0
10589

Виолите на Румен Цветков

Разговор с виолиста Румен Цветков, който живее и свири в Испания, а преподава в Холандия и София 

Преди карантината, пианистът Людмил Ангелов и виолистът Румен Цветков изнесоха концерт в СГХГ,  наречен „Руска есен“. С него започна софийската част от фестивала „Камералия“, чийто основател и артистичен директор е Людмил Ангелов. Ден по-рано със същата програма бе открит фестивалът в концертното студио на радио Варна. Изключително удоволствие и най-вече интересен избор на творби: Соната за виола и пиано „Недовършена“ от Михаил Глинка, пет пиеси от „Ромео и Жулиета“ на Сергей Прокофиев, Елегия от Александър Глазунов, Импромптю за цигулка и виола от Милий Балакирев и три пиеси от Пьотр Илич Чайковски – Ноктюрно, Мелодия и Pezzo capriccioso, и трите аранжирани за виола.

От колко време не сте свирили с Людмил Ангелов?

Румен Цветков: Свирим редовно от четири години. Бяхме се изплашили, че тази година няма да можем да свирим. Имахме проекти още през март за българско турне с програмата от тази вечер. Като се замисля, не бяхме свирили само няколко месеца.

Дискът, който издадохте – Брамс алианс, има голям успех. Как ще продължи тази звукозаписна връзка?

И двамата имаме много идеи, но трябваше да спрем заради ситуацията. Руската програма, която свирим, ще бъде записана в скоро време. Имаме още няколко проекта за записи.

Записвахте в Барселона. Къде ще работите сега? 

Връзката ни с Алберт Мораледа, който работи и за „Дойче грамофон“, продължава, така че може би и останали дискове да запишем там. Има възможностт да направем записите тук, защото Людмил е по-често в България, но всичко това са само проекти. В момента важното е, че имахме концерти. Поне на това се радваме. Да си призная, Людмил е човекът, когото търсих дълго, човекът, който е всеотдаен за музиката. Разбрах, че имаме много общи виждания за музиката и това ни сближи.

Людмил Ангелов имаше свой фестивал в Толедо. Вие също направихте фестивал и оркестър. И двамата развивате отделно концертна и преподавателска дейност. Какво ви подтиква към тези общи проекти и непрестанното търсене на нови предизвикателства?

Желанието да има повече концерти, на които да се срещаме с приятели, защото чрез неговия фестивал и моя, който е по́ на юг, създаваме приятелства с добри музиканти. Събираме се да свирим предимно камерна музика.

Мисля, че и тук така стават нещата. Вие бяхте в Пловдив с Вангел Тангъров, в Ковачевица…

Да, така се прави най-често. Фестивалите са взаимосвързани, не са по едно и също време, много често се срещаме от един фестивал на друг. Добрите музиканти поддържаме приятелски връзки, а фестивалите ни помагат да сме непрекъснато заедно. „Неотъпкана пътека“ ми е много на сърце и съжалявах, че тази година не се проведе. Очаквам с нетърпение да свирим отново заедно с Лора Чекоратова и Георги Вълчев в Ковачевица.

Как се свързахте?

Чух за тях от Вангел Тангъров. Не ги познавах, докато учех в Щатите, но имахме връзка в една социална платформа. Нашият контакт се осъществи за второто издание на фестивала и така възникна приятелство, което, надявам се, ще продължи през годините.

Майка ви е пианистка, баща ви е един от основателите на ансамбъл „Тракия“. А вие – виолист?

Започнах като цигулар и когато навърших осем години, Здравка Колева, която беше директор на музикалното училище в Пловдив, предложи да мина на виола. Разликата между двата инструмента не е огромна, но винаги е много важно смяната да бъде в по-ранна възраст, защото едно дете има по-голяма възможност да се приспособи към инструмента.

А къде остана фолклорът? Предполагам, като дете често сте ходили на концерти на ансамбъла, по фестивали.

Фолклорът продължава да бъде много любим за мен. У дома се слуша много фолклор, наравно с класическата музика. Бях закърмен с българските ритми, защото татко ме е водил по концерти – не само на ансамбъла. В къщи се свиреше и класическа музика, и фолклор, така че аз съм един щастлив човек, защото успях да поема и от двете култури.

Вече споменахте един от учителите си. Имаше ли разлика в обучението ви тук и в Щатите?

За мен първоначално разликата между културите беше стресираща. Имах късмет да уча при блестящи професори, започвайки от Георги Найденов, след това в Щатите с Миша Галаганов, който е израелски възпитаник от школата на Михаил Кугел, след това с Роджър Чейс, който е от английската школа. Успях да взема от всички виолови школи по малко, за да мога да създам мои критерии и стил. Напоследък забелязвам, че има много млади хора, които учат само с един професор с определена насоченост към една школа. България е настроена повече към руската школа и ми се иска това да се разчупи малко, защото и в другите школи има много добри неща. Младите музиканти не трябва да бъдат ограничавани.

Освен че преподавате в НБУ, правите ли майсторски класове тук?

Тепърва започвам. Миналата година направих в Русе, ще имам във Варна през януари догодина. Уговорихме се с Румяна Петрова, която има много голям клас – 16 виолисти. Може би е най-големият виолов клас в България.

А и как да е другояче – тя е Госпожа Виола (от популярната във Варна поредица концерти за деца „Музикалните приказки на Госпожа Виола“).

