Начало Идеи Гледна точка Вино и любов
Гледна точка

Вино и любов

Теодора Димова
16.02.2016
2417

 TDimova

На 14 февруари българите честват три празника – паметта на св. Кирил Славянобългарски, денят на лозарите – Трифон Зарезан и денят на влюбените – свети Валентин. На този ден българите отново сме разделени като орел, рак и щука. А Националната телевизия прави анкета колко от нас кои празници празнуват.

Може да сме разделени, но обичаме да се обединяваме. Намерихме начин да обединим Трифон Зарезан и Свети Валентин. Предпразнично се появи търговският слоган „Вино и любов” и той завладя пламенните ни сърца. Още един малък, но изразителен знак, че българската криза се изживява основно като шоу и купон. Царе сме на тези неща! Можем да обединим в едно Съветския съюз и Европейския съюз. Отдавна между левите и десните партии у нас различията са заличени. Така се сбъдна народният призив политиците да не се карат. Вече не се карат – карат си общия бизнес. Съединението прави силата, но не всяко съединение. Не може да се очаква сила от хлъзгави съединения. От безпринципни обединения само се обеднява.

Свети Трифон и свети Валентин са обединени в едно под лъчезарния девиз „Вино и любов”, защото празнуването им съвпада на една и съща дата. Но в действителност не съвпада. Свети мъченик Трифон се чества от Църквата (нали все пак е църковен светец) на 1 февруари. Свети свещеномъченик Валентин, презвитер Римски, се чества на 6 юли – така е отскоро според нашия църковен календар, където името на светеца започна да се изписва едва преди десетина години. Но народната традиция чества свети Трифон по стар стил на 14 февруари. На същата дата по католически стил се чества свети Валентин. И така новият празник „Вино и любов” е готов. Тук е важно да не пропусна и безценния принос на родната журналистика за родолюбивото дело. Нас не ни интересува нито свети Трифон, нито свети Валентин, интересува ни единствено купонът, и когато двата празника се съединят, купонът става още по-голям и по-весел.

Около тази дата се появяват и патриотични статии, които поясняват как в действителност стоят нещата с новопоявилия се светец, но го правят от радикални и назидателни позиции и затова остават глас в пустиня. Свети Валентин бил католически светец и не бивало да го честваме, защото ние сме православни. Но свети Валентин не е католически, а общохристиянски светец. Доскоро не беше популярен у нас нито като светец, нито като покровител на влюбените. Когато стана популярен денят на влюбените, го включиха в нашия календар като опит за противодействие. От вписването му обаче денят на влюбените не се премести и няма да се премести на 6 юли. Защото влюбените не се интересуват от светеца, а от купона. Също както и лозарите.

Щом като има толкова силно отрицание от страна на православните ревнители, че свети Валентин не трябва да се чества като покровител на влюбените, би следвало да има подобно несъгласие и свети Трифон да се чества като покровител на лозарите, защото той има по-малко общо с производителите на вино, отколкото свети Валентин с влюбените. В Русия свети Трифон се почита като покровител на ловците. Светият мъченик пострадал за вярата по време на гоненията на император Деций Траян в средата на ІІІ век. Вероятно това е станало на 14 февруари. По това време на годината става зарязването на лозята. Как ли щеше свети мъченик Трифон да се превърне в българския „зарезан”, ако мъченическата му смърт се беше случила през друг сезон? В сезона на зарязването пак щеше да има някой светец „зарезан”, но нямаше да е свети Трифон. Има точно толкова основание мъченикът да бъде покровител на лозарите, колкото свети Атанасий да е покровител на ковачите. Великият християнски богослов от ІV век едва ли е хващал чук и клещи в ръцете си. А какво да кажем за Гергьовден и печените агнета, за Еньовден и билките, за свети Константин и нестинарите… Народните предания си имат някакви си свои обяснения, но най-често те нямат нищо общо с историята, фактите, логиката и здравия разум.

Оскъдни,  неточни и примесени с легенди са фактите около свети Валентин. Дори не се знае с пълна достоверност кого точно почитаме, тъй като трима мъченици, загинали по това време – втората половина на ІІІ век, носят името Валентин. Ама единият бил православен, а другият – не! Ха, сега де! Ние просто не знаем точно кой кой е. А всички светци от преди Великата схизма в 1054 година са общи за православни и католици. Свети Валентин започва да се почита като покровител на влюбените през Средните векове. Много по-късно се появяват валентинките. Обичаят завладял най-напред Англия и постепенно се разпространил по целия свят. Естествено, защото по цял свят има влюбени. И е естествено, след като има светци покровители на всичко, да има и покровител на любовта и влюбените. В това няма нищо нехристиянско. Любовта е основната движеща сила на живота и най-скъпоценния му дар. Но е хубаво всичко да си е на мястото и да е смислено. А в действителност на 14 февруари празникът е най-вече за цветарите, продавачите на балони, картички, бижута и на ресторантьорите. А на влюбените – доколкото са техни клиенти.

И ето как, опиянени от вино и любов, на 14 февруари забравяме за свети Кирил Славянобългарски, първият от светите Седмочислени славянски просветители. Той починал на този ден през 869 г. в Рим. Първото му житие е написано от неговия ученик свети Климент Охридски, което означава, че почитането му като светец е започнало веднага след неговата кончина. Днес пишем на азбуката, наречена на неговото име, а сме го забравили заради комерсията и шоуто на другите два празника. Забравили сме го, защото днес празнуваме каквото и както ни кажат по телевизията. А от социализма ни е останала манифестацията на 24 май. И до днес по традиция наричаме този ден „най-българският празник”. Няма достоверни исторически сведения откога датира този празник и защо е на този ден. След смяната на календара през 1968 г. той също е разделен – църковният празник е на 11 май, а държавният на 24-ти. Свети Кирил е починал на 14 февруари, а брат му, свети Методий – на 6 април. Празнуването на 11 май е установено от Светия Всерусийски синод през 1863 г. по повод 1000-годишнината от Моравската мисия, но защо е на тази дата, не е известно. Но на нас не ни е в стила да задълбаваме над такива детайли. Какво значение има, важното е да сме си патриоти. Да вдигнем пълни чаши за нашия неизкореним патриотизъм!

Теодора Димова
16.02.2016

Свързани статии

Още от автора