0
3852

Вглеждане в образа

Васил Абаджиев, „Желание и отвращение“, 2022 г.

В динамиката на всекидневието да спрем и да се вгледаме в себе си, в своя променящ се образ и в следите на времето, е потребност, от която се нуждаем всички, но често пренебрегваме. Истинска възможност да съпреживеем и да изследваме промяната на образа ни даде художникът Васил Абаджиев в галерия „Ракурси“.

Изложбата „Аз съм“ (25 януари–8 февруари 2022 г.) е разговор със себе си и както споделя авторът, „портретите от изложбата като на дигитален дисплей представят проявленията и вътрешните състояния на човека…“. Художникът се вълнува от идеята и представата за образа, като споделим и споделян, като синтез от вътрешно съсредоточена саморефлексия и откровен монолог на личността.

В експозицията авторът беше подредил серия от 13 живописни платна, обединени от смисъла и нагласата му да се вгледа в себе си и да разкрие най-съкровените си моменти и емоционални състояния. Рисувани през последните две години, портретите носят силния заряд на артистична свобода и сетивна чувствителност. Големи по формат, композициите изпълват пространството и задържат погледа с експресията на променящите се образи и въздействието на дълбоко концентрирана вътрешна светлина. Именно тя е тази, която играе съществена роля в платната му, като непрестанно се изменя и достига до силни драматични и метафизични измерения. Пластически образът е изграден отвътре навън, той „изскача“, провокира зрителя и насочва погледа, губи равновесие и отново се появява. Чрез експресията на колорита авторът постига неуловимостта на мига и неизмеримата му същност и специфика. Пространствената логика в композициите е подкрепена от контраста на фона в противовес на концентрираната светлина и експресивност. За Васил Абаджиев изложбата „Аз съм“ е своеобразно изследване на състоянието на образа и неговото дълбоко и много лично превъплъщение. При него чувството на тревожност е дълбоко вменено в човешката природа – „още от раждането ни умът приема и отхвърля, харесва или не харесва…“

Васил Абаджиев е автор, който обмисля и развива идеята, създава необичайни гледни точки и трансформации в различни мащаби. Навлизането в тази посока е начин за преразглеждане на света, на синтез и концентрация на образа и представянето му като същност, която той анализира и разработва последователно.

В живописните му платна няма категоричност, всичко е създадено на базата на вътрешното вглеждане и изследване на емоционалните прояви на личността. Представата за времето като линия от продължителни моменти започва от началото и се развива в естеството на безкрая. Човек притежава минало, безвъзвратно изтекло в спомена за преживяното. „Аз съм“ на Васил Абаджиев е среща със собствения концентриран образ, който изминава дългия метафизичен кръгозор на пътя.