В България все още липсва национална стратегия за развитие на културата. Доскоро общините, прозрели необходимостта от стратегия, бяха само три: Столичната (София, 2013–2023), Пловдив (2014–2024) и Габрово (2014–2024). И макар все още финалните им години да не са изтекли, липсват ориентири как тези стратегии допринасят за напредъка на града, няма данни, междинни планове и отчети за тяхното изпълнение, нито оценка на ефектите. В досегашните опити за създаване на стратегии прозира кампанийност. А може би е закономерност – изготвени са по повод кандидатурите на градовете за Европейска столица на културата.
Преди дни – на 28 май – и Великотърновският общински съвет прие, без нито един глас против, Стратегия за развитието на културата до 2030 г. Документът е опит, днешните световни тенденции да намерят равнозначно отражение в спецификата на региона. Общинарите от Търново са се постарали да погледнат глобално на процесите в съвременната култура, но да ги реализират локално. Като са конкретизирали и разписали до детайли мерките, сроковете, отговорните институции, партньорствата, човешките и финансовите материални ресурси, дори са изготвили указател на термините. За да могат да регистрират степените на изпълнение на всяко от направленията. Стремежът на авторите на документа е прагматичен – да подпомага всекидневната работа на администрацията, както и на всички заинтересовани страни. Обект на стратегията са: наследството, визуалните изкуства, книгите, сценичните изкуства, аудиовизията и медиите, читалищата и любителското творчество (чрез активно изграждане и на таргет групи).
Мерките за изпълнение на Стратегията са разгърнати в четири направления: идентичност, достъп, творчество и развитие.
От една година Велико Търново има нов статут – историческа и духовна столица на България. Реализирана е мисълта Драган Цанков отпреди 140 години, изречена в Учредителното събрание: „Ние имаме две столици: Търново – историческа и духовна, и София – правителствена“. По предложение на Инициативен комитет от видни търновци и по повод 140-годишнината от приемането на Търновската конституция (16 април 1879 г.) идеята е подкрепена с мнозинство и става решение на Общинския съвет. А на 12 април 2019 г. Народното събрание гласува решение за обявяването на Велико Търново историческа и духовна столица.
Новата идентичност предполага и нови символи – герб, знаме, химн – атрибути, които вдъхват различно самочувствие на гражданите на старата ни столица. Както и официален културен календар на Общината.
В Стратегията за развитието на културата са заложени както подкрепа на местните творци в различните изкуства, така и създаването на нови публики. С помощта на резидентски програми ще се насърчават творци и от други места, получили вдъхновение да работят в града. Ще бъдат наложени естетически стандарти в уличната среда, като чрез произведения на изкуството се естетизират публичните сгради и пространства. Дори табелите и указателните знаци ще бъдат в единна графична визия. Друга идея обещава да се промени обликът на Стария град с ателиета на художници и творчески индустрии, с още по-внимателно съхраняване на артефактите и социализиране на малките площадчета.
С помощта на мобилно многоезично приложение посетителите на града ще научават много повече за местата, личностите и паметниците, свързани с миналото. А програмата „Обновеното лице на града“ предвижда изграждането на ключови обекти от културната инфраструктура, свързани с нова библиотека и зала за концерти и публични събития.
В очакване сме на учредяването на четири национални награди, които ще носят имената на творци, живели в града (засега е обявено връчването им на две години): за художествена литература – наградата Емилиян Станев, за публицистика – П. Р. Славейков, за изследвания на средновековната култура – Патриарх Евтимий, и за архитектура – Кольо Фичето.
За създаването на нови публики ще се работи заедно с образователните институции, което дава явен знак за търсене на по-образована и придирчива аудитория .
Подобреният достъп до културните обекти ще има най-различни изражения: от специално внимание към хората в неравностойно положение (Програма „Култура и изкуства за всеки“); през инициативи, насърчаващи живеещите в периферните зони на града за представяне на уникалното местно културно наследство, до оживяването с разнообразни активности на историческите места в града и изграждането на нови пространства за култура и изкуство.
Стратегическата цел на програмата „Развитие“ е да популяризира Велико Търново като културен център и туристическа дестинация. Една от първите големи задачи ще е кандидатурата за „Знак за Европейско наследство“ през 2021 г. Специално място заема създаването на клъстер, чрез който ще се търси развитие и обединение на местния артистичен потенциал, културните и творческите индустрии и високотехнологични компании.
Програмата „Кино във Велико Търново“ има за цел да превърне града в един от центровете за популяризиране на българското кино и артфилми от света. Ще се насърчават създаването на филмови продукции, свързани с В. Търново, премиери на български филми, както и образователни дейности за популяризиране на българското и европейското кино.
Следващата година градът ще кандидатства за домакинство и в инициативата на ЮНЕСКО „Световна столица на книгата“, а 2026–2027 г. ще са решаващи. Тогава предстои да се избере вторият български град (след Пловдив) за Европейска столица на културата 2032. Велико Търново има шансове, разбира се, ако Стратегия започне да се прилага.
