Освен конкурсните филми на кинофестивала във Венеция има и заглавия от други програми, заслужаващи внимание
„Невероятната история на Хенри Шугър“ на Уес Андерсън, който направи и стойностен майсторски клас в препълнена зала, е извънконкурсен среднометражен, 40-минутен филм на Нетфликс. Създаден по едноименния разказ на Роалд Дал, той е мозайка от няколко преплетени една в друга истории, споени от разказвач (Ралф Файнс). Богаташът Хенри Шугър (Бенедикт Къмбърбач) се натъква случайно на книжле на индийски лекар (Дев Пател) за съществуването на странен човек (Бен Кингсли), способен да вижда със затворени очи. Шугър иска да притежава същото качество с цел да мами в хазартните игри, за да стане още по-богат. Андерсън използва театрална сценография, снима на 16 мм. Звуците, цветовете, декорите, които се разтварят като страници на книга, са част от стила на тази сполучлива игра.
90-годишният Роман Полански, също се е забавлявал, правейки „Дворецът“,но желанието му да бъде сериозен го е направило смешен. Сатирата, чрез която затваря в дворец в швейцарските Алпи богаташи, дошли да отпразнуват 2000 г. и идването на XXI век, вместо да жигосва, става жалка. Натруфени и капризни дами, охранени господа – ексцентричните персонажи, които се движат и кандилкат по коридорите на луксозния хотел, неизпълнимите прищевки предизвикват недоумение. Режисьорът се плъзга по повърхностното наблюдение, вместо да задълбочи анализа си на прояденото общество. И това само четири години след като „Офицер и шпионин“ (2019) получи Сребърен лъв във Венеция. Филмът на Полански ще бъде показан в България на кинофестивала „Синелибри“ през есента.
Уди Алън имаше повече късмет с 50-ия си филм „Късмет“, заснет във Франция с френски актьори от италианския оператор Виторио Стораро. Млада влюбена двойка, утвърдени професионалисти, живее в богат и изящно подреден дом в Париж. Всичко е наред, докато не се появява съученик, с когото не са се виждали от години, създава се любовен триъгълник с неочакван финал. Без да е нещо ново в творчеството на американеца, трилърът за случайността на съдбата и късмета поне е приятен за гледане и не излага режисьора. Разбира се, поклонниците му препълниха салоните, както и залата за пресконференции. Тази година поради стачката на американските актьори червеният килим остава безлюден.
Богат на преживявания е очарователният японски конкурсен филм „Злото не съществува“ на дебютанта във Венеция Рюсуке Хамагучи („Карай колата ми“), който сигурно ще получи висока награда. Недалеч от Токио, в малко селище обитателите живеят в пълен синхрон с природата – дърветата, водата, животните веднага стават действащи лица. Всекидневието е спокойно, ритъмът на филма е бавен и отмерен. Героите говорят малко, чувствата им са изразени визуално – огромни дървета в първите кадри, показани отдолу нагоре чрез камерата, които внушават спокойствие и изразяват симбиозата между човека и околната среда. Покоят е нарушен от идването на двама чиновници от Токио, които съобщават на нищо неподозиращите хора, че голяма фирма има намерение да построи луксозен туристически къмпинг. Това би нарушило местната водопроводна мрежа, а и цялото равновесие в природата. Става сблъсък между две гледни точки за екологията, между два противоположни свята – селския и градския. И пак надделяват снежната природа, чистата вода, събирането на японската подправка васаби, а не толкова диалозите, с които и млади, и стари от селото защитават девствеността на околната среда. Хамагучи потапя зрителите в незабравимо спокойствие и поетика. Музиката на композиторката от „Карай колата ми“ Ейко Ишибаши изиграва значителна роля.
Музиката е действащо лице и в „Маестро“ (САЩ) на Брадли Купър, тук в двойна роля на режисьор и актьор, превъплътил се в образа на композитора Ленард Бърнстейн. Изумителната физическа прилика с героя, неговото раздвоение между попрището на композитор и диригент, между класическата и поп музиката, между брака с обожаваната съпруга и неприкритите хомосексуални връзки са умело вплетени в сполучлива драматургия с остри диалози, които ще допринесат за несъмнения зрителски успех на „Маестро“, а и твърде вероятно ще донесат награда от фестивала.
