Начало Идеи Гледна точка „Великият Гетсби“ в Софийската опера и балет
Гледна точка

„Великият Гетсби“ в Софийската опера и балет

1776
Зелда и Франсис Скот Фицджералд

На 12, 13 и 14 април на сцената на Софийската опера и балет се състоя премиерата на „Великият Гетсби“ – балет с музика на Филип Глас, Ленард Бърнстейн, Джордж Гершуин, Бени Гудман, Самюъл Барбър, Глен Милър, Джордж Уайтфилд Чадуик, по едноименния роман на Франсис Скот Фицджералд, с хореограф Лео Муич и с участието на танцьори от операта и солистите Марта Петкова, Боряна Петрова, Катерина Петрова, Полина Иванова, Венера Христова-Аспарухова, Памела Пандова, Дебора Тошева, Симеон Атанасов, Рафаел Рамос, Фредерико Пинто, Никола Хаджитанев, Цецо Иванов… Бляскав състав, бляскава хореография, бляскава музика. И богат, пищен спектакъл, Марта Петкова споделя: „Имаме скъпи костюми, за направата на които са използвани скъпи материали. Не е правен компромис с нищо“. Наистина, в постановката няма компромиси: прекрасни танцьори в сложни конфигурации, изпълняващи стриктно смесицата от класически балет и модерен танц – специфична черта за хореографското творчество на Лео Муич. За професионално и с вкус изработената програма за спектакъла от Софийската опера и балет бяха така любезни да ме поканят да напиша материал за писателя Франсис Скот Фицджералд и за романа „Великия Гетсби“. Ето го:

Романът „Великият Гетсби“ и трижди „проваленият“ Фицджералд

За Франсис Скот Фицджералд романът „Великият Гетсби“ е неговият първи голям провал

А Скот, както го наричат приятелите му, е свикнал с успеха, разглезен е от успеха. Още през 1920 г., когато е публикуван „Отсам рая“, веднага е понесен от гребена на славата. Той винаги е вярвал в собствения си успех, не се е съмнявал в себе си ни на йота. Изпраща ръкописа на „Отсам рая“ в авторитетното издателство Charles Scribner’s Sons с обещанието, че ще продаде от него цели 25 000 бройки. В „Скрибнър“ са скептични, даже лекичко му се подиграват, че и снизходително го потупват по рамото: „5 000 ако продадеш, пак ще е добре“. Само че Скот наистина продава 25 000, че и отгоре и вече е много богат и много известен. И се впуска стремглаво в „годините на джаза“, сиреч в 20-те години на ХХ век, чиито кръстник всъщност е. 

С „Великият Гетсби“ обаче няма никаква шумна стремглавост. Романът вижда бял свят на 10 април 1925 г., на следващата година е екранизиран от режисьора Хърбърт Бренън (филм, от който не са останали копия), излиза и като спектакъл на Бродуей. Фицджералд отлично осъзнава залога, който поема – трябват му пари, и дълго се колебае за заглавието. Пише на своя редактор, прочутия Макс Пъркинс: „Изпратих Ви телеграма с предложение за новото заглавие – да се върнем към „Чародеят Гетсби“, но пак размислих. Заглавието е единственият недостатък на книгата и смятам, че най-добре е да я наречем „Трималхион“… Други варианти също му се въртели в главата, кой от кой по-тромав: „Гетсби със златната шапка“, „По пътя към Уест Ег“, „Под червеното, бялото и синьото“ (последното е, защото Фицджералд е далечен потомък на автора на текста на американския химн „Знаме, обсипано със звезди“ Франсис Скот Кий, чието име носи – Франсис Скот). Макс Пъркинс обаче настоява и в крайна сметка успява да се пребори за „Великият Гетсби“ – заглавие, което той е измислил. Фицджералд знае какво е написал, затова е дирел заглавие, което да грабва публиката от раз. Ала публиката изобщо не се хваща, продажбите не вървят. От романа са изкупени едва около 2 500 бройки, незначително количество в сравнение с „Отвъд рая“ и „Красиви и прокълнати“, втория му роман. От „Великият Гетсби“ писателят печели мизерните 4 000 долара – ужасяващо малко за живота на широка нога, който води с шармантната си съпруга Зелда в „годините на джаза“.

