Начало Идеи Актуално Войната в Украйна е вече световна. И Путин печели приятели
Актуално

Войната в Украйна е вече световна. И Путин печели приятели

Хал Брандс
22.05.2024
1539

Глобалните прокси конфликти бяха неизменна част от Първата студена война, а инвазията на Русия беляза началото на Втората студена война

Експертите по външна политика от десетилетия се опасяват от вероятността за втора корейска война. Никой обаче не си е представял, че войната ще бъде в Украйна.

Днес Сеул и Пхенян водят своята десетилетна битка по украинските бойни полета. Това е микрокосмосът на световната прокси (опосредствана, б.пр.) война в ход.

От 2022 г. двете Кореи са въвлечени в центъра на бушуващата война в Европа. Южна Корея индиректно зареди Украйна с „малка планина“ от артилерийски боеприпаси, което е чисто злато за една проточила се сухопътна война. Северна Корея е като оръжейна база на руския президент Владимир Путин, доставяйки балистични ракети за опустошаването на украински градове и артилерийски снаряди, използвани срещу украинските въоръжени сили. При това и двете страни са част от противоборстващи коалиции, които обърнаха битката между Украйна и Русия в по-голямо и по-всеобхватно изпитание за сила.

Разбира се, идеята за войната в Украйна като прокси война не е нова. От самото начало представители на Кремъл твърдят, че САЩ използват Украйна като таран срещу Русия. Преди две години обясних, че в общи линии те са прави: помагайки на Украйна да се защити, Америка налага също така тежки разходи на един от най-яростните си врагове. Това, което се промени след 2022 г., е, че прокси войната се разрасна – и към нея се присъединиха напълно и двете страни.

Украйна има подкрепата на демокрации от Северна Америка, Европа и Индо-Тихоокеанския регион – страни, решени да поддържат независимостта на Киев и да накажат строго Путин в този процес. Срещу тази подкрепа обаче се изправя кохорта от евразийски автокрации, които предоставят жизненоважна помощ на Москва и правят по-труден живота за Запада. Два големи съюза се сблъскват, макар и непряко, на европейските бойни полета. Битката в Украйна прерасна в първия глобален конфликт от нова студена война.

Прокси войната на Вашингтон

ПО ВРЕМЕ НА ПЪРВАТА СТУДЕНА ВОЙНА ПРОКСИ КОНФЛИКТИТЕ БЯХА ПОВСЕМЕСТНИ. Суперсилите се дуелираха индиректно, защото пряката конфронтация беше твърде опасна в ядрената епоха.

В конфликтите, които опустошиха глобалния Юг, Москва и Вашингтон подкрепяха местни партньори, обезкървявайки се взаимно. Войните за деколонизация на Африка и Азия, въстанията и гражданските войни в Латинска Америка и бруталните битки в Корея и Виетнам станаха арена, на която суперсилите маневрираха за предимство. Сега войната в Украйна задълбочава още една борба за определяне условията на глобалния ред и противопоставя една на друга коалициите съперници – развитите демокрации и евразийските автокрации.

Разбира се, не се очакваше войната в Украйна да се превърне в разрастваща се прокси война, защото не се предвиждаше това въобще да бъде война. Когато силите на Путин нахлуха в Украйна през февруари 2022 г., те очакваха да превземат Киев за дни и да приключат с останалата съпротива за седмици. Путин се надяваше, че един слаб и разединен Запад ще преглътне тази демонстрация на сила. Но отчаяната украинска защита в съчетание с главозамайващи руски гафове, доведе до по-объркан и по-продължителен конфликт, който бързо стана международен.

Първи се включиха САЩ и техните съюзници, които се втурнаха да подкрепят Украйна, след като не бяха успели да възпрат атаката на Русия. Те се страхуваха, че една руска победа ще подложи крехката демокрация в Украйна на завоевание и жестокости, ще разклати баланса на силите в Източна Европа и ще насърчи опасни агресори навсякъде по света. Затова побързаха да предоставят икономическа помощ, разузнавателна подкрепа и оръжия, за да помогнат на Украйна да издържи.

Това бе широка коалиция. Полша беше нейният ключов логистичен център; Германия, Франция, Великобритания и други европейски страни предоставиха помощ и оръжия. Съюзници от другия край на света също дадоха своята принос, Австралия, Япония, Южна Корея и други доставиха – пряко или чрез САЩ – пари и военно оборудване. Така войната обедини общността на развитите демокрации.

