За деликатността в музиката, за разказването на истории и слушането, за музиката като ключ към различни врати – с Виктор Ереро разговаряха Цветан Цветанов и Маргарита Гюлиян.
Виктор Ереро ще открие 14-ия сезон на радиофестивала Alarma Punk Jazz този петък (10 юли, след 21 ч.) във Второ студио на Националното радио. Мястото е избрано неслучайно, защото соловата акустична програма на Ереро предполага задълбочено слушане, съпреживяване, камерност и скъсена дистанция между публика и артист. Музикантът ще представи авторски пиеси за класическа китара и португалска китара от двата си солови албума – Anacoreta от 2009 и Estampida от 2013 г., както и някои нови и все още неиздавани произведения. Жанрово песните и инструменталните пиеси са повлияни както от фламенкото, така и от музиката на латиноамериканските трубадури от по-старото поколение, както от психеделик-рока, така и от съвременната камерна музика. В дискографията си Виктор Ереро има още два албума – заедно с американската singer-songwriter-ка Джозефин Фостър. Единият от тях (Anda Jaleo, 2010) е по „Испанските народни песни” на Федерико Грасия Лорка и още с излизането си бива оценен от знакови издания като Pitchfork. В София обаче Виктор идва сам – с двете си китари. Което е и най-непосредственият начин за първа среща с публиката.
Нека да започнем от двата ви солови албума, които отстоят един от друг с четири години. Първият е изцяло инструментален, докато във втория гласът е много специален елемент. Това различни периоди в творчеството ви ли са, или?…
Това са две състояния, които се допълват, и едното състояние се нуждае от другото. В инструменталната музика изучавам гласа и в гласа изучавам инструмента. Харесва ми да наблюдавам гласа на инструмента и инструмента в гласа.
А каква е основната разлика между трубадурските ви албуми и пътувания и свиренето с други хора в по-обширна формация?
Това е едно различно усещане, както в самия живот – пространството е различно, темпото е различно, когато си сам и когато свириш с друг човек. Когато свиря сам, се чувствам добре, но имам нужда и да комбинирам свиренето сам със свиренето с други хора. А ако нямах това пространство да свиря сам, нямаше да се справям толкова добре със свиренето с други хора.
Песните, които пишете, разказват истории, песните, които пеете, разказват истории. Какво е отношението към разказването на истории в днешния свят, когато хората като че ли са отвикнали да се вслушват?
Истина е, че е трудно да се намери пространството за комуникация. Не само в музиката. Живеем във времена, когато е трудно да открием присъствие у хората и има все повече шум и по-малко време за слушане. Въпреки това все още има острови, където човек може да слуша. Аз не преценявам себе си толкова като разказвач, колкото като слушател.
Слушайки вашата музика, можем да направим доста интересни паралели с творци, твърде различни един от друг, каквито са примерно Даниел Мелинго и Девендра Банхарт. Какви са влиянията, които вие самият припознавате?
Слушам музика с различни влияния, от различни континенти, от различни периоди. Може би наистина има нещо общо с Девендра, навярно заради общия език, испанския – той също използва испанския в изкуството си. Може би съм повлиян и от някои латиноамерикански певци…
Силвио Родригес, например…
Силвио Родригес, Виктор Хара, Виолета Пара, Атауалпа Юпанки, Килапаюн – прекрасни хора, които са пели много красиво на испански. Бих казал, че в пеенето на испански те са ме повлияли…
С каква нагласа тръгвате на солово турне обикновено?
Обикновено не отивам с някакви очаквания на различните места. Отивам на съответното място без някаква конкретна мисия. Оставям местата да ме изненадат, преди да си формирам някакви очаквания. Истината е, че когато човек пътува и прави музика, винаги му се случват неочаквани неща, така че човек очаква неочакваното.
А при вас те често ли се случват, имам предвид неочакваностите?
Мисля, че музиката е ключ към различни врати по пътя – понякога те се появяват бързо, понякога минава доста време, докато се появят. Но това е като едно постоянно засаждане на семенца, които дават плодове в различни моменти, по различен начин. Това е едно стимулиращо пътуване, което по принцип има добри страни.
А в момента на какво точно турне сте?
Сега съм на балканско турне, откривам тези земи (Косово, Албания, България) за първи път. Това е едно по-самотно пътешествие и повече като трубадур, в компанията на двете ми китари. А след това балканско турне, пак с моите две китари, ще пътувам към Италия, където ще свиря с Джозефин Фостър.
На какви места предпочитате да свирите?
Зависи от проекта, от това какъв сет е, защото понякога свиря и на електрическа китара. Значи, в зависимост от сета, трябва да е пространство, в което има смисъл, в което музиката да може да се развие. Например, като свиря сам и искам да играя с динамиката, тогава едно място без много шум, където хората слушат, е идеално за целта. Но например, когато свиря на електрическа китара, може и да е на по-неформално място, където има място и за танци.
Но на това турне конкретно сте трубадур и предпочитате тишината.
Не толкова тишината, колкото място, където да може да се играе с динамиката, да може да се слуша, да могат да се чуят различните детайли, различните нива на звука, където има пространство, за да се усетят по-деликатните звуци.
На някои снимки из интернет пространството ви виждаме заедно с японски и магребски музиканти – това джемове ли са, или смятате да включите и елементи от тези култури в следващите ви албуми?
Да, истината е, че музиката е много силен начин да се свържеш с чуждите култури. Това е един канал, който позволява да се свържеш с човек, който има страшно различна история от твоята собстена. И научаваш много – чрез музиката – за човека, за тази негова история. Да свириш с японец или с мароканец, е един начин да се потопиш в душата на мястото, от което идва въпросният музикант, в неговата култура… Свиря много често с мароканския музикант Абдела ед Гурд и с хората от Dar Gnawa, които свирят гнауа-музика. И с музиканти от Андалусия. Свиря с тях, но нямам амбицията да запиша нещо с тях, а по-скоро… да свиря с тях. Може би в бъдеще бих го направил. Имам записи, правил съм записи, но засега не съм планирал да едитирам тези записи или да ги издавам. По-скоро го правя, за да свиря и да се уча. Това е музика, която се свири на момента.
