Сега и Турция е пред прага на промени, които ще я направят друга, които ще я променят в дълбочина. След това лято, след преминаването през този праг, Турция или ще влезе във водовъртежа на тягостни, дълги и деструктивни социални сътресения и стопански регрес, или ще съумее да прескочи тази пропаст. Но и в двата случая няма да продължи както досега. Не са малко онези, които смятат, че позициите на президента Ердоган са отслабени и че това ще доведе до тежки граждански конфликти и до разклащане на институциите в Турция. Ще си позволя да направя прогноза, която вече съм загатвал в някои свои статии. Реджеп Тайип Ердоган ще съумее да се справи с тази безспорно тежка ситуация и дори ще укрепи своята власт. Това ще стане с помощта на още по-засилено прилагане на репресивни мерки, но ще бъде и резултат от нарасналия авторитет на президента в очите на една твърде значима част от турската нация. Поведението му в периода на силното обтягане на отношенията с Европейския съюз допринесе много за това спечелване на доверие и подкрепа. Сега Ердоган направи успешен ход, потърсвайки път за сближаване с Русия и Израел. Направи го, противно на отбелязаното в някои коментари, не от безизходица, не защото е изпаднал в изолация и е останал сам, а защото искаше да демонстрира сила. Направи го с жест, който трябваше да покаже, че в този тежък за Турция момент, онези, към които се обръща с инициатива за сближаване, ще отвърнат положително. Реакцията на Владимир Путин го потвърди, а същото може да се каже и за сигналите, които излъчи официален Тел Авив. Така че, Ердоган всъщност направи демонстрация на това, че никога не е оставал сам, а с помощта на Русия и това, че дълбок и опасен за мира конфликт между двете страни няма и не е имало в последно време. Реджеп Ердоган ще остане на власт, но след края на това лято Турция ще поеме в посока, която все още не може да бъде определена точно. Знае се само, че няма да е същата, както казах по-горе.“
Написах това в статията си за портал „Култура“, която излезе на 8-и юли под заглавие „На прага“. Тогава си мислех, че прагът ще бъде прескочен в края на лятото или през есента. Нещата се развиха далеч по-бързо. Вече няма никакво съмнение в това, че Турция навлиза в решителната фаза на такъв период от своята история, който ще я направи друга. Ако се върнем назад, най-напред трябва да си спомним, че най-важните фигури в движенията на Реджеп Ердоган от последната половин година предоставиха знаци за това, че той се подготвя за минаване на ново, по-високо ниво на играта. Движенията, извършени от турския президент през този период показаха ясно, че той подготвя внимателно, но заедно с това и амбициозно и агресивно с оглед на времето, предвидено за осъществяване на проекта, условията, които ще направят възможно изстрелването. Че се строи активно платформата, от която президентът възнамерява да извърши своя голям и смел скок.
Индикациите за това бяха много. Като се започне с комуникацията, поддържана с Европейскя съюз по време на най-големия прилив на имигранти в Европа и преговорите, довели до подписването на споразумението, мине се през шантажа с колебанията при реалното му прилагане, и се стигне до шумните етюди на президента Ердоган, изиграни във връзка с предвиденото за началото на месец юли отпадане на европейските визи за турски граждани. Твърдата, направо груба на моменти реторика по отношение на Евросъюза, позата на непоколебимост и твърдост в условията на много сложна и рискова обстановка, в условията на външна изолация, трябваше да убедят турските граждани в това, че техният президент е отдаден без остатък на интересите на нацията и на тяхното отстояване.
Неуспешният опит за преврат предостави на Ердоган чудесната възможност да извърши последната, най-важна стъпка, ознаменуваща началото на истинския поход към прехода.За неговото започване беше нужен достатъчно радикален повод, някакво преобръщащо нормалния ход на нещата събитие, катастрофа в етимологичния смисъл на думата, която да стане отрицание на всекидневната реалност. Някакъв катаклизъм беше нужен на Ердоган, за да се даде стартът на спринта по последната права. И това събитие дойде толкова бързо, че все още е трудно да се повярва. Сега вече пътят към осъществяването на реформата и легитимирането на една президентска диктатура е не само отворен, но и павиран.
С осуетяването на опита за силово завземане на властта Ердоган си гарантира мястото на страж на демокрацията и мобилизира своите привърженици до пределната степен, която му беше нужна, като им вдъхна още по-голяма увереност. И завърши, осъществи изграждането на добре конструирания и обгрижен образ на президента-закрилник и хранител. Избран при това пряко от своя народ.
Непосредствено преди да се стигне до развръзката, Реджеп Тайип Ердоган се погрижи и за това да демонстрира стабилността на позициите си в международен план, представяйки на вниманито на публиката сцената с разтопяването на ледовете, сковали отношенията с Израел и Русия. Оставаше само да се случи нещо, нещото, което ще направи възможно провъзгласяването на новата епоха, обявявеното на това, че Турция влиза в нов режим на развитие. Режим на историческа промяна.
