0
720

Вината като творческо вдъхновение

„Всичко ще бъде наред”
„Всичко ще бъде наред”

„Всичко ще бъде наред” е филм на мълчанията, на гнева, на интимните отношения, които се разпадат, изследване за начина, по който страданието се претворява в изкуство.

Когато Вим Вендерс правеше модернистично кино, специалистите се надпреварваха да го хвалят, но откакто се отдаде на постмодерни „проучвания”, все ще се намери някой критик (или мнозина), който да ни обяснява как се е изчерпал, как е започнал да се повтаря, как вече не му се удават игралните сюжети и най-добре да си остане при документалното кино, с което се справя толкова оригинално… При цялата си многоликост немският режисьор следва своите теми през годините и независимо коя част от творчеството му предпочитате, не забравяйте, че именно Вендерс е човекът, обявил в началото на 80-те, че „всички истории вече са разказани”, и продължил да търси нови пътища да ги възкресява на екрана.

Още след премиерата на Берлинале 2015 критиката е разделена по отношение на „Всичко ще бъде наред”. Обвиняват го в студенина, в мудност и нарушения в ритъма, в драматургични слабости и най-вече в безсмислена 3D „опаковка”. Но винаги е възможна и друга гледна точка: студенината на персонажите и взаимоотношенията е част от „терапията” на страданието; мудността е фалшива – разпознаваме почерка на Вендерс и вместо да се изнервяме, трансформираме очакването в размисъл и съпреживяване; търпеливи сме към бавното разгръщане на фабулата, необходимо за еволюцията на персонажите, а 3D-похватът изолира действащите лица от фона и надгражда усещането за тяхната изолираност и екзистенциална самота.

„Всичко ще бъде наред” е деликатен, изискан и фин разказ, концентриран върху индивидуалните последици, които един трагичен инцидент причинява в живота на няколко души. Томас е писател в творческа криза, който една привечер кара безцелно автомобила си в снежната канадска провинция. Едва не сгазва хлапенце на шейна и когато отвежда малкия Кристофър в дома на майка му Кейт, научава, че на пътя с момчето е имало още някой… През следващите 12 години филмът проследява чрез елипси терзанията на Томас и трансформацията на чувството за вина в литературен успех, и как Кейт и Кристофър понасят своята загуба.

„Всичко ще бъде наред”
„Всичко ще бъде наред”

Умишлено (или пък не) Вендерс сгъстява съспенса в първата третина на филма до степен, че зрителят се колебае дали гледа драма или психотрилър. Ако решите да се възползвате от това усещане, сюжетният пласт придобива допълнителното измерение „кой е мъртъв?” и „ще последва ли възмездие?”. „Всичко ще бъде наред” не е криминален разказ, но мистериозният ореол, в който е обгърнат самият инцидент, предизвиква дълбока тревожност. Режисьорът моделира очакването ни чрез глухи мълчания, в контраст със заобикалящата звукова реалност. На следващото, емоционално-философско ниво страданието е противопоставено на външната безстрастност. С течение на годините и с натрупването на едно неуловимо напрежение филмът ни подготвя за нова драма, набъбваща с бавната еволюция на персонажите, привидно замръзнали във времето.

Джеймс Франко си превъплъщава в образа на егоцентричния, тотално изгубен писател, който се опитва да живее с вината си. Усещаме безпокойството на Томас, фрустрацията му от това, че не може да поправи нещата, всепоглъщащата тъга, която му пречи да продължи напред – и всичко това под маската на бездействие и привидна безчувственост, защото режисьорът (а преди него и писателят Бьорн Олаф Йохансен) се е погрижил да затвори протагонистите в реалност, която е огледало на тяхното подсъзнание. Миналото се връща в живота на Томас ту с нежност и меланхолия, ту със свирепост, която граничи със самоунищожение – до момента, в който „творецът” взима превес над „човека” и превръща страданието в градивна енергия. Женските персонажи във филма са доста различни, може би неравностойни, но обединени по своеобразен начин от сюжетната си мисия да изразяват онова, което Томас мисли и чувства, но някак си не успява да сподели.

Травма, траур, творчество – чрез красивата, но студена природа на канадската зима разказвачът представя персонажите си сякаш дистанцирани от собствените си чувства. Те не взаимодействат много помежду си. Умелата режисура подсилва самотата на героите и усилието, което се изисква от тях да се приближат и да се сближат един с друг. Вендерс не се притеснява от отстранението, граничещо с липса на съпричастност, в което поставя и самия зрител, защото така му дава възможност да изпита празнотата и да оцени емоционалната безизходица. Визуално въздействащ и вълнуващ именно с хладната си резервираност в ситуация, когато очакваме буря от емоции, филмът предлага впечатляващи с дълбочината си кадри и засяга фундаментални въпроси като справедливостта, прошката, таланта и надеждата.

„Всичко ще бъде наред” е филм на мълчанията, на гнева, на интимните отношения, които се разпадат, филм изследване за професията на твореца и начина, по който той претворява страданието в изкуство. Не е задължително да ви хареса, но ще бъде жалко ако не отделите малко време да го опознаете, защото в играта на привидности (жанрови, драматургични, емоционални) винаги се промъкват оригинални откровения.