За Франсис Скот Фицджералд красавицата Зелда Сейър е неговият втори голям провал

А според Хемингуей причина за всичките му провали са Зелда и алкохолът. Ърнест никак не я е обичал, пише: „Зелда адски ревнуваше Скот от работата му… Скот решаваше повече да не се мъкне по нощни запои, всеки ден да прави гимнастика и редовно да работи. Но едва захващаше да пише и Зелда започваше да се оплаква, че ѝ е скучно… и го завличаше на поредната вечеринка. Двамата се караха, после се сдобряваха, после пак се караха… С него често излизахме заедно на дълги разходки, за да се оправи от алкохолното натравяне и тогава той вземаше твърдото решение да работи. И вярно, работата потръгваше. Но след това всичко се повтаряше отново…“     

Със Зелда Скот се запознава през 1918 г. в кънтри бар в град Монтгомъри, Алабама. Тя е разглезена богата красавица, дъщеря на влиятелния съдия Антъни Сейър, който я нарича не иначе, а само „Розичка“. И който задоволява всичките ѝ желания. Младият Скот е зашеметен и на мига решава, че двамата ще се оженят. Пише в дневника си: „Аз бях във възторг от нея и веднага се втурнах в атака. Тя беше най-прекрасното момиче, което съм виждал през живота си. И тутакси разбрах, че трябва да бъде моя. Такава любов се случва веднъж на сто години“. С първия си хонорар от 30 долара ѝ купува червено ветрило – недвусмислен знак за изгаряща страст. Зелда също е впечатлена от младши лейтенанта от пехотата, току-що завърнал се от армията, който я омайва с разкази за войната. Слуша го в захлас, макар че Фицджералд изобщо не е воювал – тъкмо го мобилизират и Голямата война (Първата световна) приключва. Прочее, и друг велик американски писател си измисля бойни подвизи, и той южняк като Фицджералд – Уилям Фокнър. На Юг изглежда воинската доблест не е за пренебрегване, по-късно Фицджералд дарява с нея и своя герой Джей Гетсби. Но засега грижите му са други – трябва да спечели Зелда. С ум и интелект успява, но родителите ѝ са категорични – беден е. Това обаче се променя през 1920 г., когато излиза „Отвъд рая“, и двамата веднага се женят. За да се превърнат в най-одумваната и скандална американска семейна двойка може би на всички времена. В „годините на джаза“ със сигурност…

Заслужили са го. Изпълненията им са легендарни: на официална вечеря, организирана от холивудския милионер и кинопродуцент Самуел Голдуин, двамата пролазват през шикарните порти на четири крака, лаейки като кучета. На друг прием пристигат облечени в пижами, а след няколко коктейла Зелда смъква пижамата и танцува полугола. Имали обичай да се возят върху покрива на нюйоркските таксита, къпели се във фонтаните на мегаполиса, на постановките в Бродуей идвали облечени като за бал, но бързо се събличали, смущавайки и възмущавайки зрителите (а вероятно и актьорите, защото кой ще ти гледа театър при две виещи се прекрасни млади голи тела горе в ложата?!)… Известен е случаят, когато Зелда вика по тревога пожарната и като я питат къде и какво гори, тя сочи гърдите си: „Сърцето ми!“. За да не остане по-назад, Скот спретва друга беля: в дома на актрисата Лоис Моран събира от гостите часовниците, накитите и украшенията им под предлог, че ще показва фокус, след което ги пуска във врящото гаспачо. Вероятно за да придобие то скъпоценния вкус на бижутата и диамантите. Двамата пият от сутрин до вечер – изобщо не ги спира фактът, че Щатите са в разгара на сухия режим. Скандалното поведение им докарва все по-тежки неприятности, затова през 1924 г. заедно с малката си дъщеричка Скоти (която носи името на баща си – Франсис Скоти Фицджералд) буквално побягват в Париж. Там се запознават с Гъртруд Стайн и естествено, продължават да пият. „Годините на джаза“ не са свършили, но вече залязват. Идват годините на „изгубеното поколение“.