По същество в началото войната обслужи няколко западни цели. Тя стимулира увеличаването на разходите за отбрана в рамките на Организацията на Северноатлантическия пакт, която спечели и от присъединяването на Финландия и Швеция. Уплашени демокрации в западната част на Тихия океан започнаха да укрепват защитата си срещу Китай. Войната пресече европейската зависимост от руската енергия; тя заби клин между европейските страни, ужасени от инвазията, и Китай, който заради връзките си с Москва изглеждаше като съучастник в нея.

Нападението на Путин разкри също така крехкостта на западната отбранителна индустриална база и предложи шанс (все още недостатъчно използван) за нейното укрепване. Не на последно място конфликтът предостави на западните демокрации възможност да започнат да ограничават и възпират Русия, която сега се утвърди като непоправима и жестока държава-измамник.

„Ние искаме да видим Русия отслабена“, каза министърът на отбраната Лойд Остин, така че тя „да не може да върши такива неща, каквито извърши при нахлуването в Украйна“. Други американски официални лица подкрепиха санкции, предназначени да смажат руската икономика. В духа на класическата прокси война САЩ и техните съюзници преследваха собствената си безопасност, помагайки на Украйна да внесе хаос в редиците на един агресивен, но свръхмощен враг. Всъщност това бе възлов момент в глобалната стратегия на Америка.

Стратегията за национална отбрана на Джо Байдън от 2022 г. се основаваше на идеята, че Пентагонът трябва да продължи да се фокусира върху Китай и да не разполага трайно значителни нови сили в Европа. За целта беше жизнено важно Русия да се провали в Украйна и да излезе от конфликта – икономически и военно – пробита като черупка от предишното си аз. Колкото по-ефективна и по-безжалостна бе прокси войната, толкова повече сигурност биха закупили САЩ за една демократична общност, изправена пред множество заплахи.

Приятелите на Путин отвръщат на удара

ИМЕННО ТОВА ОБЕЗПОКОИ ЛИДЕРИТЕ НА КИТАЙ, ИРАН И СЕВЕРНА КОРЕЯ – членове на автократичния блок, който скоро щеше да застане зад Путин. Тези лидери вероятно не биха се интересували от сблъсъка на Русия с Украйна. Те невинаги са били доволни от последиците от войната. Но те бяха разтревожени, че Русия може да понесе унизителна загуба. Това изглеждаше възможно, когато настъплението на Путин беше спряно и войските му бяха отблъснати в края на 2022 г. Решителна победа за Украйна и нейните западни поддръжници можеше да предизвика глобални последици, като парализира Русия и разобличи още повече останалите ревизионисти. Така че помощта, от която Москва отчаяно се нуждаеше, започна да тече.

Иран достави на Путин хиляди безпилотни дронове „Шахед“ и балистични ракети, които да използва срещу украинските градове и инфраструктура. Техеран даже изпрати съветници да обучават руските сили за употребата на тези дронове и помогна на Русия да ги произвежда на собствен терен.

Северна Корея е продала на Москва между 1 и 3 милиона артилерийски снаряда – в сравнение с приблизително двата милиона 155 мм артилерийски боеприпаси, които Америка и всичките ѝ съюзници са изпратили в Украйна. Усилията на Путин се подпомагат и от севернокорейски ракети; техни отломки са открити на мястото на руските атаки. Техеран и Пхенян са оръжейниците на автокрацията, давайки на Москва ударната сила да води продължителна война.

Китай не отиде толкова далеч: заплахите от американски и европейски санкции предотвратиха изпращането на бойни оръжия. Но Китай достави на Москва компоненти – от микрочипове до машинни инструменти – необходими за производството на тези оръжия и за възстановяването на руската отбранителна индустрия, подложена на строги санкции. В по-широк план Китай се превърна в икономическия тил на Русия, като поемаше нейната търговия, помагаше на нейните фирми да набират капитал и облекчаваше и по други начини ефекта от западните санкции. Военните, икономическите и технологичните връзки на китайско-руските взаимоотношения са по-силни от всякога. Тясното сближаване с Москва, както обяви президентът Си Дзинпин през 2023 г., е „стратегическият избор“ на Китай.

Тук няма и грам благотворителност: връзките между Русия и нейните дружески автокрации са в крайна сметка транзакционни. Северна Корея търгува с оръжия срещу подкрепата на Русия за избягване на контрола на ООН и може би за придвижване на ракетните и съвременните оръжейни програми на Пхенян. Иран получава най-нови руски самолети и противовъздушна отбрана. Китай засилва влиянието си върху руската икономика и технологичния сектор; извлича печалби от сенчести сделки за съвместно военно производство. Както иронизира директорът на ЦРУ Уйлям Бърнс, Русия „рискува да се превърне след време в икономическа колония на Китай“.

