Разговор с Идан Вайс – изпълнител на ролята на Франц Кафка във филма на Агнешка Холанд „Франц“, номиниран в категорията „Европейски актьор на годината“ от ЕФА

Специално за Портал Култура

Роден през 1997 г. в Германия, Идан Вайс е най-младият актьор, номиниран от ЕФА тази година. В последния филм на Агнешка Холанд „Франц“ той пресъздава образа на Франц Кафка, една от най-сложните фигури на модерната литература. Разговорът с него беше проведен на 9 януари 2026 г. в рамките на среща с международната преса, организирана от Европейската филмова академия.

Какво ви насочи към актьорската професия? Имате ли идоли в киното?

Идвам от нещо, което се нарича пърформанс театър, в който физическото надскачане на границите е ключово. Като цяло това е огромно, лудо преживяване. Един ден мой приятел, илюзионист, ме заведе на курс по импровизация. Тогава разбрах, че трябва да правя нещо различно. Кандидатствах в актьорско училище – приеха ме, една година бях там, но напуснах. После отидох в друго актьорско училище, но и него напуснах. В продължение на пет години, наистина пет, ходех на театър почти всеки ден. Чрез наблюдение научих много. Гледал съм и много кино и продължавам да го правя. Не бих казал, че имам идоли, но съм голям почитател на Ларс фон Триер, Терънс Малик и Гаспар Ное. Обичам режисьори, които поемат рискове.

Как преминаха първите ви години в професията?

В продължение на седем години участвах в десетки кастинги. Канеха ме за най-различни роли и типажи, беше някаква лудост. Но никой не успяваше да ме постави в нещо ясно и конкретно. Можех да покажа огромен диапазон от емоции и идеи, но това все не стигаше, за да ми дадат конкретната роля.

До „Франц“ бях се снимал само в късометражни филми. В един момент дори написах на агентката си, че съм напът да се откажа – нищо не вървеше, както трябва. После се появи този шанс с Агнешка. Биографичен филм не се прави всеки ден и това беше огромно предизвикателство за мен.

Как реагирахте, когато разбрахте, че получавате ролята на Кафка?

Беше много забавно. Към полунощ агентката ми се обади и ми съобщи, че съм получил ролята. Не можех да повярвам. Бях сънен, не разбрах веднага всичко. Гледах стената срещу леглото си. После се уморих и заспах. Чак след няколко дни осъзнах какво всъщност ми се е случило. Чувството беше огромно.

Агнешка Холанд е режисьорка с огромен опит, а за вас това е първа значима роля. Как работехте заедно?

Агнешка е много интелигентна, забавна и авангардна в мисленето си. Работата с нея беше страхотно преживяване, най-страхотното, което съм имал в киното досега. Онова, което тя ти дава, е енергийно заредена атмосфера и усещане за свобода. Получаваш пространство за импровизация, така както ти я разбираш. И ако нещото проработи, тя ти се доверява. Общата ни цел беше да търсим Кафка. Стъпка по стъпка вървяхме към него. Процесът беше труден, но интересен. Благодарение на огромния си опит Агнешка знае как директно да се насочва към същината. Заедно с това – как да търси експерименталното, различното.

Прави впечатление, че интерпретацията ви на Кафка е много физическа. В някои сцени дори напомня на пантомима.

С Агнешка обсъждахме сценария и идеите ѝ за образа. Тя ми даде около половин година за подготовка. Един от въпросите, които постоянно ме занимаваха, беше как се „играе“ човек, който е починал. Изчетох всичко написано от него. След това започнах да работя върху някои негови специфични движения, наподобяващи тикове. Според Агнешка тенисистът Рафаел Надал често използва повтарящи се ритуални жестове и тя ми препоръча да го наблюдавам. Раздвижвах раменете, пръстите си. Много от това не се вижда във филма, но за мен беше важно да упражнявам контрол над тялото си. В продължение на пет месеца се учех да греба и усъвършенствах чешкия език. Припомнях си и детските години, моментите на депресия, тъгата, затварянето в себе си.

Изолирали сте се от външния свят. Как го направихте?

Да, това беше мое решение. Според мен, независимо дали ролята е малка, или голяма, важното е да излезеш от зоната на комфорт. Два месеца живях затворен в един апартамент в Хамбург. Напусках го само вечер, по тъмно. Търсех усещането за депресия, за тъмна енергия. Опитвах се да разбера как Кафка е възпитал у себе си способността да не се отказва. Как, независимо от ситуацията или семейството си, се е фокусирал върху най-важното за него. Дори и да не е бил винаги наясно със себе си, е вървял напред. С надеждата, че един ден ще разбере.

Опитвате се да направите разбираема една сложна същност?

Да. За Агнешка и за мен беше важно Кафка да не бъде възприеман като задължителна, скучна книга от училищната програма, а като цветна личност с идеи и харизма. В последно време излизат много биографични филми и те разказват за хора, които са направили нещо специално. Затова беше важно да не се поддаваме на клишета и да покажем Кафка като чувствителен човек. Да, изпадал е в депресии и си е противоречал, лутал се е, но е бил и забавен. Спортувал е много и е имал специфичен поглед към света.
В личен план много харесах биографичния филм за Боб Дилън, на когото съм голям фен, и Тимъти Шаламе, който се справя страхотно.

Все пак коя според вас е най-важната цел на филма?

За поколенията преди нас влиянието на Кафка е било по-очевидно, решаващо и дълбоко. Днес светът се е променил значително, живеем в доста различна среда. Затова мисля, че за Агнешка беше особено важно филмът ѝ да напомни на по-младите, че човек като Кафка е съществувал.

Да, персонажите, с изключение на вашия герой, директно се обръщат към зрителите. Как оценявате този похват?

Като интересен. Тези около теб разрушават „четвъртата стена“, а само ти оставаш в музея. Затова на моменти филмът прилича на документален или по-скоро на псевдодокументален. В същото време е и иронична фикция. Някой умира, а след това го превръщат в търговска марка. Това се е случвало с много хора – Кърт Кобейн, Иън Къртис… Животът на хората се продава като бранд – в това определено има ирония.

Сега, когато признанието вече е при вас, как се чувствате?

С мен се случи нещо доста лудо. Не бях подготвен за толкова внимание. Последните месеци са зашеметяващи. Да бъда номиниран в една категория с велики актьори като Тони Сервило, Стелан Скарсгард, Мадс Микелсен и Сержи Лопес, всички по-възрастни и много по-опитни от мен, е невероятно. Най-доброто, което можеше да ми се случи.

Усещането, че си приет заради това, което си направил, и то след толкова дълга борба, е много красиво. Всеки има нужда усилията му да бъдат оценени. И Кафка е имал нужда да го приемат.

Имате ли нови проекти?

Участвам в немско-австрийския сериал Charité, където играя лекар. След това започвам в два проекта на английски език. Единият е с Орландо Блум, а другият е артхаус трилър („Спасете душите ни“, режисьорски дебют на Йонас Щайнакер) – екодрама за трима души, които извършват самоубийство като форма на протест срещу климатичните промени. Ролята е трудна, но мисля, че филмът може да стане много силен.

Един по-личен въпрос – срамежлив човек ли сте?

По принцип съм екстровертен, но мога да бъда и много интровертен. Когато се срещам с нови хора, първо ги наблюдавам. Обичам тишината. В същото време мога с часове да стоя в техно клуб. Постоянно се изучавам. Харесвам чувствителните персонажи, но бих могъл да играя и куиър роли, и серийни убийци. Вече не се страхувам от затворената врата. Знам, че всичко е зад нея – просто трябва да я отвориш.