нас!? На кого другиму могат да се надяват горките!? Кой ли не иска да ги грабне и да му робуват во веки!… Дали кървавите им сълзи не се леят на нашите глави чрез Бога!?… Ако ние, техните братя и бащи, не скочим да пролеем капка кръв, да избавим майките си, жените си, сестрите си, и децата си! Кой ли друг ще…! Не сме ли ние техни братя и бащи, на които ще оставим вечен помен, като пролеем капчица кръв за тяхното избавление!?… Пък те на нас ще ни вдигнат паметници, ще ни забележат в Историята, която ние възкресяваме и й даваме нов век!?… Няма ли да ни споменават във всички ч[скъсано; вероятно „черкви“ – б.р.] в Българско, докато трае името Българин!? Затова защото ние ще скъсаме веригите на България и ще извадим народа с благословението Божие от Ада в Рай!?… Не ще бъде така в наша България, както е в Турско сега?… Всички народи в нея ще живеят под един чист и свят закон, както е дадено за човека да живее от Бога. И за турчин, и за евреин и пр., за всички тъй еднакво ще е, само ако припознае законите равно с българина. Така ще е в наша България!… Ние не гоним народа и вярата турски; а Царя и неговите закони. С една дума т[урското] правителство, което варварски владее не само нас, но и самия турчин. В Българско не ще има цар, а „народно управление“ и „всекиму своето“. Всеки ще служи на вярата си и законно ще се съди както българинът, така и турчинът, и евреинът и пр. „Своб.[ода] и чиста Република“.
Тук като ви показвам твърде мъничко от предначертаното ни от Привременното ни правителство в Българско, остава ни да ви свършим чак като ви видим за колко пари ще оцените гореказания живот на вас. „Умному мало довляет.“
Казах ви по-горе как чорбаджиите спират живота на целия народ; забелязано е от памтивека как такова нещо се върши, то е в ръцете на младите, и в парите на чорбаджиите! Така са правили всички народи, така искаме и ние. Пък всичко да се пази в тайна, стои в ръцете на чорбаджиите! И те ако са хора, и ако приемат на драго сърце това свято дело, ние ще им кажем по кой път да вървят, каквито и средства да използват неприятелите ни. В чорбаджиите стои тишината на целия народ! Гледайте, че ще бъдете отговорни и пред Бога, и пред народа; близо е времето. И в Евангелието нали се казва: Човече, трябва да работим заради народа си и всичко да жертваме за него, там съм и Аз! Ако ти умреш, нали Аз за тебе се разпнах! Гледайте сега, приятели и братя! Ако искате да сте човеци и християни, вие ще разберете от малкото ни думи и ще дадете каквото ви се иска от Привременното ни правителство по означения ден. И оттогава ставате наши братя. Ако вие не искате да знаете нищо от това, което ви се казва, то гледайте в печатаното какво ще срещнете.
Сега, и всеки път ви свършваме, защото само с вас не ни е работата! Десет години стават, откакто ви чакаме. И жертва на бесила даваме, и в Диарбекир всяка година изпращаме, само и само за вас, чорбаджиите, да се вземете за ум и разум, и да свършите това, за което ви караме днес! Да сте го приготвили отдавна, както и сами разбирате, че без пари не може! Пък да дойдехте вие нас да търсите, а не ние вас! Защото един чисто народен юнак сто чорбаджии не могат да го откупят; пък ние дадохме и даваме такива жертви още за чорбаджийски кеф! И пак не се усещате, още гледате на тях хладнокръвно и ги наричате чапкъни???… Пък гледай чудо! Отколкото страдат, повече се разпалват, // и взели са на други ума! На!… както виждате, повече искат да мрат, но работата искат да свършат.
Чакахме ви да усетите горещите сълзи на бедния народ, който е вече в крайно тегло! Но не!… Вие му пиете още кръвта и го предавате на мръсния мъчител. Решили сме се: или да ви съберем, или да ви поразим! И то в едно обикаляне, както ви казах по-горе. Ето: определили са ви в пет дни да намерите по какъвто начин можете тая сума: сто и петдесет турски лири. Сто – ти г-не Ив. Фурнаджиев, тридесет – големият ви син, и 20 – по-малкият Христо. И тия пари да ги държи един от вас в пазвата си, че където и когато ви намери наш човек със същия знак, който е в печатаното ви писмо от Привременното пр.[авителство], ще ми дадете парите и после един ден ще ви се даде разписката; или ще ви повикат заедно с парите където… // и там ще ви се даде разписката според печатаното ви с печат, пак същото ще го вземем назад, според както ви се каже!…
Ето: ако дадете повече, отколкото ви се иска, ще си купите по-голям живот, който сега се продава!!! Утре не! И милион да даваш.
