Изкуството на Димитър Петров прилича на чаша чиста вода. То е откровено, без условности и сложни взаимовръзки. Художникът се уповава изцяло на цвят, фактура и композиция. Не работи с разказ, мотив и сюжетно повествование. В картините му експресията на колорита е в синхрон с прямотата на примитива и любопитството на детството.
Димитър Петров е завършил специалност „Стенопис“ в Националната художествена академия. Преминал през овладяването на формата и пространствените взаимодействия, той открива „своята“ територия в живописта отвъд фигурацията и архитектониката. Приоритет за него са емоцията, невеществената страна на преживяното и колоритът. Това потвърди и експозицията в галерия „Ракурси“ (до 23 февруари 2023 г.).
Платната са напълно обозрими, в унисон с интериорното пространство. Някои картини се отличават с колорит, който те „боде“ в очите, а други привличат с груба фактура, носеща усещане за недодялана първичност. Художникът преминава през фигуралното в началото на своето развитие, за да се насочи трайно към абстракцията. В изложбата в галерия „Ракурси“ той показва афинитет към емоционалните модификации на абстракцията, съчетани с вкус към примитива. Надмогнал натурата, той използва това, което го заобикаля, като повод за преживяване на емоции. В платната, изпълнени с маслени бои, Димитър Петров „опредметява“ преживени състояния, като концентрира цялата изразителност в цвета. Натоварвайки го с доминираща роля, художникът съзнава, че трябва да разгърне пълния потенциал на колорита чрез пластични натрупвания, базирани на особеностите на предпочитаната техника, и чрез насищане с асоциации.
Картините представляват цветни взаимодействия, които въплъщават идеята за преживени мигове и състояния. Те са своеобразна изповед, която художникът прави достъпна за зрителя. Платната носят обозначаващи заглавия като: Света гора, Къща в небето, Завръщане в утрото, Пролетно дърво. В тях доминира условна пространствена среда, в която се забелязват образни структури – „късчета“ разпознаваеми елементи, които всеки може да транскрибира по свой начин. Къща, храм, дърво, слънце – това са просто знаци за места и факти, които Димитър Петров желае да покаже опосредствани чрез цвят. Образите са очертани с контур, носят условността на схемата и чистотата на примитива. Картините не търсят логиката на сложни построения. Те притежават жива сила, копнеж по автентичното и присъщото за човека единение с природата.
