Рanta rhei, panta chorei – светът се движи напред неизменно, но традицията на водния куклен театър прави изключение. Вече десет века той е такъв, какъвто е бил описан върху стелата, открита в Дой пагода преди векове. Много атрактивен, балансиращ между минало и бъдеще, той нито е в застой, нито е в развитие – константа, независеща от времето. Но се намира някой експериментатор, който да промени нещата и да раздвижи необезпокояваната досега тиха вода.
Началото е през XI век, когато край бреговете на Червената река се заражда виетнамският воден куклен театър. Той възниква изцяло повлиян от местния фолклор и митология. Приливът на голямата река наводнява оризищата и ги превръща в сцена, където изработени от дърво герои, управлявани от дълги бамбукови водачи, стават повод за празненства и забавления. И така тази източна традиция минава през времето – представят се кратки миниатюри, често независими една от друга, с характер на атракция и приповдигнато настроение. Чрез запазването на виетнамския воден куклен театър се цели опазване на традициите и фолклора. Благодарение на това милиони туристи от цял свят имат привилегията да му се насладят и днес, ако посетят далечната азиатска страна.
Десет века по-късно доц. д-р Мирослав Цветанов повежда древното изкуство в съвсем нова посока. През 2013 г. преподавателят в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ започва научните си изследвания в областта на непознатото и непроучено до този момент източно изкуство. Началото е поставено с „Райската птица“, първия за Европа и България воден театрален спектакъл, предизвикал изключително голям интерес и широко отразен от наши и чуждестранни медии. След вече близо десетгодишен опит Малък куклен театър „Слон“, ръководен от доц. Цветанов, успешно е осъществил три водни спектакъла и толкова уъркшопове, а в момента работи по три нови проекта.
Експериментаторският подход на доц. Мирослав Цветанов повежда водния театър в съвсем нова посока, изцяло подчинена на европейските ценности, традиции и култура. Така традицията на зрелището се превръща в съвременно произведение на изкуството, издигнато до професионален театрален спектакъл.
Среща на двете течения във водния театър – европейския и виетнамския традиционен, се състоя на 18 август 2022 г. Посолството на Виетнам отправи покана към създателя на европейския воден куклен театър за среща с ръководителя на виетнамския воден театър от Ханой, която се състоя точно там, където Малък куклен театър „Слон“ започва преди 35 години като първата частна театрална формация – Националния дворец на културата. На срещата, след представянето на две заглавия на ханойския театър пред НДК, бяха обсъдени различните методи на работа, специфики на изработката и цялостният подход към създаването на водни заглавия. На нея доц. Цветанов разказа и за създадените от него нов подход за кукловодене и механизми. Чрез този метод загадката за начина, по който куклите оживяват, става още по-вълнуваща и буди нескрито любопитство. Екипът от Виетнам бе наистина впечатлен. Малък куклен театър „Слон“ получи официална покана за представяне на спектаклите си в Ханой – родината на това древно изкуство.
Тази среща е повод за разговор с доц. Цветанов – актьор, педагог и автор на редица изследвания в областта на кукленото изкуство, актрисата и режисьорка Роза Николова, която е в екипа му, и автора на музиката за много от спектаклите, композитора Пламен Цветанов.
Защо избрахте водния куклен театър?
Доц. Цветанов: Професията ми е да правя куклен театър. Това е много специфично изкуство и изисква буквално да скулптираш пространството, да създаваш картини, да ги изпълваш с живот … Кукленият театър има изключително разнообразни форми. В театър „Слон“ ние сме изпробвали почти всичко. Предизвикателството беше да създадем и представление на вода. В този смисъл може да се каже, че не съм избрал водния куклен театър, а съм избрал да експериментирам професионално с него. И понеже се получи по-добре, отколкото можех да си представя, естествено се появиха и останалите наши заглавия за вода. Тук вече може да се каже, че водният куклен театър избра нас.
Какво е да впечатлиш ръководителя на националния воден театър в Ханой с напълно нова система кукли?