Ще гледаме какъв ще ни се покажете!… Както искате, или сто и петдесет лири ще ви бъдат по-мили, или вечен живот с всичката ви фамилия.
Заемете се добре с това, г-да! И не ни майте, защото ни омръзна вече да гледаме теглилата на бедния ни народ и хладнокръвието на чорбаджиите ни към тях. Решили сме се вече!… И ще принесем веднъж завинаги жертвата на народния ни жертвеник пред олтара на „Чистата свобода“!
Отреденият за вас е В. Левски.
Дано доброволно изпълните гореказаното и тогава ще се разговорим лично за много… И ще разберете още, че горната сума е нищо, при което ви сме спечелили два пъти (живота на всички ви) от ненародни!
Всичко ще пазите в тайна! Да не кажете: еди-кой си ми е добър приятел? Имаме забелязан за недобър към нашите работи ваш приятел е първи. Ще го узнаете като стане на прах и пепел!
По длъжност, краен отговор ще чакаме срещу печата ни.
Подписите ни ще видите в напечатаното ви. Там е и датата.
Н. Б. II. А., п. 60. № 8093
№ 18
Левски до чорбаджиите[58]
Не само до вас е!… Но и на по-долна ръка, – по възможност…
Не за нас! Но за вас и вашите деца! Ще дадете завинаги.
За всичко, каквото ще видите надолу, няма си мястото и приликата, и е срамно да ви се говори.
Вие тук сте най-назад от всички други градове, и от многото прости села в Българско, от нашите общи и най-свети работи за човека, както го е създала природата, чак до смъртта, да му бъде едничката грижа, // има и благословението от Бога, да бъде господар с всичките си права, от когото му се налага и първа длъжност да мисли за народа си, да го изведе към дадения му път, ако той е налегнат от други, // каквото сме ние, българите, най-тежко и гнусно налегнати от проклетия агарянец! И търпим всеки ден мъки и гнусотии, най-противни на човечеството и на свободата на съвестта!!!, която сега вече преодоля и преодолява.
На кого ли капят тия кървави сиромашки сълзи, където се леят всеки ден пред Бога, да ги избави от мръсни ръце, които им грабят всеки ден от устата хляба и мрат от глад!
Потурчват децата им, безчестят по-младите и дъщерите им!!!… Тия невинни не са ли наши братя и сестри!!!… Или защо така?… Мислите ли, че ние оставаме невинни в това!?… Не!… Никак!… Ние… и най-много вие, чорбаджиите, не сте ли причината да стои това беззаконно и проклето зрелище пред нас!?… На кого другиму могат да се надяват горките!? Кой ли не иска да ги грабне и да му робуват во веки!… Дали кървавите им сълзи не се леят на нашите глави чрез Бога!?… Ако ние, техните братя и бащи, не скочим да пролеем капка кръв, да избавим майките си, жените си, сестрите си и децата си! Кой ли друг ще!?… Не сме ли ние техни братя и бащи, на които ще оставим вечен помен като пролеем капчица кръв за тяхното избавление!… Пък те няма ли да вдигнат паметници!… Няма ли да ни забележат в историята, която ние възкресяваме и даваме й нов век!? Няма ли да ни споменават във всички черкви в Българско, докато трае името българин!?… Защото ние ще скъсаме веригите на България и ще извадим народа с Благословението Божие – от Ада в Рай!?… Няма да бъде така в наша България, както е в Турско сега… всички народи ще живеят в нея, под едни чисти и свети закони, както е дадено от Бога да живее човекът. И за турчина, и за евреина и пр., за всички еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българина. Така ще е в наше Българско!… Ние не гоним турския народ, нито вярата му; а царя и неговите закони, с една дума – турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самия турчин.
В Българско няма да има цар, „а народно управление“ и всекиму своето. Всеки ще си служи по вярата, и законно ще се съди както българинът, така и турчинът, и евреинът и пр. Свобода и чиста Република.
