На 20 юли в програмата на Международния музикален фестивал „Варненско лято“ рецитал изнесе Веско Стамболов. Той изпълни последните клавирни опуси на Панчо Владигеров.
Преди две години в София заедно с певицата Неда Атанасова Веско Стамболов направи всички последни опуси на композитора, тъй като оп. 67 е за глас и пиано по стихове на Николай Лилиев. Тази година освен петте последни опуса той включи и „Миниатюри Шумен“ оп. 29. Концертът беше част от тържествата за 120-годишнината на композитора.
Между 1972 г. и 1978 г. Панчо Владигеров създава шест опуса, в които според неговите думи е търсил „нови пътища, нови изказвания“, макар винаги да се е придържал твърдо към своя стил и мироглед. Три кратки пиеси оп. 64 Владигеров посвещава на Алексис Вайсенберг, Четири пиеси оп. 65 пише за Иван Дреников, Пет силуета оп. 66 са за Антон Диков, Пет поетични картини оп.68 посвещава на Николай Евров, Четири фрески оп. 69 и Три багатели оп. 70 създава за Красимир Гатев.
„Това са пиеси настроения, пиеси състояния, пиеси пейзажи, пиеси спомени, пиеси в духа на народните песни…, казва Веско Стамболов. В тези кратки творби, родени в тишина, Владигеров е обърнат навътре в себе си и се взира в миналото. Клавирният език е по-изчистен, прозрачен, рафиниран, а музикалните идеи се излагат и развиват с изключителна лаконичност“.
За да чуят тези великолепни миниатюри, изпълнени от Веско Стамболов, бяха дошли не само слушатели, но и много музиканти. След това повече от час продължиха поздравленията и разговорите. „Това са мои съученици от музикалното училище, някои по-големи, други по-малки. С някои от тях не сме се виждали от завършването. Беше много мило и радостно“.
Веско Стамболов започна с „Миниатюри Шумен“, създадени през 1934 г., а след това прозвучаха последните опуси.
„И друг път съм свирил късния Владигеров и за част от публиката това е шок, защото езикът доста рязко се променя. Тук исках да започна с познатото. Първата пиеса е „Приспивна“, тя успокоява. И след това идва късният Владигеров“.
Последната пиеса бе „Хумореска“, в останалите цикли имаше още няколко хуморески, но чухме и „Тъга“, и „Спомен“. В късния Владигеров тъгата и хуморът съществуват заедно, напомня пианистът. „Това, което ме впечатлява в късния Владигеров в днешните времена, когато се търсят бърз успех и голяма продуктивност, е, че той в зенита на възможностите си създава няколко опуса. Опус 64 пише през 1972 г., когато е на седемдесет и три години, и след това всяка година създава между пет и девет минути музика. Не защото не е можел – в музея ми разказаха с какво внимание и колко пъти е преправял тези пиеси. Абсолютен перфекционизъм! Един композитор от подобна класа, с целия път, който е изминал до този момент, е доволен и му стигат пет минути музика на година. Това много ме впечатли и си мисля: Де да можеше и сега да са така нещата.“
Какво е за вас Владигеров?
Затруднявам се да отговоря. Не искам да правя сравнения, защото обичам и Пипков, и Ненов, и Големинов, и композиторите от следващите поколения. Ще кажа, че това е нашият голям национален композитор, както Албенис или Григ. Най-изумителното за мен е, че само 30–40 години преди него е било пълна пустиня. Разбира се, има ги първопроходците Добри Христов, Маестро Георги Атанасов, но в клавирната музика той е първият, който изведнъж създава музика, напълно равностойна на западноевропейската. Огромен, колосален талант!
Записвали сте и сте изпълнявали много Бах. Не обичате сравненията, но като ви слушах, не можех да не открия и като интерпретация някои препратки към него.
Няма композитор, който да не се е учил от Бах. Дори и най-противоположни като естетика автори, всички са минали през изучаването му. Който повече се е поучил, е станал по-добър композитор. При Панчо също има много полифония и когато свири човек, усещането е все едно си в доста развълнуван океан. Никак не е лесно да се плува в тези води. Има опасност, свирейки, човек да се удави. Аз дори бях казал на внука му: „Искам да възкръсне и да изпълни пиесите си, за да видя той как ще изсвири това, което е написал“.
Цялата ви творческа биография е свързана с представяне на различни цикли. Няма да ги изброяваме, но как ще продължите? Ще има ли нещо толкова мащабно като Бах или Рахманинов?
Времената не са за мащабни проекти. Всичко е прекалено забързано. Аз не обичам да работя бързо. Обичам нещата да узреят, затова не смея да говоря. Мисля си за българска музика и когато дойде времето, ще обявя официално.
От класиците ли ще бъде или от по-съвременните композитори?
От класиците.
Вече няколко пъти споменавате забързаното съвремие. Сигурно не остава много време за ваканция, въпреки че сте в родния си град?
Да, открадвам някакви дни, но това е ритъмът през цялата година. Не мога да си позволя например цяла седмица, както хората го разбират.
Преподавате камерна музика и пиано във висшата консерватория „Лисеу“ в Барселона. Какви са студентите ви?
Днешните деца не са в никакъв случай по-глупави от нас или по-малко талантливи. Имали са нещастието да се родят във време, когато ги залива информация в огромно количество, затова много трудно сами могат да си подредят ценностите. Най-лошото е, че те много трудно се концентрират и имат големи проблеми да помнят.
Тази информация не им ли помага?
Само на малцинството, което умее да подбира, да отсява, защото тази информация е пирамида, която в основата е напълно излишна.