За Франсис Скот Фицджералд неспирното пиянство е неговият трети голям провал   

А във френската столица изскача и друго изпитание – Зелда получава психическо разстройство и на нея вече не може да се разчита. Не че преди много е можело, но сега никак не може. Скот винаги е смятал, че всички проблеми на обичната му съпруга идват от парите на баща ѝ, които я разглезили и размекнали. Пише до дъщеря си: „Майка ти е като всички презадоволени люде: мека, когато трябва да бъде строга, и строга, когато трябва да отстъпи“. Известно е как Зелда изкарва акъла на персонал, клиенти и на мъжа си в парижкия ресторант „Златният гълъб“: Скот вижда Айседора Дънкан, прочутата танцьорка, и в чест на таланта ѝ пада на колене и ѝ целува ръка. Зелда откача, качва се на втория етаж на заведението и се хвърля долу. Слава Богу, оцелява без особени наранявания. Но вероятно вследствие на „забежката“ на Скот решава да стане балерина – изкуство, което обича от малка. Само че вече е на 27 години – доста напреднала възраст за начални стъпки в едно така трудно изкуство. Тя обаче е непримирима, репетира по десет часа на ден. И се изтощава, безкрайно се изтощава. На 23 април 1930 г. психиката ѝ се срива. Спешно я откарват в клиника край Париж. Диагнозата – шизофрения, лечението – обречено.

Едновременно с нея се срива и Скот. За жалост, двамата не могат да се разведат – католици са. Фицджералд се прибира в Щатите и се наема за сценарист в Холивуд при същия онзи Самуел Голдуин, чието парти съсипват със Зелда преди години. Кариерата му в Меката на киното е пълен крах – не приемат сценариите му, били твърде засукани и интелектуални (и Фокнър като Фицджералд пише за Холивуд и също никак не е щастлив от това). Само един стига до реализация – „Трима другари“, адаптация по романа на Ремарк (1938). Пише на Скоти: „Това, което правя тук, е последното уморено усилие на един човек, който се е занимавал с много по-стойностни неща и се е справял много по-добре“. В Холивуд заживява с Шейла Греъм, която води клюкарски рубрики за кино знаменитостите. Не престава да пие, но не престава и да пише. През 1934 г. публикува „Нежна е нощта“ – романът, в който описва живота си със Зелда. Работи и върху „Последният магнат“, който обаче не успява да завърши: на 21 декември 1940 г. получава третия си инфаркт и въпреки усилията на лекарите, умира. Зелда го надживява с осем години. Смъртта ѝ е ужасяваща: в психиатричната клиника в Ашвил, Северна Каролина, избухва пожар и тя заедно с още осем други жени изгаря. Успяват да я разпознаят по зъбите и по един пощаден от огъня пантоф.

На паметната плоча на общия им гроб е издълбан финалът на „Великият Гетсби“: „Тъй се борим с вълните, кораби срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото“. Да, там са и двамата, Зелда и Скот Фицджералд, там в миналото, в толкова прекрасните и толкова лекомислените „години на джаза“…

Приживе от романа „Великият Гетсби“ Франсис Скот Фицджералд продава едва 2 500 бройки. През 2013 г. негови почитатели пресмятат, че продадените бройки надхвърлят вече 25 000 000 – 10 000 пъти повече. Никак не е зле за една „провалена“ книга, нали?

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Бил е директор на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Свързани статии

Още от автора