Да, разбира се, госпожа Виола, с нея сме в тесен контакт, защото тя е много разкрепостен човек и смята, че един ученик трябва да има колкото може по-широк поглед. Иначе преподавам в Испания и Холандия, имам майсторски класове целогодишно. Покрай пандемията започнах да преподавам и онлайн. Много е различно и не го препоръчвам за начинаещи, но за хора, с които не можем да се видим, за да обменим опит, това е вариант. Не можем да спрем живота си.

Няма да ми са разсърдите, ако попитам знаете ли вицове за виолисти? Защо ви е такава славата?

(Смее се.) Нямам представа откъде идва това, но има някои много сполучливи вицове. Много се забавляваме с тях. Всички виолисти трябва да приемат тези вицове от шеговитата страна. Винаги сме под прицел. Моят любим е: „Кой е най-дългият виц за виолисти?“. „Харолд в Италия“. 

Помежду си споделяте ли ги, или те са за широката аудитория?

О, споделяме си ги. Има някои много добри разказвачи и когато се съберем, хващат на прицел виолистите, забавата е голяма.

Колко виоли имате?

Имам няколко инструмента, но този, с който свиря сега, е специален. Всъщност направихме програмата специално за него. Инструментът е руски, изработен е през 1941 г. в Москва от лютиера Тимофей Подгорни, който се смята за руския Страдиварий. Точно когато немците окупират Русия, той прави този инструмент. Дори си има име – Поетът. Лютиерът е давал имена на всички свои по-добри инструменти. Попадна при мен случайно, но много ми хареса, има красив тембър. Подгорни е бил интересна личност. Дълги години е поддържал руската колекция с инструменти в Москва – над 300. Имам виолата от няколко месеца. Свирил съм само три, четири концерта с нея. Иначе имам пет виоли. Най-често свиря с моя първи инструмент. Намерих го, когато бях в Щатите. Той е от колекция от 1785 г., която също си има име – Времето. Имам и една италианска. В зависимост от репертоара свиря с различен инструмент.

Свирите ли на бароков инструмент? 

Да, харесвам този репертоар. Имам тесни връзки с един ансамбъл – „Бах колегиум“ в Германия. С тях свиря на барокова виола. За съжаление нямам много време да свиря изцяло барокова музика. Те имат специфичен репертоар, участват на барокови фестивали, човек трябва да бъде отдаден изцяло на това изкуство.

Как продължавате по-нататък?

В тясна връзка съм с оркестъра на Тонхале – Цюрих, и Баския национален оркестър в Сан Себастиан. По тяхна покана съм водач на виолите. Аз съм на свободна практика, работя по проекти. За мое щастие мога да работя с големи състави. Имам рецитали, камерен концерт в Испания и няколко с оркестрите. 

Какво се случи с вашия фестивал в Мурсия?

За щастие се състоя, но в мини вариант. Имахме само четири концерта, а нормално правим седем. Успяхме да убедим властите, че ще спазим всички мерки. Така останахме активни. Но при нас беше по-спокойно. Мадрид и Барселона бяха най-засегнати от епидемията.

Преподавате в Испания и в Холандия. Как успявате?

Трудно е, но се справям. Много самолети. Не ми е любимо да летя, но живеем в ера, когато пътуването е много по-лесно, и това ми дава възможност да съм на много места за кратко време. Мога сутринта да преподавам в Холандия, привечер да съм в България.

Познавате ли местата, където сте били, или като повечето музиканти кацате, свирите и излитате?

Така беше доскоро, но с възрастта започвам да изпитвам желание да ги разглеждам. По-рано нямах и време. Все повече ми се иска да ги опозная, така че когато някой ми се обади за концерт или майсторски клас, желанието ми е да ми дадат свободен ден, за да мога да се разходя из града.

Румен Цветков е роден в Пловдив. Учи в пловдивското музикално училище с Георги Найденов, ученик на Феодор Дружинин. В САЩ продължава следването си в института „Ван Клайбърн“ в Далас, а след това в консерваторията „Рузвелт“ в Чикаго. Там негови учители са Миша Галаганов, Роджър Чейс и Шмуел Ашкенази. Завръща се в Европа и следва в Холандската кралска консерватория при Владимир Менделсон. Работи в Германия и Холандия. През 2008 г. заедно със съпругата си, която е цигуларка, се установяват в Испания. Там създава камерния оркестър Meditarranean Soloists, както и фестивала за камерна музика МурсиАрт в Мурсия, чийто почетен патрон е Пласидо Доминго. Той е соло виолист на Симфоничния оркестър на област Мурсия и заема същата позиция в Кралската испанска опера „Кралица София“ във Валенсия. Преподава виола и камерна музика в консерваторията Тилбург в Холандия и в НБУ в София. Има майсторски класове в САЩ, Европа и Азия. Член е на Американската виолова асоциация. През 20018 г. „Гега ню“ издаде албума Брамс алианс, за който Людмил Ангелов и Румен Цветков записват Сонати оп. 120 на Йоханес Брамс, Три романса на Клара Шуман и Шест пиеси на Полин Виардо.

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. В момента е заместник-главен редактор на екип „Музика“ на програма „Христо Ботев“.
Предишна статияВ сенките на утрешния ден
Следваща статияТъжно Рождество или напомняне