Доц. Цветанов: Никога не съм искал да впечатля когото и да било, макар че като всеки творец не съм безразличен как ще възприемат изкуството ми. Съвършено новата система кукли, които бяха създадени за „Малкият принц“, кардинално променя подхода към това изкуство. Напълно съзнавам какво се е случило и самият аз изпитвах, може да се каже, възторг, но и страх от това какво ще се получи. Сега вече знам, че сме направили огромен скок напред … А всъщност откритието стана светкавично, по повод на представление, което исках да направим, но не бе възможно това да се случи във вода. Просто беше като осенение. На пробите самият аз не можех да спра да проверявам едно и също нещо заради ефекта, който чувствах върху себе си. След като на мен е въздействало така, какво остава за този, който наблюдава отстрани – дори и той да е директорът на националния воден театър в Ханой.
Защо предприехте новия подход, не е ли по-лесно да се копира автентичният модел?
Доц. Цветанов: Както вече казах (а и много пъти през 35-годишната ни практика като театър сме заявявали), всяко наше заглавие е всъщност нов творчески експеримент. Много добре обмислен, прецизно и пълноценно планиран, в който на сцената се качва само най-доброто от процеса на работа. Като се замисля, много по-лесно би било да копираме или да купим автентично виетнамско представление. Но нямаше да съществува смисълът на творческото постижение. Като творец не съм привърженик на културната конфекция.
Каква е разликата между традиционното виетнамско зрелище на вода и съвременния прочит във вашите спектакли?
Роза Николова: Виетнамският воден куклен театър повтаря кукли и сюжети, непроменени столетия наред. Изначално създадени за радост и отмора, това са кратки миниатюри из виетнамския бит. В нашите спектакли куклите са нови, свързани с търсенията на съвременния човек. За мен най-впечатляващи са куклите на Миро от „Малкият принц“, каквито няма във виетнамската традиция. Те нямат водачи, оживяват и метаморфозират по невероятен начин пред публиката и всичко това не е самоцелно, а в името на обединяващата ги идея. Виетнамският воден куклен театър е по-скоро впечатляващо зрелище, с последния си спектакъл при нас водният куклен театър заема своето място в салона, подчинен изцяло на законите на театъра, но в тази, бих казала, магическа среда.
Какви теми поставяте във водните си спектакли?
Роза Николова: Една от любимите ми книги е „Всичко живо е трева“, в случая бих казала – всичко живо е вода. Онази извечната, течаща и променяща се, помнеща, творяща, докосната вода. Интересуват ни извечните въпроси за сътворението, смисъла на съществуването, борбата на доброто и злото и утвърждаването на красотата и доброто като най-висша човешка цел.
По какъв начин въздействате на публиката?
Роза Николова: Изключителните кукли и декори на Миро, които се създават, оживяват и трансформират в това необичайно театрално пространство, талантливо водени от младите ни колеги Върбина Ангелова и Илияз Иляз, стъписват и очароват дори предубедената публика. Самото присъствие на водата има собствено въздействие. Симфоничните творби, изпълнени от цял оркестър, който Пламен композира за водните спектакли, са като мост между тази докосната вода и безкрайния космос, в който пулсираме заедно. В последната му творба за „Красивият геном на водата“ музиката и самият спектакъл започват с автентичния глас на земята, вплетен в цялото.
Вие сте композитор на музика за кино и театър, какво е за вас да пишете за воден театрален спектакъл?
Пламен Цветанов: Това е изключително мащабен по своята идея и изпълнение проект. Водният куклен театър е дълбоко свързан с древната източна традиция. Предизвикателството за мен, както и за целия екип беше да пресъздадем това през призмата на европейската културна традиция. Нашият спектакъл е изпъстрен с библейски символи. Предизвикателството конкретно за мен беше адекватно да пресъздам тези изключително натоварени със смисъл сцени, без да изгубя ефирността и мекотата, които водната сцена предоставя. Но същевременно да подкрепя и доуплътня идеята за Създателя, за живата вода. Защото водата може да бъде както бурна и опасна, така и спокойна. Такава беше концепцията и за музиката в останалите водни спектакли. С все по-богат оркестър и по-смели теми. А в последния спектакъл участник е и планетата Земя, защото в музиката е вплетена песента на радиоактивния пояс на Земята, записан от НАСА.
