
На 14 август ни напусна Владимир Вавржинек (1930–2024), един от най-големите кирилометодиевисти на нашето време, световно известен византолог и славист
Той е роден на 5 август 1930 г. в град Храдец Кралове, Чехия, но целият му по-нататъшен живот е свързан с Прага. Завършва история и класическа филология в Карловия университет, а през 1961 г. защитава докторска дисертация в Института по история на Чехословашката академия на науките. В продължение на много години е редактор и главен редактор на най-представителното в света списание за византоложки и славистични изследвания Byzantinoslavica (издание с почти стогодишна история, където той публикува редица статии на български медиевисти). Работи в Института за история, в Института за гръко-римски изследвания и е директор на Славистичния институт в Прага.
Проф. Вавржинек е автор на най-стойностната монография след Втората световна война за Пространните жития на св. св. Кирил и Методий. Проучва християнските мисии при славяните, литургичното им дело, античното наследство, дейността на Александър Велики.Ползва се с изключителна популярност в хуманитаристиката както на Западна и Източна Европа и САЩ, така и на Балканите, почитат го слависти и византолози, филолози, историци и археолози от най-различни поколения. Тритомникът за неговия юбилей не можа да побере големия брой желаещи да участват в него. Прекрасен организатор на научни проекти и форуми, той самият неведнъж е участник в симпозиуми и конгреси навсякъде по света. Автор е на 11 книги и е участник в много колективни трудове, ще изброим най-важните:
1.Církevní misie v dějinách Velké Moravy (Църковните мисии в историята на Велика Моравия), Praha,1963.
2.Staroslověnské životy Konstantina a Metoděje (Старославянските жития на Константин и Методий), Praha, 1963.
3.Alexandr Veliký (Александър Велики), Praha, 1967.
4.Dějiny Byzance (История на Византия), Praha, 1992.
5.Encyklopedie Byzance (Енциклопдия на Византия), Praha, 2011.
6.Cyril a Metoděj mezi Konstantinopolí a Římem (Кирил и Методий между Константинопол и Рим). Praha, 2013, 2023.
Удостоен е с редица награди, между които и с две български. Носител е на почетния знак на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, присъден му през 2005 г., a през 2011 г. му е присвоено званието Doctor Honoris Causa на същия университет. Мотивите на колегията се основават върху значителните му постижения като изследовател на делото на Св. св. Кирил и Методий, на старите славянски и византийски литературни паметници. На церемонията по връчване на отличието Вавржинек произнесе академично слово Борбата за славянска литургия във Велика Моравия на фона на събитията в България.
За разлика от много кабинетно ориентирани хуманитари, Вавржинек изпъкваше с постоянен интерес към археологията и материалните находки навсякъде в славянския свят, но с особен интерес следеше новооткритите и преоткритите манастирски комплекси в Североизточна България и бързаше да се запознае с тях на место:Черноглавци, Караач теке, Равна. Разбираше, че при бавно, но неумолимо пресъхващото езеро на писмените извори, археологията и епиграфиката се превръщат в най – сигурната верификация на винаги дискусионните медиевистични факти. Няма да забравя как през 1990 г. разглеждахме с него и с археолога Павел Георгиев току що откритите безценни глаголически, кирилски и гръцки надписи в манастира до шуменското село Черноглавци (Карабашли). Съзерцавайки тази епиграфска Аркадия, Вавржинек излъчваше неописуемо озарение и с неподозирана пъргавина и вдъхновение скачаше от колона на колона, от надпис на надпис (отдавна манастирът, както и този в Равна дреме под бурена гъст, но поне надписите са приспани в музеите). В зряла възраст ученият се насочи към съставянето на обобщаващи енциклопедични и справочно-библиографски издания. Бе изпълнен с нестихващо удивление и надежди пред необятните простори на Науката. Радетел бе за превръщането на Историята във всеобщо достояние, но не по блатистия път на евтините популяризации и с криволичещата талига на псевдонаучната алтернативност, а чрез аргументиран и рационален език, обагрен с човешка топлота.
С Владимир Вавржинек си отива едно изключително приносно поколение чешки медиевисти: византолозите Бохумила Застерова и Ружена Досталова, славистите езиковеди Емилие Блахова, Зое Хауптова, Радослав Вечерка. Но най-силно и разностранно свързан с българската история, археология и литература бе именно Вавржинек, чието наследство и личност ще са винаги с нас.