Но каквато и да е цената им, тези отношения помогнаха на Русия да се задържи на повърхността, когато военните ѝ усилия бяха в упадък, те ѝ помогнаха да си върне инициативата след неуспеха на украинската офанзива от средата на 2023 г. Изключително ефективно разделение на труда – Северна Корея и Иран доставят военна помощ, а Китай осигурява икономическа поддръжка. Това промени хода на войната. Започна даже да налага разходи на Запада.

Чрез протакането на боевете в Украйна автократичната „антанта“ държи Съединените щати фокусирани върху Европа – стратегически бонус за Китай, Северна Корея и Иран. Пхенян например тества ракети на пълни обороти, което би привлякло много повече вниманието на САЩ, ако не бяха продължаващите битки в други региони. Иран и неговите проксита използват американското разсейване, разтърсвайки Близкия изток с насилие.

Войната принуди Пентагона да трупа запаси от оскъдни оръжия като ракетите „Пейтриът“, въпреки че увеличи производството на други оръжия като артилерийските снаряди. Не на последно място конфликтът насърчи автокрациите да инвестират в търговски пътища като Каспийския коридор, свързващ Русия и Иран, които са защитени от санкции или западен военен натиск, и помогна да се засилят стратегическите партньорства, които могат да потрябват на Китай, Иран и Северна Корея един ден при собствените им сблъсъци със свръхсила.

Прокси битката в Украйна обслужва каузата на автократичното сближаване и подпомага стремежа на ревизионистите да подкопаят глобалните правила на движение.

Натискът на Байдън за демокрация

ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СВОБОДНИЯ СВЯТ ОТДАВНА НАСТОЯВАТ, ЧЕ ТАЗИ ВОЙНА НЕ Е ПРОСТО ЗА УКРАЙНА или за баланса на силите в Европа: тя е за правилата, по които се управляват глобалните дела. Ако Путин успее да унищожи една демокрация, други действащи лица ще видят зелена светлина за агресия. Ако успее да извърши потресаващи жестокости, подобни престъпления ще се разпространят по целия свят.

Тази война, каза Байдън, е „битка между демокрацията и автокрацията, между свободата и репресията, между реда, основан на норми, и този, управляван от груба сила“. Дори по-далечни демокрации са съгласни с това.

„Днешна Украйна може да бъде Източна Азия утре“, каза японският министър-председател Фумио Кишида в неотдавнашна реч пред Конгреса на САЩ. Така че демокрациите „трябва да са нащрек“. Един свят, прекроен от руска победа, би бил свят, в който повечето демокрации не желаят да живеят, но който би устроил прекрасно евразийските автокрации.

Русия, Китай, Иран и Северна Корея имат своите различия; техните амбиции в региони от Африка до Арктика биха могли някога да се сблъскат. Но засега всички те споделят целта да създадат свят, подготвен за хищничество, защото това е единственият начин да подчинят страните около тях и да постигнат желаните от тях сфери на влияние. Така че да се възползват от един свят, в който принудата и агресията се улесняват от разбиването на либералния международен ред.

Евразийските сили не признават това изрично, но не е трудно да се доловят нагласите. Върховният лидер на Иран Али Хаменей намери войната на Путин за напълно оправдана като отговор на зловредната хегемония на НАТО – едно „опасно създание“ – и на САЩ. Още през 2010 г. тогавашният китайски външен министър Янг Джиечи позорно поиска почтителност от 10 югоизточни азиатски нации, като им каза: „Китай е голяма страна, а вие сте малки страни и това е факт“. През 2023 г. друг китайски дипломат повтори изявление на Путин, че страните от бившия Съветски съюз въобще не са истински суверенни държави.

Създаването на съвременни империи изисква разрушаване на самоопределението. Тази част от проекта на Путин обединява евразийските автокрации, без значение дали го признават, или не.

Ролята на глобалния Юг

ВОЙНАТА СРЕЩУ УКРАЙНА ПОЛЯРИЗИРА СВЕТОВНАТА ПОЛИТИКА много по-тежко от когато и да било след Студената война. И точно като прокси конфликтите от тогавашната по-ранна епоха, сегашният засегна редица други страни по света.

Глобалният Юг беше ударен икономически, тъй като войната разтърси световните пазари на храни и енергия. Пренасочвайки руската търговия от Европа към Азия, сраженията промениха търговските модели в епичен мащаб. Някои държави опитаха да се отдръпнат от конфликта; други като Турция и Обединените арабски емирства играят и за двете страни. През цялото време ключовите играчи в Украйна опитват да привлекат нови членове в своите групировки – докато противниците им се стремят да ги държат настрана.