Тук ви показвам твърде мъничко от предначертаното ни от Привременното ни правителство, остава да свършим чак като видим за колко пари ще оцените гореказания ваш живот. „Умному мало довляет.“
Казахме ви по-горе как чорбаджиите спират живота на целия народ; забелязано е от памтивека – каквото трябва да се извърши, стои в ръцете на младите и в парите на чорбаджиите! Така са правили народите, така искаме и ние… и всичко да се опази в тайна е в ръцете на чорбаджиите. И ако те са хора и приемат на драго сърце това свято дело, ние ще им кажем по кой път трябва да вървят, пък каквито искат средства да употребяват неприятелите ни. В чорбаджиите казваме стои тишината на целия народ! Гледайте, че ще бъдете отговорни и пред народа, и пред Бога; близо е времето. И в Евангелието нали се казва: Човече, трябва да работиш за народа си и всичко да жертваш за него, там съм и Аз! Ако ти умреш, нали Аз за теб се разпнах!… Гледайте сега, приятели и братя! Ако искате да сте човеци и християни, вие ще разберете от малкото ни думи и ще дадете каквото ви се иска от Привременното ни правителство в означения ден и оттогава ставате наши братя.
Ако ли вие не искате да знаете нищо от това, което ви се казва, то гледайте в печатното ви какво ще срещнете. Сега и завинаги свършваме, защото само с вас работата ни е десет години, откакто ви чакаме и жертва на бесила давахме, и в Диарбекир всяка година изпращаме, само и само за вас, чорбаджиите, да се вземете в ум и разум, и да свършите това, за което ви караме днес! Да сте го приготвили от отдавна и да дойдете вие нас да търсите, а не ние вас! Защото един чисто народен юнак сто чорбаджии не могат да го откупят; пак ние дадохме, и даваме още такива жертви за чорбаджийски кеф. И пак не се взимате, а още гледате на тях хладнокръвно! И ги наричате чапкъни???… Пак гледайте чудо! От казаните ви чапкъни колкото повече умират, повече стават; колкото страдат, повече се разпалват; и са взели друг ум! – На… както виждате; повече ще умират, но и работата ще свършат.
Чакахме ви да усетите горещите сълзи на бедния народ, който е вече в крайно тегло! Но не!… Вие му пиете още кръвта и го предавате на мръсния мъчител.
Решили сме се: или да ви съберем, или да ви поразим! И то в едно обикаляне, както ви казах по-горе.
Ето: определили са ви в пет дни да намерите по какъвто начин можете тая сума: сто и петдесет турски лири. И тия пари да ги имате всеки час в пазвата си, че където и когато ви намери наш човек със знак, който е в печатаното ви писмо от Привременното правителство ще му дадете парите и после един ден ще ви се даде разписката; или ще ви повикат заедно с парите, където… // и там ще ви се даде разписката или ще ви повикат където… с парите заедно и там ще ви се даде разписката според печатаното ви с печат, пак същото ще го вземем назад, според както ви се каже!…
Ето: ако дадете повече, отколкото ви се искат, ще си купите по-голям живот, който сега се продава!!! Утре не, и милион да давате.
Ще гледаме какъв ще ни се покажете!… Както искате или сто и петдесет лири ще ви бъдат по-мили, или вечен живот с цялата ви фамилия.
Вземете се добре в това, г-да, и не ни майте! Защото ни омръзна вече да гледаме теглилата на бедния ни народ и хладнокръвието на чорбаджиите ни към тях. Разберете, решили сме се вече… и ще принесем веднъж завинаги жертвата на народния ни жертвеник пред олтара на „Чистата свобода“!
Отреденият за вас е В. Левски. Дано доброволно изпълните гореказаното и тогава ще се разговорим лично за много!… И ще разберете, че горната сума е нищо, при което той ви е спечелил?…
Всичко ще пазите в тайна! Да не кажете: еди-кой си ми е добър приятел? Имаме забелязан за недобър към нашите работи ваш приятел. И вие първи ще го узнаете, като стане на прах и пепел!
По длъжност, краен отговор ще чакаме срещу печата ни.
Подписите ни ще видите в напечатаното ви. Там е и датата.
Н. Б. II. А., п. 60. № 8024
[1] Любен Каравелов, редактор на в-к „Свобода“.
