В класа на госпожа Х имало един изоставащ ученик У. От тези, които според нея изостават по обективни умствени причини. А тя не се славела с търпение и педагогически умения. Затова един ден просто извикала родителите на ученика У и им казала, че за такива деца като техния син има специални помощни училища и ако обичат да я освободят от неговото присъствие. Което и станало. Минали доста години, вече възрастна, госпожа Х се разболяла и трябвало да бъде оперирана. Операцията била сложна и дълга. Вече излязла от упойката и преливаща от благодарност към хирурзите, тя видяла вратата да се отваря и оттам да влиза – кой мислите? – познахте, порасналият ученик У. Той приближил и госпожа Х облещила очи.
Тук сюжетът прекъсва, защото вие вече си помислихте нещо. Даже две неща. 1) Ученикът У попаднал на добри учители, завършил медицина, станал голям хирург и точно той оперирал успешно отстранилата го от класа учителка. 2) Ученикът У бил санитар в болницата, каквито стават хора като него, но той не се бил променил много, тъй че стъпил непохватно върху маркуча, през който учителката дишала, тя облещила очи и издъхнала.
Кой от двата варианта избирате?
Този любителски тест може да се ползва, за да се прецени дали някой е оптимистичен наивник, или песимистичен циник. Това са две групи, които реално съществуват, дори човек да не се е замислил към коя от двете принадлежи. Аз съм от наивниците, наясно съм, че циниците по-често се оказват прави, но се утешавам, че наивните въртят земята, кой би се заел иначе с такава хамалогия.
Но напоследък се появиха толкова противоположности, че установяването към коя сте и участването в защитата ѝ запълва все повече време и нерви. Вие вярвате ли, че 12-годишният Сашко от Перник е оцелял почти 9 дни сам в гората? Ако да, значи сме в една коалиция. Другата коалиция се нарича „това дете е държано от някого и пуснато, когато обявиха паричната награда“. От ваксърите ли сте, или от антиваксърите? Ракетата в Полша според вас е изстреляна от Украйна, или от Русия? От партия „Хартиена бюлетина ли сте“, или от движение „Вълшебна флашка“? Режисьорът Александър Морфов или пиарката Велислава Кръстева? Харесвате ли прическата на Десислава Атанасова, или си мислите, че всеки фризьор е художник, но нейният се е случил карикатурист? В отрицателната или в положителната посока сте по отношение на Десислава Иванчева? От мажоретките на президента ли сте, или от антифеновете на резидента? Направо не смея да попитам дали сте от отряда на сигурните, че на една чаша ориз се слагат три чаши вода, или от четата на убедените, че чашите вода трябва да са четири. Понякога две противоположности се събират у един човек: „Защо тръбата е цяла? Защо газът тече?“ Отскоро – нов кахър: от коя кохорта сте – американската или съветската, на каквито ни раздели символът на единението – президентът Румен Радев?
Колкото повече моделът горе става многопартиен, толкова повече моделът долу става двуполюсен. До този момент не сме се разделили надве само по признак „какво е мнението ви за таблицата за умножение?“ Стигнахме до оня опасен момент, в който на обществото му липсва санитарния минимум от рационалност, за да решава проблемите си, без да се избиваме един друг в безсмислени баталии.
Безсмислени? Да вземем като пример лютата битка как да гласуваме – с машини или с бюлетини? Не би имало никакво значение дали с едното, или другото, ако изборите са прозрачни и честни. Дали ще брои машина, или човек не е толкова важно, ако сме сигурни, че броенето е добросъвестно. Значи проблемът ни не е в хартията или в електрониката, а в корупцията. Всяка от воюващите страни се мъчи да ни убеди, че другата защитава модел, който благоприятства нагласяването на резултатите. Преките предавания на дебатите по този въпрос от парламента приличат на семинари за усвояване на похвати за опорочаване на изборните резултати. И при това положение – какво на практика правят нашите народни избраници? Развращават избирателите, ето това правят. Превръщат ги в циници, които – дали са от отбор „Хартиена коалиция“, или „Вълшебна флашка“, еднакво нямат доверие в изборите. Такова масирано агитиране, че няма смисъл от изборите, не е имало. И го правят същите хора, които само след няколко месеца ще ни молят да отидем до урните и да гласуваме за тях. След което ще се дивят защо толкова е спаднала активността. Сами режат клона, на който са седнали 240-те, а после обвиняваните ще бъдем пак ние.
Във войната на машините с хартията все пак има някакво зърно рационалност, спори се по въпрос, който изобщо не е актуален, но все пак трябва да има някакво решение. Докато капчица рационалност не се усеща в схватката по въпроса дали едно дете може да издържи осем дни само в гората, или не може. Полигонът е главно социалната мрежа Фейсбук, която общо взето е тренировъчен терен за всички състезания и става непоносима, когато състезанията започнат да се засичат. Непрекъснато се налага да се маркираш дали си от тия, или от ония. Рационалната мисъл налага добрата новина за намирането на изгубилото се дете да бъде посрещната с облекчение, след което грижата да се открие къде и как е прекарало детето осем денонощия да остане за прокуратурата. Обаче – не! Не сме ние онези разумни хора, които няма да си оскубят косите и издерат очите за такава апетитна хапка да се докажем като експерти по аутизъм, планинарство, ноемврийски климатични условия, суичър или пухенка, с маратонки или без маратонки и тук-там някой кроасан.
Това ежеминутно противопоставяне по всяка появила се тема нямаше да е проблем, ако не отнемаше толкова много от времето ни, нервите ни, а на най-отдадените – и от здравето. Това непрестанно жужене, това непрекъснато следене кой какво казал, това неистово влечение да победиш в безсмислена битка се превръща в обществен проблем. Ние сме общество, разделено на две по всички възможни линии. Няма я онази основополагаща рационалност, която да ни казва, че тези битки не си струват, не заслужават нито времето ни, нито усилията, нито нервите ни. Превръщаме се в хора, които отчаяно разнасят етикетчетата си, за да бъдем приобщени, припознати и подкрепени от хора със същите етикетчета. Две армии от електронни заложници, които днес се избиват с електронни снаряди, но кой знае утре с какво.
И кой печели от всичко това? То си е казано от древни времена: Разделяй и владей! Печелят тези, които искат да ни владеят. Но тъй като и те са разделени и всеки от тях подстрекава своите наемници, няма надежда, че успокояването ще дойде от върховете.
Остап Бендер не е казвал, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се, въпреки че той е набеденият. Тези думи не са негови. Те са лозунг в клуба „Картонажен работник“ в град Васюки, където Остап Бендер злополучно демонстрира своята гениалност на шахматист, който играе сам срещу всички. За да стане още по-сложно, трябва да се усъмним и в превода на цитата. По-придирчиви познавачи на руския език твърдят, че „Дело помощи – дела рук самих утопающих“ е далеч от смисъла на „Спасението на давещите се е дело на самите давещи се“. При този превод, казват те, се губи тънката ирония на афоризма, чийто по-правилен превод би бил: „Помощта за давещите се – дело на самите давещи се“. А тънката ирония се състои в това, че по този начин лозунгът може да означава както „спасявай се сам, никой няма да ти се притече на помощ“, така също и „сигурно нещо си допринесъл (помогнал си си), за да се намираш на това дередже“.
Не само сме допринесли, но и енергично допринасяме във всеки момент.