Това е проста военна аритметика: във война на изтощение печели страната с по-голяма издръжливост и повече ресурси. Затова САЩ, както и ключови европейски държави като Чешката република, претърсват света за артилерийски боеприпаси и други материали. Москва прави същото.

В началото на 2024 г. САЩ убедиха Еквадор да прехвърли на Украйна произведени в Русия хеликоптери и системи за противовъздушна отбрана – докато Москва не спря да купува един от основните еквадорски експортни продукти, бананите. Преди това Египет се съгласи да изпрати в Русия 40 000 ракети плюс артилерия и боеприпаси за стрелково оръжие – преди Америка, основният военен покровител на Кайро, да го накара да пренасочи артилерията към Киев.

По същия начин слуховете за доставка на южноафрикански оръжия за Русия предизвикаха гневен публичен отговор от американския посланик. Въвличането на Пакистан във войната е забулено в тайна, което свидетелства за конкурентния натиск, пред който са изправени трети страни. Колкото по-дълго трае конфликтът, толкова по-жизненоважно става разширяването на собствената коалиция и ограничаването на противниковата.

Световната война

ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ ИЗГЛЕЖДАШЕ, ЧЕ УКРАЙНА И НЕЙНИТЕ СЪЮЗНИЦИ ПЕЧЕЛЯТ БИТКАТА. Сега това не е толкова ясно. Русия държи инициативата на бойното поле; нейните сили бавно трупат успехи. Представители на САЩ са ужасени от това колко много китайската подкрепа е помогнала на Москва да увеличи военното си производство. Пакетът от 61 млрд. долара, който неотдавна Конгресът на САЩ одобри след шестмесечно смъртоносно забавяне, трябва да помогне на Украйна да не загуби през тази година. Но кой боец и кой съюз в крайна сметка ще спечели, е под въпрос.

Отговорът ще зависи от това коя коалиция ще покаже по-голяма издръжливост и коя ще бъде по-ефективна в прилагането на принуда и разрушителна сила спрямо другата страна.

Понастоящем САЩ използват заплахата на санкциите, за да възпират китайските банки да улесняват търговията със стоки с двойна употреба с Русия; това напоследък удари повече от дузина китайски фирми, въвлечени в тази търговия. Миналия месец държавният секретар Антъни Блинкен отправи към Си директно послание. „Русия трудно би могла да продължи атаката си срещу Украйна без китайска подкрепа“, каза Блинкен след среща със Си. „Ако Китай не се заеме с този проблем, ние ще го направим.“

Междувременно Русия вероятно ще използва своите предпочитани оръжия – политическа намеса, кибератаки, дезинформация, саботаж – за да повлияе на предстоящите през тази година избори в целия трансатлантически алианс или да отслаби и по други начини западната подкрепа за Киев. Серия от мистериозни инциденти в европейски оръжейни заводи и железници показват, че тази кампания вече е в ход. Путин също така отправя подновени ядрени заплахи, за да разубеди Запада да предостави на Украйна ракети с по-дълъг обсег на действие или да позволи на Киев използването на тези оръжия за удари в самата Русия.

Тази дейност ще бъде интензивна, защото последиците от войната са всеобхватни. Демокрациите и автокрациите в цяла Евразия са наясно, че изходът от войната в Украйна или ще утвърди, или ще подкопае либералния ред. Той ще оформи баланса на предимствата им в тяхната по-голяма глобална борба.

Това, което се случва на една от сцените на един взаимосвързан свят, не може да не се засегне и останалите. Точно сега Украйна е мястото, където сблъсъкът между развитите демокрации и евразийските автокрации е най-остър: Америка и нейните съюзници няма да продължат да просперират, ако загубят там.

Струва си също така да се помни, че победата в една прокси битка може да бъде удържана на две равнища. Важен е въпросът кой печели войната с оръжие. Но е важно и питането коя коалиция ще използва по-добре конфликта, като научи съответните военни уроци, засили връзките между своите членове и използва тази война, за да генерира експедитивността и способностите, необходими за онова, което предстои. Следователно в много отношения събитията в Украйна ще предопределят бъдещето. Войната в Украйна сe превърна и в световна война.

Превод от английски Майя Янкова

Хал Брандс е колумнист на Bloomberg Opinion и заслужил професор на името на Хенри Кисинджър в Училището за напреднали международни изследвания на Университета „Джон Хопкинс“.

Хал Брандс
22.05.2024

Свързани статии