[2] Това писмо е недовършено и по съдържание може да се отнесе към началните месеци на 1871 г.
[3] Едното до Панайот Хитов в Белград, другото до Филип Тотю в Одеса.
[4] Данчев.
[5] Защото може да има и такива, които желаят да дойдат, а не знаят.
[6] Тези две букви са знакът.
[7] Цялото това тълкуване на знака е написано на външната адресна страна на писмото.
[8] Филип Тотю.
[9] Минца – 10 франка златни.
[10] Шифровано писмо (през рязана хартия), дешифрирано и преписано от В. Платнаров, оригиналът не е у нас. Самият шифрован текст носи дата 10 февруари 1871 г., Никопол. Навярно писмото е било написано в няколко екземпляра и разпратено на разни страни, затова е и без определен адрес. Преписът е заварен от Хр. Загорски и В. Платнаров в Карлово, 15. IV. 1884 г.
[11] Бележка на Филип Тотю.
[12] Се срещнем.
[13] Като сме ви посочили и посочваме.
[14] Докъде е стигнала нашата подготвителна (организационна) работа в България.
[15] Пропуснато: трябва да имаш предвид, че хората ни са пръснати и пр. (иска да отклони от мисълта, че лятото ще развява отново байряка по Балкана на четни начала – както през 1867 г. и по-рано).
[16] Повсеместно въстание.
[17] Защо да не съм аз да водя, ами да води еди-кой си наготово, както би помислил Филип Тотю като по-стар водител.
[18] Аз трябва сам да го поканя на мястото си, без да се гледа какво е бил, кое място заема, но: дали е способен.
[19] Служба.
[20] Примерни.
[21] Вм. удивителна в текста стои въпросителна.
[22] Не може сам да се поправи.
[23] Да бъде.
[24] Това писмо от Левски Ф. Симидов печата дотук, без да бъде завършено. Ние го печатаме в неговия цялостен вид според оригинала в Народната библиотека.
[25] Заплашително писмо за събиране на пари.
[26] Те – нашите общи и свети работи – да му бъдат.
[27] Или ще речете, защо да е така, както ти сега си се заел да ни учиш, а не както Господ го е оставил от векове?
[28] Дето сме го заварили така? Или дето го търпим да е така?
[29] Мачкани, насилвани, беззащитни роби, ако не на по-предните – на водителите си (чорбаджии)?
[30] Се не леят.
[31] – ний, които създаваме нов век, нова епоха?
[32] А гоним.
[33] Ние гоним.
[34] Да се създаде нов век, нов живот.
[35] Това.
[36] Пък макар каквито мерки и да вземат против нас.
[37] Зло ще дочакате.
[38] Вие ще унищожавате нас, ние ще унищожаваме вас.
[39] За първи и последен път приключваме с вас.
[40] Не ни е работата само с вас.
[41] Нас.
[42] Ни.
[43] Но не биде.
[44] Или да минете при нас.
[45] Определя му се колко лири да внесе.
[46] Нито.
[47] Обмислете добре това.
[48] Намек, че ще се прибегне до насилствени мерки.
[49] Онзи, който се хвали така.
[50] Той си е пак ваш пръв приятел.
[51] Но до смъртта му не бива да знаете кой е.
[52] Само след отговор от него, подкрепен с печата, който сме му поверили, Привременното правителство ще предприеме против вас, както следва.
[53] Мисли си кои са подписали настоящето писмо.
[54] Цялото писмо е във връзка с печатното окръжно на Ц. Р. комитет от Букурещ от 10 март 1871 г., което поместваме след (отдел V).
[55] Друго заплашително писмо за пари като предишното, почти вярно копие, но с индивидуални оттенъци от различие в тона, искане и подчертани указания или съвети съобразно с качествата и значението на адресното лице, вследствие на което считаме, че е от важност да го публикуваме. Писмото е оставено без дата, но явно е, че както по съдържание и място, тъй и по време съвпада с първото.
[56] Печатното окръжно от 10 март 1871 г. При всяко свое саморъчно писмо от този род, Левски е прибавял по един екземпляр печатно окръжно за по-голям авторитет.
[57] По-подробна обработка на предишното, с по-точно обозначение на адреса.
[58] Чернова, първообраз на по-предните писма.
