Начало Идеи Актуално В памет на Владимир Вавржинек
Актуално

В памет на Владимир Вавржинек

1220
Врадимир Вавржинек

На 14 август ни напусна Владимир Вавржинек (1930–2024), един от най-големите кирилометодиевисти на нашето време, световно известен византолог и славист

Той е роден на 5 август 1930 г. в град Храдец Кралове, Чехия, но целият му по-нататъшен живот е свързан с Прага. Завършва история и класическа филология в Карловия университет, а през 1961 г. защитава докторска дисертация в Института по история на Чехословашката академия на науките. В продължение на много години е редактор и главен редактор на най-представителното в света списание за византоложки и славистични изследвания Byzantinoslavica (издание с почти стогодишна история, където той публикува редица статии на български медиевисти). Работи в Института за история, в Института за гръко-римски изследвания и е директор на Славистичния институт в Прага.

Проф. Вавржинек е автор на най-стойностната монография след Втората световна война за Пространните жития на св. св. Кирил и Методий. Проучва християнските мисии при славяните, литургичното им дело, античното наследство, дейността на Александър Велики.Ползва се с изключителна популярност в хуманитаристиката както на Западна и Източна Европа и САЩ, така и на Балканите, почитат го слависти и византолози, филолози, историци и археолози от най-различни поколения. Тритомникът за неговия юбилей не можа да побере големия брой желаещи да участват в него. Прекрасен организатор на научни проекти и форуми, той самият неведнъж е участник в симпозиуми и конгреси навсякъде по света. Автор е на 11 книги и е участник в много колективни трудове, ще изброим най-важните:

1.Církevní misie v dějinách Velké Moravy (Църковните мисии в историята на Велика Моравия), Praha,1963.

2.Staroslověnské životy Konstantina a Metoděje (Старославянските жития на Константин и Методий), Praha, 1963.

3.Alexandr Veliký (Александър Велики), Praha, 1967.

4.Dějiny Byzance (История на Византия), Praha, 1992. 

5.Encyklopedie Byzance (Енциклопдия на Византия), Praha, 2011.

6.Cyril a Metoděj mezi Konstantinopolí a Římem (Кирил и Методий между Константинопол и Рим). Praha, 2013, 2023.

Удостоен е с редица награди, между които и с две български. Носител е на почетния знак на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, присъден му през 2005 г., a през 2011 г. му е присвоено званието Doctor Honoris Causa на същия университет. Мотивите на колегията се основават върху значителните му постижения като изследовател на делото на Св. св. Кирил и Методий, на старите славянски и византийски литературни паметници. На церемонията по връчване на отличието Вавржинек произнесе академично слово Борбата за славянска литургия във Велика Моравия на фона на събитията в България.

За разлика от много кабинетно ориентирани хуманитари, Вавржинек изпъкваше с постоянен интерес към археологията и материалните находки навсякъде в славянския свят, но с особен интерес следеше новооткритите и преоткритите манастирски комплекси в Североизточна България и бързаше да се запознае с тях на место:Черноглавци, Караач теке, Равна. Разбираше, че при бавно, но неумолимо пресъхващото езеро на писмените извори, археологията и епиграфиката се превръщат в най – сигурната верификация на винаги дискусионните медиевистични факти. Няма да забравя как през 1990 г. разглеждахме с него и с археолога Павел Георгиев току що откритите безценни глаголически, кирилски и гръцки надписи в манастира до шуменското село Черноглавци (Карабашли). Съзерцавайки тази епиграфска Аркадия, Вавржинек излъчваше неописуемо озарение и с неподозирана пъргавина и вдъхновение скачаше от колона на колона, от надпис на надпис (отдавна манастирът, както и този в Равна дреме под бурена гъст, но поне надписите са приспани в музеите). В зряла възраст ученият се насочи към съставянето на обобщаващи енциклопедични и справочно-библиографски издания. Бе изпълнен с нестихващо удивление и надежди пред необятните простори на Науката. Радетел бе за превръщането на Историята във всеобщо достояние, но не по блатистия път на евтините популяризации и с криволичещата талига на псевдонаучната алтернативност, а чрез аргументиран и рационален език, обагрен с човешка топлота.

С Владимир Вавржинек си отива едно изключително приносно поколение чешки медиевисти: византолозите Бохумила Застерова и Ружена Досталова, славистите езиковеди Емилие Блахова, Зое Хауптова, Радослав Вечерка. Но най-силно и разностранно свързан с българската история, археология и литература бе именно Вавржинек, чието наследство и личност ще са винаги с нас.

Христо Трендафилов е литературовед и културолог старобългарист и палеославист. Завършил е българска филология в Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“ през 1978 г. От 1980 до 1984 г. е редовен аспирант в МГУ „М. В. Ломоносов“, където защитава кандидатска дисертация на тема „Полемическото наследство на Константин Философ в староруската литература“. От 1984 до 1991 г. е преподавател в катедра „Литература“ на Шуменския университет. От 1991 до 1995 г. е лектор по българска литература към Катедрата по славянска филология на Санктпетербургския университет. Защитава докторска дисертация на тема „Богословието на Йоан Дамаскин в староруската литература“ (1994) в МГУ „М. В. Ломоносов“. От 2000 г. е редовен професор по стара българска литература в Шуменския университет. Публикациите му са посветени на старата българска и старата руска литература, на новата и най-новата българска литература. Автор е на книгите „Етюди по поетика на историята“ (1994), „Хазарската полемика на Константин-Кирил“ (1999), „Йоан Екзарх Български“ (2001) и др.

Още от автора

No posts to display