Видях ги. Дано и вие да ги видите сега.
Онзи южен град от онази песен: Край реката редят се, редят се тополите…
Тополите ги няма сега. Днес вече няма да могат да напишат песен за южния град.
Но още има живи хора от поколението, което е садило онези тополи край реката. Онези тополи, за които написаха песен. Тополите, които ги няма вече…
И двамата са на 86 години. На него жена му почина, той изкара лек инсулт. И добре че се намери тя. Тя е негова съседка. Преди време загуби мъжа си. Всеки предиобед, ако е хубаво времето, двамата се разхождат, хванати под ръка, по главната улица, по „чарка”. Разходката им е толкова бавна и плавна, сякаш двамата се реят във въздуха.
По главната улица винаги ще ги пресрещне Мето. Кой не е виждал Мето, кой не знае за него? Осажден и оръфан, той се търкаля като колело по улицата. Някои го гонят, други му се веселят.Тук ще му дадат цигара, там – стотинки, по-нататък, ехе, и бирица.
Шарен свят. Хора всякакви.
Когато види възрастната двойка, Мето се преобразява. И не разбираш, предишното ли е било игра, или сегашното. Но той става друг. Кимва, поздравява благородно. И тръгва бавно редом с тях. И нещо си говорят. Единият път каза, че няма обувки, неговите ей ги, подметките им зяпат. И на другия ден старците му дадоха чифт стари, но здрави обувки.
После Мето им каза, че, ако може тъй, някакво яке… Че този вятър…
Донесоха му и яке, пак старо, носено много, но здраво, още може да пази от вятъра, който понякога излиза в тоя град, не е ли това същият едновремешен вятър, който чупеше и кършеше клоните на тополите край реката, когато край реката имаше тополи… И даже написаха песен за тях: Край реката редят се, редят се тополите…
Но ето, днес, в чудния първомартенски ден в този южен град, изведнъж Мето тича по главната, по „чарка”, лети. Какво ли е станало? Тича Мето, търси възрастната двойка. И ги видя най-сетне, удари спирачки пред тях, изчака да си поеме дъх. И извика:
– Видях ги!
И започна да описва кръгове с разперени ръце.
Видял в небето над ливадите извън града щъркели. И тича да съобщи на хората, които му дадоха обувките и якето. На възрастната двойка, която всеки ден се разхожда по главната, по „чарка”.
Има едно такова поверие, старите хора го знаят и си го повтарят по припеците. Видиш ли щъркели, ще изкараш годината.
Никой друг не е видял още щъркелите. Но Мето ги е видял.
Не е ли малко рано за щъркелите, Мето?
Не е рано.
Щом ги е видял, значи ги е видял. Точка.