Много по-бавно учат, много по-малко материал правят. Дори тези, които са най-будни. Всичко трябва да им налееш, казано грубо. Според мен ние бяхме по-самостоятелни, имахме повече критерии. Говоря за „тогава” в България, а сега съм в Каталония. Там има фантастични деца, човешкият контакт е фантастичен. От време на време имаме доста прилични резултати. Печелят и конкурси. Дори успях да ги накарам и българска музика да свирят. Беше им интересно, колегите го оцениха. Изпълниха Сонатата за флейта на Мирослав Данев, Каприз от Панчо Владигеров за фагот и пиано и Соната за фагот и пиано от Лазар Николов.
Вие самият в чужбина свирите ли българска музика?
За мен са интересни интегралните проекти. Такава ми е природата. Обичам да се концентрирам в едно нещо и да не излизам от него, докато не мине, но съм си мислил, че нашите композитори много биха си подхождали с Албенис или с Де Файя. Например във Владигеров се чувства и сефарадското влияние, има и нещо, което го има и при Албенис. Тях двамата ги намирам доста близки.
Имате в творческия си път и интересни партньорства.
Да, правил съм дуетни изпълнения с флейтистка, с пианист и с цигуларка напоследък. Това са първо приятелства, а след това и естетически сходства. Тези срещи са доста експлозивни. Нищо не планираме предварително. Срещаме се в музиката. На Иберийския полуостров нещата са доста спонтанни. Има доста сюрреализъм. Има неща, които човек не може да си обясни. Аз вече дори не се опитвам да разбера. Приемам каквото дойде. Така нещата стават по-хубаво. Там нашата логика не върви.
Веско Стамболов преподава камерна музика и пиано във Висшата консерватория „Лисеу“ в Барселона. Преди това до 2012 г. е преподавал в Музикалната академия в София, където е учил при Димо Димов и Красимир Тасков. Във Варненското музикално училище негова учителка е Мария Гинева.
През 2003 г. записва Концертите за пиано № 1,3,7 на Йохан Себастиан Бaх с Йосиф Радионов и Зефира Вълова – цигулка, Петя Иванова – виола, и Христо Христов – виолончело, а Концерти № 2,4,5 6 заедно със Зефира Вълова, Йордан Димитров – цигулки, Виктор Мицев – виола, и Кристина Генова – виолончело, през 2008 г. Дисковете издава Meta Records.
През 2005 г. същата фирма издава и двата концерта на Шопен, също в камерна версия, направена от самия композитор. Тук Веско Стамболов работи с Евгения-Мария Попова, Зефира Вълова – цигулки, Петя Иванова – виола, и Христо Христов – виолончело.
„Преди четири години младият български пианист Веско Стамболов излезе с гръм и трясък на международния CD подиум. Тогава той записа три концерта във вариант със струнен квартет, а днес цикълът е завършен. Това е чист Бах и музикално-интерпретативна наслада“ – може да се прочете в една от рецензиите.
През 2004 г. списание Pianonews избира първия диск с концертите на Бах за „Диск на месеца“ за май и юни – сред двадесет други нови издания.
Заедно с Весела Маринова Веско Стамболов записва творбите на Сергей Рахманинов за две пиана за Nimbus records (1998).
Осъществява първото в България интегрално изпълнение на шестте Бахови концерта за пиано и оркестър. Направи го и през месец февруари тази година заедно с Габровския камерен оркестър с диригент Иван Стоянов. През 2000 г. заедно със Стела Димитрова-Майсторова, Виктор Вълков и Димо Димов, съпровождани от „Софийски солисти“ под диригентството на Пламен Джуров, свирят концерти на Бах за едно, две и четири пиана.
Все в поредицата концептуални проекти е и този от 2015 г., когато заедно с пианиста Емили Бругаля и цигуларката Велика Цонкова изпълниха музика от балетите „Пулчинела“ на Стравински, „Тривърхата шапка“ на Де Файя и „Парад“ на Сати по повод изложба на Пикасо в София. Пикасо е правил сценографията на тези пиеси.
Струва си да спомена още няколко много интересни срещи, които Веско Стамболов споделя с публиката у нас.
През 2012 г. на фестивала „Аполония“ заедно с оперната певица Цветана Бандаловска представят песни от Брамс, Вагнер и Щраус, като на следващата година повтарят програмата на „Варненско лято“. Забележителна беше и руската музика за две пиана, изпълнена с Марио Ангелов на „Мартенски музикални дни“ в Русе през 2003 г. От 2008 г. е концертът с квартет „Димов“, посветен на камерната музика на Брамс.
Трудно е да се опише активната концертна дейност на Веско Стамболов. Той изнася рецитали и концерти на всички големи български фестивали – „Пианисимо“, „Аполония“, „Варненско лято“, „Мартенски музикални дни“ в Русе, „Дни на музиката в Балабановата къща“ в Пловдив, „Изкуството на барока“. Веско Стамболов е носител на първи награди от следните национални конкурси: 1988 г. – „Светослав Обретенов“; 1994 г. – „Никола Стефанов“ в София за дуо флейта и пиано; 1996 г. – „Цветана Дякович“ в София за вокална камерна музика; 1998 г. – „Сергей Рахманинов“ в Плевен за руска музика; 1995 г. – Пета награда от конкурса за пианисти „Мария Каналс“ в Барселона; 1999 г. – Втора награда от конкурса за пианисти от Полша и България „Фредерик Шопен“ във Варна; 2000 г. – Трета награда и специалната награда на комитет „Шопен“, Париж на конкурса „Албер Русел“ в София; 2001 г. – Втора награда от конкурса „Панчо Владигеров“ в Шумен. През 2004 г. Веско Стамболов получава Кристална лира.
