„Три зрънца от нар. Есета от подземията на подсъзнанието“, Роуз Мари Салюм, превод от испански Вера Дончева, издателство „Скайуей Пъбликейшънс“, 2022 г.

В сферата на културата личността е всичко: в сферата на политиката – тя е „нещо”, а в сферата на икономиката – почти нищо.

Предполагам, че мнозина сериозни театрални дейци много пъти са си задавали въпроса – как би изглеждал театърът на бъдещето? Мен лично много ме блазни идеята да изправя театралната сцена, да я направя от хоризонтална – вертикална.

Как се случва така, че цивилизовано поруганото достойнство на човешката личност все пак успява да се запази и отвъд предела на безсрамното й унижаване? Как е възможно да се случи такова чудо?

Защо „класите, които се издигат с изпити“, предизвикват толкова силно възмущение във време, когато сложността на света предполага, че обществото ще има най-голяма нужда от тях?

Какви са различните проявления на популизма и антиелитизма, как се отразяват кризите върху политическите режими и гражданските мобилизации – Антоний Тодоров, Анна Кръстева, Нано Ружин, Евелина Стайкова, Илдико Отова.

Книгата на лорд Бетел разказва за насилственото репатриране от Германия на 2 милиона „съветски“ военнопленници. Английски и американски войници конвоират милиони хора към тяхната смърт.

Един човешки живот е прекалено и недопустимо висока цена за разплащане между две държави. Подобно разплащане ни сродява с варварството, превръща ни в народ от Ердогани.

Днес сме подложени на нови техники на манипулация и се влияем от подвеждащи цени на продуктите, тенденциозно изопачаване на информацията, пропагандни стратегии…

Наративът от времето на Студената война е склонен да разглежда всяка подмолна дейност като дело на друга държава. Резултатът е нарастваща опасност от конфликт.

Стопард великолепно пародира искането на партията към нейните членове да бъдат преди всичко партийци, а след това хора. Но над всички, като някакъв дядо Боже, стои могъщият полковник от Държавна сигурност, който също има докторска титла, но предпочита да се движи в офицерската си униформа.

Във втората си книга, „Иракският Христос“, Хасан Бласим събира 13 разказа в стила, познат ни от „Лудият от площад „Свобода”. Писателят ще бъде гост на Международния литературен фестивал в София: на 16 декември, петък, от 19 часа в НДК.

„Фантастични животни и къде да ги намерим“ на британския режисьор Дейвид Йейтс излиза от сянката на литературния си първообраз.

В ранната есен миналата година най-сетне събрах сили да отида на мястото, където преди 80 години комунистите са разстреляли моя дядо, офицер от тогавашната „царска“ армия. Дългото отлагане на това своеобразно „поклонение“ бе натрупало в мен сериозни угризения.

Вярата в Бога наистина ни подкрепя, тя дава на човека увереност, за да стане достоен за себе си, и му помага да не погине в голямата криза при израстването си до зрялост. Вярата му дава увереност, но като го утвърждава в истината и като му съобщава една тревога от по-висш порядък.

Спъвам се в греха на Адам, пред тайнството на злото, пред това творение, чийто закон изглежда, че е „изяждането-помежду-ни”. Не давам никакво решение. Минавам през тази стена, както възкръсналият Господ. Доверявам се на словото, на обещанието на Този, Който е дошъл и ме е възлюбил.

От есента на миналата година той е главен диригент на Русенската опера – най-младият на такава позиция в България.

Едно от най-популярните оперни заглавия на ХХ век закрива киносезона на Метрополитън опера на 11 май. Ще го гледаме и в България – в Синема Сити София от 19 часа.

Гледаме „Валкюра“ в програмата „Метрополитън опера: На живо от Ню Йорк“ на 30 март, събота, от 18 часа в Синема Сити София.