Станалото в нощта на 15-ти срещу 16-и юли постави Ердоган и неговото управление в категорията „епоха“ и независимо от по-нататъшния ход на събитията и от бъдещето на това управление особеното му и ключово място в турската история ще остане неоспоримо.
Властта на сегашния президент не само доказа себе си като силна и устойчива при справянето с опита за преврат, като способна да се пребори с такава сериозна вътрешна заплаха на фона на идващите отвън, но и съумя да стане причина за нещо, което се е случвало много рядко в най-новата история на Турция. Събитията разклатиха из основи единството и стабилността на една от трайните детерминанти в турската политическа и социална действителност. Получи се нещо като разомагьосване на широко разпространеното (в представата на турското общество за самото него, както и в идеята на външния свят за турското общество) съзнание за ролята на армията, за мястото на военните в политическия живот. Тяхното константно и почти свещено присъствие, с което всеки един, който е на власт в Турция трябва да се съобразява през цялото време на своето управление, беше поставено под въпрос, беше предизвикано. Стана така, че тази инстанция на реалната, на дълбоката власт, тази de facto последна инстанция беше показана като уязвима и победима. Но далеч по-важно е това, че тя беше в някаква степен десакрализирана. Защото представата за нея като за гарант на националната сигурност и на националното единство отстъпи пред болезненото впечатление за предателство, извършено заради лични властови амбиции и от користолюбие. И то във време, в което Турция преживява толкова трудни моменти, когато терористичната заплаха е огромна, а международните отношения силно комплицирани. Тогава, когато фрагментацията и конфронтацията настъпват застрашително, тогава точно армията, наместо да бъде символ на стабилността, роди в самата себе си нестабилност и заплаха за гражданския мир. С което изгуби някои от основните черти в образа си. Една от които е фундираната в патриотизма и чувството за отговорност пред социума хомогенност.
Пропагандната машина, ръководена от Реджеп Ердоган нямаше как да изпусне такава златна възможност за поставяне на голяма част от най-влиятелните кръгове в средите на военните в ситуация, която ги заставя да бъдат лоялни на президента.
Десакрализацията на армията и рязкото понижаване на нейния авторитет в масовото съзнание със сигурност ще са сред най-съществените и определящи бъдещето на Република Турция последици от опита за преврат в страната, извършен преди седмица. Става дума за армията, разбирана като едно ползващо се с широка независимост и автономия тяло в държавата. Сега вече плановете за нейното по-пълно подчиняване на президента без съмнение ще се радват на много по-голямо одобрение.
Така Ердоган натрупа още точки вътре в страната, а и сред диаспората. Сега обаче той се изправя пред най-трудното изпитание, а то се заключава в това, ще съумее ли да консумира с мярка постигнатото. С мярата, необходима за увеличаването на неговия авторитет и за запазването на извоюваните вече позиции. С други думи въпросът е ще успее ли господин Ердоган да не се препъне в аурата си на спасител, на баща на нацията в актуалната ситуация. Защото сравняването с Кемал Ататюрк може да му струва всичко.
Колкото и да е забулено в мъгла бъдещето, вижда ми се, че Реджеп Ердоган знае къде да спре и няма да допусне грешката да премине границата, отвъд която ще се окаже сам в пустошта и обграден от зверове. Той ще задълбочи процеса по разширяване на своята власт, но със законови средства, разтягайки максимално стените на закона, и най-вероятно ще увеличи колкото може правомощията си. Само че без да прибягва до ходове, които изискват промени в конституцията на страната, да кажем. Ако има такива те няма да са прекалено дръзки. Развитието на ситуацията ще бъде държано колкото се може по-дълго в рамките на извънредното положение, но без резки движения и без директно разглобяване и пренареждане на общата демократична конфигурация. Това конституционно държание ще бъде един от много силните козове на Ердоган и той ще го използва, знаейки, че в момента всички очакват от него точно обратното, а именно незабавно посегателство срещу принципите на парламентаризма, засилване на авторитарното начало и оформяне на някаква специфична диктатура. Посока, в която турският президент, разбира се, вече е поел. Но като че ли той няма да задълбочи тази линия, а по-скоро ще се опита да учуди света. Мерките, които се прилагат към момента, са временни и са замислени като такива, а чистката и репресиите са нещо, оправданието за извършването на което беше несъмнено търсено методично и в крайна сметка намерено, но и част от политика, която няма да бъде провеждана още дълго време. След първоначалния етап на силно ограничаване на гражданските свободи Ердоган сигурно няма да върви към засилване на репресивните действия, освен ако не се стигне до катастрофични сътресения.
Ето защо си мисля, че управлението на Реджеп Тайип Ердоган ще приеме след време, и то не след дълго, форма, която ще бъде интересен идиом в полето на политическото експериментиране с параметрите на демокрацията. Тъй като Ердоган има самосъзнанието на визионер (в различните смисли на думата) и на роден реформатор, той ще направи всичко, което смята за нужно, за да остане в историята с името на оригинален, но и отговорен пред нацията си новатор.
А Турция вече не е същата.
