„Тела на властта“, режисура и хореография Ива Свещарова и Вили Прагер, музика Цветан Момчилов, осветление Стефан Димитров, костюми Пола Попова, художник и консултант сценография Мария-Емилия Иванова. Изпълнители: Виолета Витанова, Василия Дребова, Даниел Денев, Ива Свещарова, Вили Прагер. Премиера – 13 ноември 2025 г., РЦСИ „Топлоцентрала“

В „Тела на властта“ Ива Свещарова и Вили Прагер продължават линията на своя безпогрешно разпознаваем сценичен почерк – анализ на съвременността през телесността, иронията и разколебаването на зрителските навици – но в това представление събират натрупаните през годините опит, увереност и политическа чувствителност в най-острия си, кондензиран и политизиран сценичен жест досега. Ако в „Еуфория на болестта“ заразата беше метафора за невидимите механизми, които управляват социалното тяло, тук болестта вече има име: власт. И тя не идва отвън – тя е хореография, която превзема методично, превръща ни в съучастници неусетно, докато нейната необратимост настъпва с болезнена яснота.

Началната сцена на инсценирано убийство в своята краткост и категоричност поставя зрителя в състояние на необходима тревожност. Тя не е натуралистична, не е шокова – тя е образ, в който се поражда цялата последваща логика на спектакъла: тялото като инструмент за контрол, маркер на власт, мълчалив носител на историческа памет.

Точно тук се проявява силата на Свещарова и Прагер да артикулират своята концепция чрез перформативна практика, без да се опират на утвърдени театрални кодове. След началния акт на инсценирано убийство на сцената се появяват думите – декларация и манифест, писани в реално време, сякаш самият пърформанс формира своята драматургична структура. Проектирани от двете страни на залата, текстовете функционират едновременно като инструкции и изповед, сякаш говори самата власт. Тази стратегия – разширяването на хореографското действие към писменото изразяване в реално време, въвежда документален акцент в естетиката на пърформанса, прецизирайки значенията, изграждайки позиция на аналитична сила.

Докато думите изграждат теоретичната рамка, изпълнителите започват да реорганизират самата публика: жест на власт, но преобърнат чрез радост, закачка, хиперболизирана лекота. Виолета Витанова и Даниел Денев канят зрители, настанявайки ги в центъра на сцената; телата им, разиграващи весели етюди с цветни предмети, създават свят, в който привилегията започва с усмивка.

Тази първоначална веселост напомня за вече познатата на Свещарова и Прагер хореография на заразяването – но тук заразата е властта. И именно затова е забавна. Именно затова е опасна.

Скоро сцената се разделя: с появата на параван, който се превръща в граница между „избраните“ и „останалите“, между тези, които имат достъп до удоволствие, и тези, които гледат паравана. Тази проста пространствена операция има ефект на политическа диагноза. Светът от едната страна се разлива в шампанско, парти, хедонизъм, приповдигнато настроение; от другата – остават празнота, наблюдение, безучастие.

Свещарова и Прагер показват, че властта не е само идеология – тя е архитектура и топография; разпределение на телата в пространството.

Разривът: тялото, което отказва да съучаства

Моментът, в който Василия Дребова излиза от ролята и от групата, създавайки усещане за несъгласие, е един от най-силните в спектакъла. Това е жест, който нарушава вече изградената логика, разрив, който отваря сцената към възможността за съпротивa. Власт може да има само там, където няма отказ. Но тук отказът е буквализиран – тя буквално напуска сцената и заради това жестът е толкова силен.

След него представлението навлиза в серия от епизоди, в които тялото е поставено в още по-пряка конфронтация с механиките на властта: „Отстреляй лебеда“ – Виолета Витанова, преоблечена като лебед, превръща в игра жест, който по същество е ритуал на унижение. Четирима зрители стрелят по нея с водни пистолети, а хиперболизираната ѝ веселост прави сцената още по-остра, още по-оголена в своята жестокост.

Следва още по-настойчив образ с „Фонтанът“ – тримата изпълнители (Витанова, Денев и Дребова) създават барокова картина на красота и хармония край истински малък фонтан, докато Ива Свещарова и Вили Прагер ги наблюдават, хранейки се – с ръкавици, методично, хладно, почти административно. Контрастът между красотата и поглъщането, между естетическото и физиологичното е брутален и пределно красноречив.

Тук властта вече не е абстракция – тя има звук, има мирис, има материално измерение. Тя е категорична, безкомпромисна; вкусна за онези, които я консумират, и непоносима за тези, които я наблюдават.

„Тела на властта“ е едновременно хореография и социален експеримент, анализ и перформативен капан. Това е пърформанс, който напомня, че властта никога не се появява в абстрактна форма, тя е осезаема, конкретна и неизбежна.

Също както в предишните си работи – Shamebox, „Произведени за щастие“, „Еуфория на болестта“ – Свещарова и Прагер демонстрират умението си да откриват точката, в която социалната структура влиза в конфликт с човешкото тяло. Но в „Тела на властта“ този конфликт е по-суров и философски наситен. Безпощадно честно, интелигентно и прецизно конструирано сценично произведение, в което хуморът не облекчава, а активизира; естетиката не украсява, а оголва механизмите на властта в настоящето с интензивна яснота.

Следващото представление на „Тела на властта“ е на 4 декември в „Топлоцентрала“.