Как да реагираш на такова административно състезание между градовете, което ползва културата като средство за утвърждаване на власт и усвояване на пари?
„Култура ООД”, изложба в галерия „Съвременно пространство”, Варна, 18.12.2014 – 18.01.2015. Автори: Албена Баева, Александър Георгиев, Алекси Иванов, Антония Колева, Виктория Георгиева, Иван Костолов, Калин Серапионов, Калоян Илиев – Кокимото, Люба Томова, Ненко Атанасов, Николай Божинов, Самуил Стоянов.
Галерия Contemporary Space във Варна съществува от две години, за които вече се е утвърдила като едно от сериозните независими художествени пространства с правилен усет за съвременни художници и съвременно изкуство. Изложбата „Култура ООД” отбелязва втората годишнина на галерията, но също така представлява равносметка за дейността на пространството през изминалата година – представените художници са имали самостоятелни изложби там. Тази равносметка се отличава и с едно интересно съвпадение, което собствениците Биляна Рубинова и Васил Даскалов забелязват и трансформират в художествена концепция – „техните” художници по различни начини са свързани с градовете, кандидатствали за Европейска столица на културата. По този начин изложбената концепция преминава от празнична в социална, като коментар на едно от най-актуалните събития на миналата година, пряко свързано с професията.
Как да реагираш на такова административно състезание между градовете, което ползва културата като средство за утвърждаване на власт и усвояване на пари? Можеш кротко да следваш изискванията или да се мъчиш да лавираш между идеални и материални приоритети. Но може и да действаш на инат, каквато е и логиката на въпросната изложба – вместо битка на приоритети, културата е поставена като общо понятие, което художниците да интерпретират. Тук се появява и връзката между темата за културата и определени градове в България, така че широкото понятие се конкретизира, малко или много насочва към градската култура, и също така добавя не-художествения и не-културен щемпел „ООД”.
Общо взето дейността на Contemporary Space е да поправи съществената грешка, която институциите правят – изнасят изисквания към културата, без да знаят какво тя представлява. Знаят ли общинските служители, че може би най-разпознаваемият почерк от галерията на уличното графити изкуство, плъзнал в цялата държава, е на Алекси Иванов от Варна? Или че Виктория Георгиева и Николай Божинов са внасяли култивиращи естетиката на града намеси без тяхно разрешение? Служителите може би смятат, че „туристическата карма” на града по подразбиране изисква да е „бряг на вдъхновение”, а не да ври и кипи, и да гони високи художествени летви. Но подобни приоритети, разбира се, важат само за официалните органи. Точно затова частни организации с идеална цел и частни лица могат да си позволят нахалството да нямат провинциално поведение.
Едно друго не много прилично събитие от миналата година беше директната конфронтация на варненския художник Кокимото с Православната църква. Не е подходящо за тържествена столица на културата. Както не е подходяща и инсталацията на Антония Колева – Нитра. Тя е създадена по повод на въпросната изложба и директно коментира официалните кампании на общините, с които те целят да утвърдят културна власт. В основата на работата е измислената от Нитра верига хипермаркети „Култура ООД”, която пласира на потребителите продукти за бита с циничен подтекст, като „прах в очите”, „кирливи ризи”, бутилирана „светена вода”. Тези артикули са произведени от авторката като серия обекти с такава прецизност, че ако бяха подхвърлени в реален магазин, нямаше и да приличат на изкуство, докато не се прочетат надписите. Бутафорна, но съвършена фалшификация, която слага паралели между маркетингови и културни състезания.
